Гейл Дивърс - 100 метра спринт и 100 метра с препятствия

от 12 фев 2013г.

Йоланда Гейл Дивърс (родена на 19/11/1966 г.) е бивша американска състезателка по лека атлетика, трикратна олимпийска шампионка. Родена е в Сиатъл, но израснала в близост до Нешънъл сити (Калифорния). Завършва гимназията Суийтуотър през 1984 година, като в чест на постиженията й, стадионът на който е тренирала е кръстен на нея.

Считана е за едни от най-големите таланти в спринта на 100 метра и на 100 с препятствия. Когато се подготвя за летните олимпийски игри за 1988 година, тя има здравословни проблеми, като получава мигрена и постепенно започва да губи зрението си. Въпреки това, тя успява да вземе квота и достига до полуфиналите, като в последствие здравето и се влошава още повече.

През 1990 година, Гейл Дивърс е била диагностицирана с безедова болест и е подложена на радиоактивно йодно лечение, последвано от хормонозаместителна терапия за щитовидната жлеза. По време на лъчетерапията, лекоатлетката започва да получава мехури по кожата и подуване на глезените. В крайна сметка, тя започва да не може да ходи и за да се придвижва, тя трябва да пълзи или да използва инвалидна количка. Лекарите дори мислят да отрежат краката й, но чудото се случва и Гейл Дивърс се възстановява, като веднага се връща към тренировките. Още на Световното първенство през 1991 година печели сребърен медал на 100 метра с препятствия. Класира се за олимпиадата през следващата година и достига до финала на 100 метра. Там се получава едно вълнуващо бягане, като 5 от спринтьорките финишират почти едновременно, в рамките само на 0,06 секунди. След фотофиниш се установява, че Дивърс с много малко побеждава ямайката Жулиета Кътбърт. Във вторият финал, в който участва, всички очакват тя да вземе още един златен медал – на 100 с препятствия. Тя тръгва много добре, дръпва пред останалите и на последното препятствие се препъва и падайки, пресича финала едва пета, оставяйки златото в ръцете на гъркинята Вула Патулиду.

През 1993 година, Дивърс печели световната титла на 100 метра и отново с фотофиниш при победата над Мерилин Оти. Взема и титлата на бягането с препятствия, като тук предимството и е очевидно. Нейно е и златото на следващото Световно първенство през 1995 година.

100-те метра на Олимпиадата в Атланта през 1996 година са повторение на финала от преди три години на Световното първенство. Оти и Дивърс завършват почти едновременно, като чакат да излезе решението на съдиите след преглед на фотофиниша. Американката е обявена за шампион и така се превръща в първата спринтьорка, която защитава олимпийската си титла. Тя обаче не успява да спечели медал в любимата си дисциплина – бягането на 100 метра с препятствия, завършвайки четвърта. В щафетата 4 х 100 метра Гейл Дивърс взема третия си олимпийски медал с отбора на САЩ.

След тези игри, спринтьорката се съсредоточава в състезанията с препятствия, като през 1999 година отново спечелва световната титла. На Олимпиадата в Сидни обаче, Дивърс отпада в полуфиналните серии.

През 2005 година, Гейл се оттегля за малко от състезанията, защото очаква дете, но се завръща отново през 2006 година.

През 2007, когато е на 49 години, Гейл Дивърс печели състезанието на 60 метра с препятствие срещу олимпийската шампионка от Атина Джоана Хейс, с време 7,86 сек., което е най-доброто за сезона и само с 0,12 от рекорда, който тя поставя през 2003 година.

По време на кариерата си, Дивърс се запомни с изключително дългите си и силно украсени нокти. Тя дори си беше изградила стил на подреждане на пръстите, за да не и пречи маникюра и да не се счупи. Дългите нокти са в резултат от предизвикателство отправено от баща й, който се е чудил как да я накара да спре да гризи ноктите си като дете.

През 2011 година, спринтьорката е въведена в Залата на славата по лека атлетика на САЩ, а година по-късно и в олимпийската такава.

Още по темата: