Американски футбол

Американският футбол е най-популярният спорт в САЩ, заедно с хокея на лед, баскетбола и бейзбола. При него отборите са с по 11 състезателя, като се играе на поле с размери 109,73 на 48,76 метра, което има по 1 врата в двата си противоположни края, както при европейският футбол, но самото поле е разграфено с напречни линии, които са на еднакво разстояние (което се измерва в ярдове). Американците наричат спорта само футбол, но той е доста далеч от нашите разбирания за спорта, който ние наричаме футбол. При всяко достигане до крайната противникова зона се отбелязват точки, които могат да бъдат от 1 до 6, в зависимост от начина на достигането на топката до зоната.

Американският футбол възниква в САЩ, като произхожда от ръгбито. Първият мач в историята на този спорт е на 6 ноември 1869 година, между колежанските отбори на Рутгърс и Принстън, като тук се използват правилата на футбола и на ръгбито. Едва през 1880 година правилникът се променя, благодарение на Уолтър Камп („Бащата на американския футбол“), като се създават концепцията за броя на играчите в отборите и тази за преминаването на определен брой линии (даун). По-късно се добавят правилата за пасовете напред и специфичната форма и размера на топката.

Националната Футболна Лига е най-популярната лига отвъд Океана, като има най-високата средна посещаемост от всички спортове в света. Мачът за титлата, Супер Боул, се нарежда сред най-гледаните клубни спортни събития на планетата, а годишните приходи на лигата са около 10 милиарда долара.

Отбори и позиции на играчите

Отборите, както споменахме и по-рано, се състоят от по 11 играча. Отборите могат да да сменят постоянно своите играчи между отделните даунове. Тази система е заменила старата, при която имаше ограничен брой смени.

Всеки играч е със специален екип на своя тим и с номер от 1 до 99. Номерата се записват от ръководните органи на НФЛ и могат да се сменят само след специална молба до комисионерите.

Офанзивна линия

Целта на нападателната линия е да напредва към противниковата врата, да постига даунове и да отбелязва тъчдаун (достигане с топката до задното поле на противника, носещо 6 точки).

Нападателната линия на отбора трябва да се подреди в правилна формация, преди да започнат играта. Тя се счита за неправилна, ако има повече от четирима играча в задното поле и повече от петима играча с номера от 50 до 79. Нито един от играчите, с изключение на хвърлящият топката, не може да бъде в неутралната зона на полето. Вътрешните нападатели не могат да се движат, преди топката да бъде подадена след първия съдийски сигнал.

Основните позиции в задно поле са куотърбек, халфбек и краен защитник (бек). Куотърбекът е лидерът на нападението, като именно той, или треньорът на тима определят как да бъде проведена атаката. Куотърбекът дава указанията при събирането в кръг преди началния удар/пас. След като получи пас след началото на разиграването, този играч може да направи няколко крачки назад, за да види разпределението на своите съотборници и да подаде към някой от тях или сам да избере да тръгне в атака с топката, опитвайки се да достигне до противниковото поле.

Основната роля на халфбекът, известен също като тейлбек е да пази човекът с топката от защитата на противника, а също така може да влезе и като ресийвър и да очаква подаване от куотърбека. Бековете като цяло са по-едри състезатели и тяхната основна задача е да блокират и много често осигуряват свободно поле за ресийвърите или за куотърбека, спирайки атакуващите ги играчи на противника.

Офанзивната линия като цяло се състои от няколко играча, чиято основна функция е да блокират членовете на отбранителната линия и да предпазят носителя на топката и да му осигурят пространство. Лидерът на тази линия се нарича център, като той е отговорен за първоначалното подаване на топката към куотърбека, блокирането на атакуващите го играчи и организиране на цялата централна линия на пазачите, като това е единственият играч от офанзивата, който играе с топката.

Основните играчи, към които се насочват пасовете са уайд ресийвърите и тайт ендовете. Първите се нареждат върху или в близост до линията, на която е поставена топката, а основните им задачи са да улавят пасовете, хвърлени от куотърбека, но те също така могат да действат като примамки или като блокировачи. Вторите се нареждат встрани от линията на офанзивните играчи и могат да бъдат както ресийвъри, така и блокировачи.

Дефанзивна линия

Ролята на защитата е да предотврати отбелязването на точки от страна на противниковите играчи, събаряйки играча с топката или принуждавайки го да я изпусне. Също така може и да се пресече пас от куотърбека към уайд ресийвърите или дори да попречат на самият куотърбек да направи пас.

Защитната линия се състои от крайни и централни бранители (от 3 до 6 на брой). Основната задача на защитната линия е да спират рейдовете на рънинг бековете и респективно да не позволяват на куотърбека да направи своя пас или опит да отбележи тъчдаун.

Лайнбейкърите се намират зад дефанзивната линия, но пред последният защитен вал. Те рядко се опитват да спрат рънинг бековете по крилата, по-скоро внимават за куотърбека, уайд ресийвъртие и тайд ендовете да не преминават през центъра. Те са едни от най-силните физически играчи на полето, като могат да се определят и като лидерите на защитата.

Бранителите от задно поле (от втора линия) са последното препятствие пред атакуващите играчи на противника. Това са корнър бековете и сейфтитата. Те са отговорни за спирането на далечните пасове от дълбочина, както и на рънинг бековете.

Специални единици

Тези играчи са отговорни за отправянето на шутове към противниковата врата и влизат само по време на такъв тип разиграване. Те правят опити за фийлд гол, кикоф и пунтове, докато противниковите специални единици се опитват да ги блокират и върнат.

Три са специфичните позиции, които се стремят да направят фийлд гол или точка след тъчдауна: кикър, холдър (задържа топката за кикъра), лонгснапър. Ролята на лонгснапъра е да даде топката на холдъра, който да я хване и постави на земята, за да може кикърът да отправи удар към вратата.

Други специфични позиции са пънтър, пънт ретърнър, кик ретърнър, гънър и уедж бъстър.

Правилник

Точкуване

Както при повечето спортове и в американският футбол победител е отборът, отбелязал повече точки до края на последната четвъртина (при равен резултат се играе продължение). Има много начини за отбелязване на точки:

• Тъчдаун – носи 6 точки и това е най-цененото постижение в американския футбол. Отбелязва се като човек с топката достигне до крайната зона на противника или я улови в тази зона след пас от съотборник (обикновено това се прави от уайд ресийвърите след пас на куотърбека).

• Точки след тъчдаун – това е още една възможност за отбелязване на точки, след тъчдауна, като топката се поставя на определена линия (2 ярд) и кикърът я изрита над гредата на вратата (носи 1 точка) или се постига точка подобна на тъчдауна, което носи 2 точки. Ако кикърът не успее, точки не се присъждат. Двете точки се постигат много трудно, като в аматьорските игри вероятността за провал е много висока.

• Фийлд гол – носи три точки и се получава когато топката бъде изритана и премине между колоните и горната греда на вратата. Обикновено до такъв удар се стига, когато остава прекалено малко време до края на мача и тимът изостава в по-малко от 3 точки в резултата.

• Сейфитата също могат да отбележат точки, които са 2, като това става при събаряне на противниковия играч с топката в собствената му крайна зона.

Продължителност на мачовете и прекъсвания

Мачовете в американският футбол продължават по 60 минути, като в колежанските срещи те са разделени в две полувремена по 30 минути, а в професионалната лига се играят 4 четвъртини по 15 минути. В гимназиите мачовете са по 48 минути, разделени на 2 полувремена по 24 минути или на 4 четвъртини по 12.

Между полувремената има почивка, а при четвъртините, тя се прави след първата и след третата четвъртина.

Самите мачове обаче продължават приблизително около 3 часа, като това се дължи на множеството прекъсвания, през които времето за игра се спира, подобно на това в Националната Баскетболна Асоциация