Спидуей

Спидуей е мотоциклетен спорт, в който се състезават по четирима, а понякога по шестима мотоциклетисти по овална писта, в посока обратна на часовниковата стрелка. Моторите нямат спирачки и са само с една скорост, като пистата е изградена от пръст или глинести шисти. Благодарение на тази повърхност, състезателите успяват да се плъзгат странично с моторите при завиването, което прави дисциплината толкова интересна и приятна за наблюдаване. В правите участъци се развива скорост до 110 километра, а в завоите се получава плъзгане, подобно на дрифтинга, който се прави с автомобилите.

Точни данни за произхода на спидуей не са известни, но има доказателства, че подобен тип състезания се практикува в САЩ и в Австралия около времето на Първата Световна Война. Днес, спортът се радва на най-голям интерес в Северна и Централна Европа и в по-малка степен в Северна Америка и Австралия.

Скоростта

Пистите са дълги между 260 и 425 метра и обикновено на състезателите им отнема около минута, за да завършат 4 обиколки. Например, Лий Адамс поставя рекорд от 59 секунди на 342-метрова писта, като поддържа средна скорост от 83 километра в час. Скоростта в правите участъци достига до 110 километра, но завоите и плъзгането по тях намаляват средната скорост. Ускорението на моторите е изключително, като само за 2,5 до 3 секунди те достигат до 100 километра. Стартът е от изключителна важност, защото от тръгването при него се получава огромно предимство в по-нататъшната част от състезанието. Понякога състезателите в спидуей поемат изключително големи рискове в завоите, като не търсят най-плавната състезателна линия, което им се отплаща с по-висока скорост и те често изпреварват моторите пред тях.

Пистите за спидуей

Професионалните състезателни писти са регламентирани от Международната Федерация по Мотоциклетизъм, като те трябва да отговарят на определени правила за строителството им, размерите и изискванията за безопасност. Пистите трябва да бъдат дълги между 260 и 425 метра, като наклонът им в правите не трябва да надхвърля 5 градуса на правите и 10 градуса в завоите. Външната част на пистите за спидуей трябва да са обезопасени с предпазна ограда. Минималната широчина на пистите не може да бъде под 10 метра на правите и 14 метра в завоите, като това е изискване, което трябва да позволи на всеки един от състезателите да има достатъчно свободно пространство за плъзгането с мотора, без да пречи на останалите.

За да получи лиценз една писта, тя трябва да разполага с боксове за ремонт и подготвяне на мотоциклетите, а също тя трябва да има и медицински и прес център.

Пистата е оградена от 2 бели линии, които не трябва да се пресичат от моторите с двете им колела, в противен случай състезателите се дисквалифицират. Изключение на това правило е, когато излизането е направено с цел да се предотврати инцидент или е предизвикано от неправомерното изблъскване.

Повърхността на пистата се състои от четири слоя. Най-горният е съставен от шисти, натрошен гранит, тухли на гранули или друг насипен материал, като частиците не могат да надхвърлят 7 милиметра. Състезателите използват тази ронлива повърхност за плъзгането, като представянето им изцяло зависи от способността им да контролират машините. По време на състезанието, след всеки манш пистата се изглажда със специални гребла, теглени от трактори, като също така се прави и навлажняване, с което се предотвратява вдигането на прах. Около пистата, и най-вече в завоите има специални огради, които предпазват зрителите от летящите частици, изхвърлени от гумите на моторите.

Мотоциклетите в спидуей

В този спорт се използват уникален вид мотори. В миналото са използвани такива с вертикални двигатели, но днес те са с хоризонтално разположени, тъй като така владеенето им е по-лесно. Моторите в спидуей нямат спирачка, а съединителят им се използва единствено при стартирането. Използваното гориво е чист метанол, а минималното тегло на всяка машина не може да бъде под 77 килограма. Метанолът позволява по-силно степен на сгъстяване в двигателите, което води до получаване на повече енергия, в сравнение с останалите горивни смеси, а така се постига и по-висока скорост.

Използваните машини трябва:

• Те не могат да са по-леки от 77 килограма, без да са заредени с гориво

• Трябва да използват четиритактов, едноцилиндров двигател, който е с една свещ и с един карбуратор и с максимална мощност до 500 кубически сантиметра

• Могат да имат предпазни елементи върху движещите се части

• Използват допълнителна защита в зоната на веригата, за да се предпази водачът при евентуално скъсване

• Да бъдат оборудвани с дефлектор за спиране на изхвърлените частици

• Да бъдат заредени с чист метанол, без никакви добавки

• Да имат допълнителен заглушител, който е одобрен от международната федерация

• Широчината на кормилото им трябва да бъде между 650 и 850 милиметра

Използваните машини не могат:

• Да са изцяло изработени от титаниеви части

• Да използват непокрити керамични части

• Нямат право да използват изцяло контролиран от електронни компоненти двигател

• Да имат спирачки, без изключение

• Да използват компресор или турбина от всякакъв вид

В допълнение към тези изисквания, всеки мотор трябва да има допълнително устройство за сигурност, което представлява нееластично въже, свързващо дясната китка на състезателя с ключа на машината. При падане, ключът излиза от гнездото си, с което се получава изключване на електрическата верига и моментално изгасване на мотора, с което се цели да се предпази състезателя. Спирането с мотор от този вид става с използването на силната компресия на двигателя при отпускане на газта.

Състезанието

Обикновено стартират по четирима пилоти, като те правят по четири обиколки на пистата. Те носят различни по цвят каски, като по традиция, с червена и синя каска са пилотите от страната домакин, а с бяла и жълта (черна) са гостуващите пилоти. Цветовете също така показват и стартовата позиция на пилотите. Този с червената каска е във най-вътрешния коридор, втори е за пилотът със синя каска, а най-външните са пилотите с бяла и с жълта (черна) каска. Когато пистата е с достатъчно голяма широчина, тогава могат да се състезават до 6 мотора, като тогава се правят и повече обиколки (над 6). При сигнал, всеки пилот трябва да застане в своята зона за стартиране, без намеса от помощник. Ако в рамките на определено време той не успее да стори това, бива дисквалифициран. В Англия, правилата позволяват замяна на дисквалифицираният пилот с резервния пилот на отбора, а ако такъв липсва, то за избягване на отстраняването се позволява стартиране, но с 15 метра назад от стартовата линия. Времето за заемане на стартова позиция е 2 минути, чието начало се оповестява със звънец и святкане на сигнална лампа, а времето се отразява на екрани около пистата.

Пилотите застават на стартова позиция, като те не трябва да се доближават до вдигащата се мрежа на по-малко от 10 сантиметра. Ако по време на вдигането на тази мрежа, някой от състезателите тръгне и я удари, то се получава фалстарт и следва същите наказания, както при неспазване на времето за заемане на начална позиция.

Пилотите трябва да потеглят сами, без тласкане от човек от техния отбор, като в миналото такава помощ е била позволена, но днес, заради мерките за безопасност това не се разрешава.