Начало Спорт Спортна енциклопедия Известни спортисти Други спортове Състезатели по американски футбол Джери Райс

Джери Райс

Джери Райс - изображение

Джери Лий Райс е роден 13 октомври 1962 година. Той е бивш играч от Националната Футболна Лига на САЩ на позицията „уайд ресийвър“. На четвърти ноември 2010 година е избран за най-великият играч в историята на НФЛ. 13 пъти е избиран за мача на звездите в лигата – Про Боул. Изиграва 20 сезона в НФЛ, като печели три шампионски пръстена с отбора на Сан Франциско Фортинайнърс, както и веднъж печели финала на АФК лигата с Оукланд Райдърс.

Джери Райс е роден и израснал в Старквил, Мисисипи, като баща му е строител. Помагайки му, малкия Джери развива способността си да улавя строителните материали, подхвърляни му от баща му и от останалите работници на строежите, което в последствие се превръща в основната му задача, като уайд рисийвър (при тази позиция се изисква голямо умение да се хваща подадената от куотърбека топка от далечни дистанции). Скоростта му също му помага когато той започва да се занимава с американски футбол. Момчето обича да наблюдава мачовете от НФЛ, но учението не е неговата сила. Когато за пореден път не посещава учебните занимания, директорът на училището го вижда на улицата и извиква името му. Виновният Джери се плаши и тръгва да бяга. Впечатлен от скоростта му, директорът решава да даде ултиматум на младежа – или се присъединява към футболния отбор на училището, или понася строго наказание.

Джери Райс обича футбола и не чака да бъде наказан, включва се в отбора и така започва кариерата на най-добрият играч в този спорт.

Приет в държавния университет в Мисисипи (1980-84) той се превръща в един изключителен уайд ресийвър, като съотборниците му дават прякора „Свят“, защото според тях няма подадена топка в света, който той да не може да хване. Статистиката от университета е оскъдна, но като второкурсник той успява да 66 паса за 1133 ярда (едни ярд е равен на 0.9144 метра) и седем тъчдауна. Това е първата година, когато Джери е съотборник с първокурсника Уили Тотън с прякор „Сателита“, който е куотърбек. Партньорството между двамата е забележително и за тях ще се говори дълго време в колежанското първенство по американски футбол. През 1984 година, Райс печели отличието за най-полезен играч (MVP), като любимият му номер 88 е окачен в „Залата на славата за колежански футбол“. През 1999 година, университетския стадион в Мисисипи е преименуван от „Магнолия“ на „Райс – Тотън“ в знак на уважение към уайд рисийвъра и куотърбека, които носят най-големите успехи в университетската спортна история. При професионалистите, Джери Райс сменя номера си 88 с 80.

Сан Франциско Фортинайнърс

Рекордният сезон в университета Мисисипи през 1984 година за Райс насочва вниманието на много скаути върху него. Въпреки невероятната му скорост и забележителни качества, повечето отбори са доста предпазливи. В контакт с него влизат Далас Каубойс, Грийн Бей Пакърс, Сан Диего Чарджърс, Индианаполис Колтс, но треньорът на Сан Франциско иска да го има в състава си. По време на драфта Джери е избран именно от Фортинайнърс, преди Далъс Каубойс да успеят да го привлекат.

През 1985 година Райс печели приза за новобранец на сезона в НФЛ след 49 хващания за спечелването на 927 ярда (18,9 ярда на хващане на топката). През следващият сезон Джери Райс хваща 86 паса в лигата, за да спечели 1570 ярда и 15 тъчдауна. Това бе първият от шестте сезона, в който №80 щеше да е водач в листата за спечелени ярдове и хванати топки за тъчдаун.

През 1987 година Джери Райс е обявен за MVP на НФЛ и офанзивен играч на година. Въпреки, че изиграва само 12 мача, той спечелва 1078 ярда и 22 тъчдауна от хванати топки в енд – зоната, което е рекорд за лигата. Той обаче бе свален от върха през 2007 година от Ранди Мос с 23 тъчдауна от 16 мача.

През 1988 година, Райс печели 20,4 ярда на хващане и девет тъчдауна, с което Сан Франциско Фортинайнърс печели финала на запад, след което и Супер Боул 23 с основния принос на страхотния си уайд рисийвър.

Не минава и година, когато Джери Райс отново извежда отбора от Сан Франциско до Супер Боул.

1990 година също е доста успешна в личен план за играча, като той улавя 100 паса, печели 1502 ярда и 13 тъчдауна в редовния сезон, но отборът му губи с 15-13 финала на дивизията от Ню Йорк Джайънтс.

След 80 хванати паса за 1204 ярда и 14 тъчдауна през 1991 година, 84 хванати топки за 1201 ярда и 10 тъчдауна през 1992 година и 98 уловени паса за 1503 ярда и 15 тъчдауна през 1993 година, Райс носи титлата обратно във витрината на Фортинайнърс (49ers) за 1994 година, след като хваща 112 паса печелейки с това 1499 ярда и правейки 13 тъчдауна.

През следващата година обаче, Сан Франциско не успява да повтори успеха си, въпреки че Райс прави рекордните за НФЛ 122 хващания, печели 1848 ярда и 15 тъчдауна.

1996 година също е успешна в личен аспект за „Свят“ като той за пореден път е номер едно по уловени пасове, спечелени ярдове и тъчдауни. Сан Франциско печели два от кръговете на плейофите, но отново губи от от Грийн Бей Пакърс, както предходната година.

В трите сезона от 1994 до 1996, Джери Райс улавя невероятните 342 паса отправени към него, печели 4601 ярда и прави 36 тъчдауна.

1997 година е много неприятна за уайд рисийвъра, тъй като още в първия мач, играча на Тампа Бей Буканиърс Уорън Сап го вдига във въздуха и го удря в земята, като къса коленните му кръстни връзки, правейки лично нарушение на петнадесетия ярд. Така бива прекъсната серия от 189 последователни мача.

Четиринадесет седмици по-късно Райс се връща на терена, което е много по-рано от това, което лекарите са му препоръчали. Прави един тъчдаун, но когато скача да улови топката той напуква петелата в лявата капачка на коляното си. Това го принуждава да пропусне Про Боул за първи път от 11 години насам. След пълното му възстановяване се завръща на игрището, за да запише 82 уловени топки за 1157 метра и 9 тъчдауна.

1999 година е първата, през която Райс не успява да достигне до 1000 ярда през 16-те си мача, като същото се случва и през 2000 година, която е и последната му във Сан Франциско.

Оукланд Райдърс

С пристигането на Терел Оуенс в Сан Франциско и заради желанието му да се обнови състава, заедно с намаляването на заплатите, Райс напуска 49ers и подписва договор с Райдърс. Там той се среща с един от най-добрите рисийвъри Тим Браун, с който правят изключителен дует. Въпреки това Райдърс губят в плейофите на АФК (НФЛ е съставена от две конференции – АФК и НФК).

Двамата играят много добре заедно, като Райс хваща 83 паса за 1139 метра и 9 тъчдауна. През 2002 година Джери е още по-добър, като хваща 92 паса за 1211 метра и прави 7 тъчдауна. Избран е за Про Боул 13 и помага на Оукланд да достигне до финала за Супер Боул, където обаче те губят от Орландо Пайрътс с 48-21. По време на мача той прави тъчдаун, след пас от 48 ярда, което го прави първият играч, който успява да отбележи тъчдаун в четири различни мача за Супер Боул.

На 11 ноември 2002 година срещу Денвър Бронкос, Райс прави своя тъчдаун номер 200 в кариерата си, с което изпреварва Уолтър Пейтън изкачвайки се на върха във вечната ранглиста на НФЛ. Райдърс обаче правят негативна серия, която продължава и през следващата година, което води до чувство на неудовлетвореност у Райс, който иска да бъде продаден.

Сиатъл Сийхоукс

Джери Райс преминава в отбора на Сиатъл, където старши треньор е Майк Холмгрин, който по-рано е работил със „Свят“ в ролята си на координатор на нападението на Сан Франциско. За съжаление №80 в отбора е спрян от употреба, тъй като принадлежи на члена на „Залата на славата“ Стив Ларджънт. След разговор между двамата уайд ресийвъри обаче, любимият номер 80 се появява отново върху екипа на Райс. Щастлив от този факт, той хваща 27-ярдов пас отправен му от Мат Хесълбек правейки тъчдаун срещу Далас Каубойс. В крайна сметка Джери прави 8 хващания в мача, с които печели 145 ярда.

При започването на сезон 2004, който е 20-ти за Райс в НФЛ, той избира да премине в Денвър Бронкос с едногодишен контракт, но в крайна сметка преценява, че за него ще е по-добре да сложи край на кариерата си, вместо да бъде дълбока резерва, тъй като вече е на години и е загубил от скоростта си.

На 19 август 2006 година, Сан Франциско Фортинайнърс обявява, че Джери Лий Райс ще подпише договор с тях, като по този начин му позволява да се оттегли от професионалния спорт с отбора, от където стартира блестящата му кариера. Договорът е за 1 ден и е на стойност 1985806,49 долара. Сумата не е случайна, като тя е комбинация от годината на първия договор на Райс (1985), номера му (80), годината на оттеглянето му (2006) и 49(Сан Франциско 49ers). Цифрата е церемониална, а Джери Райс не получава пари. Цялата процедура по оттеглянето на най-добрият играч на НФЛ се състои на полувремето на мача между Сан Франциско и Сиатъл, които са два от отборите в кариерата на „Свят“.

Райс в „Залата на славата“

През 2010 година Джери Райс е приет във футболната „Зала на славата“ на 7 август, заедно със Емайт Смит, Флойд Литъл, Ръс Грим, Рики Джаксън, Дик Льо Бо и Джон Рандъл.

На 20 септември 2010 година, по време на полувремето на мача Сан Франциско Фортинайнърс – Ню Орлиънс Сейнтс, номерът на Райс - 80 е изваден от употреба.

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортИсторияЛайфстайлЛюбопитноНовиниСнимкиСоциални грижиТестовеХранене при...ГеографияЗдравни съвети