Юсейн Болт – спринт

Юсейн Сейнт Лео Болт е ямайски спринтьор, който е роден на 21 август 1986 година. Той е най-бързият мъж на планетата, като държи световните рекорди на 100 и на 200 метра, а също така заедно със своите съотборници от родината си са рекордьори на 4 по 100 в щафетата. Има 6 златни олимпийски медала и 5 от световни първенства. Първият спринтьор, който печели „дабъл дабъл“, като взема златото на 100 и 200 метра от две последователни олимпиади през 2008 и 2012 години. През 2012 дори прави и „трипъл дабъл“ с медала с щафетата на Ямайка. На Олимпиадата в Рио де Жанейро, Болт направи нещо нечувано, като за трети поредни игри спечели златото както на 100, така и на 200 метра, с времена съответно 9,81 сек. и 19,78 сек. Самият той заяви, че не е доволен от втория резултат, тъй като мечтата му е била да подобри собствения си рекорд от 19,19 секунди, но въпреки това, той за пореден път записа името си в историята.

„Мълнията“ подобри световният рекорд на 100 метра, който беше 9,69 (който също бе негов), като новият запис е 9,58 секунди. Не случайно печели всички индивидуални награди в спринта и е най-високо платеният атлет, като марката Болт е сред най-продаваните в света. Пред него има още много години състезателна дейност, а вече е обявен за „Най-великият спринтьор за всички времена“.

Като дете, Юсейн Болт изпъква още на 12- годишна възраст, като става най-бързият спринтьор на 100 метра в междуучилищните състезания в родината му. Любимите спортове на момчето обаче са крикет и футбол, които практикува на улицата с брат си и с приятели. Когато е приет в гимназията, треньорът по крикет забелязва скоростта му и веднага го кара да опита с леката атлетика. Първите му треньори са Пабло МакНийл, който е бивш ямайски спринтьор и Дуейн Джарет, който започват да развиват таланта на бъдещия шампион.

Първият медал в кариерата на Болт е сребърен на 200 метра с време 22,04 секунди. МакНийл скоро остава основния треньор на спринтьора, като често се кара на възпитаника си, че много малко набляга на образованието си, а също и за постоянните му шеги.

Световен дебют на Юсейн Болт

Световното първенство за юноши в Дебрецен (Унгария) през 2001 година и въпреки, че не може да се класира на финала на 200 метра, той поставя най-доброто си постижение в тази дистанция от 21,73 секунди. Болт обаче все още не възприема леката атлетика сериозно.

Малко след това той Юсейн постига ново най-добро лично време с 21,12, следвано и от 20,61. Болт е сред осемте атлети, които са печелили титлите от световно първенство във всички възрастови групи, заедно с Валери Адамс, Вероника Кембъл-Браун, Жак Фрайтаг, Елена Исинбаева, Яна Питман и Дани Самюелс.

Началото на професионалната кариера на Юсейн Болт е през 2004 година. На игрите на CARIFTA проведени на Бермудските острови спринтьорът поставя световен рекорд за юноши на 200 метра, като спира хронометрите на 19,93 секунди. Това го изпраща на олимпиадата в Атина с националния отбор на Ямайка, но контузия в крака не му позволява да покаже истинските си възможности и той прави разочароващите 21,05 секунди в първия кръг на 200 метра.

Много американски колежи виждат потенциала на младежа и му предлагат пълна стипендия, за да се запише в тях, но Болт им отказва, като започва да учи в Университета по технологии в Ямайка. Той не се изкушава от хубавите писти в щатите, а продължава да тренира на примитивните в родината си, като в общежитието липсва всякакъв лукс, в стаята му има само едно легло и маса. Въпреки, че вече е професионалист, той Болт знае, че и като аматьор това му е било достатъчно, за да постига високи резултати.

Разбивачът на световни рекорди

Сребърният медал от 2007 година на световния шампионат в Осака увеличава желанието за още успехи и „Мълнията“ все повече започва да се съсредоточава върху кариерата си на спринтьор. 100 метра стават все по-желана дистанция, докато 400 постепенно отпада от списъка на Болт. На 3 май 2008 година Болт постига второто най-добро време с 9,76 секунди с попътен вятър от 1,8 м/сек. По-добро е единствено това на сънародника му Асафа Пауъл и то е 9,74. Един от най-големите му съперници, американеца Тайсън Гей е впечатлен от младия Болт и особено от неговата техника на бягане и от формата му. Една от легендите на спринта, Майкъл Джонсън, който наблюдава на живо състезанието казва, че е шокиран от бързината, с която това момче от Ямайка преминава дистанцията. Дори Болт е изненадан от резултата си, но националния треньор на островната държава казва, че има още какво да се види от Юсейн. Само месец след това изказване, на 31 май 2008 година, „Мълнията“ заковава часовника на 9,72 секунди с насрещен вятър от 1,7 м/сек., с което изпраща в историята рекорда на Пауъл. Втори е Тайсън Гей, който предната година бе победил Болт в Осака. Така ямайският спринтьор започва все повече да взема психологическо предимство пред съперниците си, преди олимпиадата в Атина.

Намират се и критици, които наричат Юсейн Болт „мързелив спортист“, но той им казва, че тренира здраво, за да постига тези резултати и това, че не иска да бяга на 400 метра е лично негово решение, тъй като е по-специфична тактиката за него и ще му отнеме от концентрацията за по-късите спринтове. Точно преди игрите в Пекин, Болт чупи националния рекорд на Ямайка на 200 метра, а на самите игри подобрява постижението си с 19,30 секунди, което отново се превръща в новият рекорд в дългия спринт. Всичко това идва от постоянните му тренировка за максимална скорост и по-голяма издръжливост, които повишиха и самочувствието му.

В китайската столица обаче, Юсейн Болт не се задоволява само с това, той подобрява и световният рекорд на 100 метра с 9,69, като треньорът му заявява, че ако се вземе в предвид спринта на 60 метра и времето, за което се изминава от възпитаника му, то потенциално може да се свали рекорда и до 9,52 секунди. Учени от университета в Осло също потвърждават такъв резултат според техните проучвания на бягането на „Мълнията“. Това според тях е постижимо, ако липсва вятър и Болт не намали скоростта си в края и започне да се радва на преднината си пред останалите спринтьори.

Преди игрите в Пекин, Юсейн Болт заявява, че не цели да постигне световен рекорд, а единствено златни медали за страната си.

Майкъл Джонсън прави коментар, че ямаеца ще спечели златото без проблем, но неговият рекорд от 19,32 сек., поставен през 1996 година в Атланта ще остане непокътнат. Още на следващият ден, Болт го опровергава с нов олимпийски рекорд от 19,30. Болт е първият спринтьор, който държи едновременно рекордите на 100 и 200 метра. Това е подаръкът му за 22 – рият му рожден ден. Два дни по-късно той взима и златото в щафетата 4х100 метра със съотборниците си Асафа Пауъл, Неста Картър и Майкъл Фратър с рекорд в дисциплината от 37,10 сек. Веднага след тази победа, Болт дарява 50 хиляди долара на децата от Съчуан, които са претърпели разрушителното земетресение през същата година. Някой от коментаторите обаче, бързат да изкажат мнение за постижението на ямайския спринтьор, като посочват хванатите с допинг Тим Монтгомъри, Джъстин Гатлин и Марион Джоунс, които трябваше да върнат златните си медали на 100 метра. Причините за съмнение в редовността на тези резултати са, че в Ямайка няма независима комисия за допинг контрол. Обвиненията веднага са отхвърлени от треньорът на Болт, Глен Милс и лекарят на националния отбор на Ямайка – д-р Хърб Елиът.

През 2009 година, в опровержение на критиците си, Болт се пуска на няколко пъти в състезания на 400 метра в Кингстън за да подобри скоростта си, като печели две от тях, а най-добрият му резултат е 45,54 секунди. В края на април същата година се получава малък инцидент с катастрофа и контузия в краката. Завръща се след лека операция и участва в две състезания в родината си, но се вижда липсата на добра форма. Тайсън Гей го пита дали ще се опита отново да подобри световния рекорд, но „Мълнията“ му отговаря, че повече се интересува от завръщането от контузия на Асафа Пауъл. На финала, който е първият сблъсък на ямаеца и американеца, Болт взема победата, но чупи и собственият си рекорд на 100 метра с резултат от 9,58 секунди, което е с над 10 стотни от предното му върхово постижение. Това е най-големият марж при подобрение на рекорд на 100 метра от въвеждането на изцяло електронното отчитане на времето за пробягване на дистанцията. Гей завършва с 9,71, което е на 0,02 от стария рекорд от Пекин.

Тайсън Гей се отказва от по-дългия спринт на това световно, а тук също има подобрение на най-силния резултат и то с цели 0,11 секунди. Състезанието е много силно, тъй като освен 19,19 на Болт, още трима други бегачи падат под 19,90 секунди.

Кметът на Берлин, Клаус Воверайт кани Болт на специална церемония пред 12 – метров участък от Берлинската стена, като казва, че с постиженията си „Мълнията“ е направил това, което досега се е считало за непостижимо и го сравнява именно със стената, деляла града в продължение на десетилетия.

Само няколко дни след тези събития, световния рекордьор в скок на дължина, Майк Пауъл (с 8,95 метра) заявява, че като гледа височината и скоростта на Болт, той е сигурен, че 9 метра няма да са никакъв проблем за спринтьора от Ямайка. Нужно му е само да научи техниката на скачане.

През 2012 година, на олимпиадата в Лондон Юсейн Болт се превръща в „самотния бегач“, тъй като с лекота изпреварва всички и в трите дисциплини, в които участва (100, 200 и 4х100 щафета) и по този начин се превръща в живата легенда на леката атлетика. Той дори се шегува с журналистите, като им казва в типично свой стил, че вече не е „Мълнията“, а „Легендата“ и ако някой не го нарича така, няма да му даде интервю.

Изглежда, че Юсейн се е заинтригувал от думите на Майк Пауъл, тъй като в последните му интервюта той казва, че може би ще се пробва и на дълъг скок на следващата олимпиада в Рио де Жанейро. Няма да бъде учудващо към рекордите от спринта да добави и такъв от скочището. Все пак, той е най-великият!!!