Начало Спорт Спортна енциклопедия Видове спорт Лека атлетика Спринт 100 метра

Спринт 100 метра

Спринт 100 метра - изображение

Стоте метра са най-атрактивната спринтова дисциплина на леката атлетика. Най-кратката дължина в откритите състезания е най-популярна и престижна, като тя участва в олимпийските игри още от възраждането им. Включването на жените в спринта става през 1928 година. Световните и олимпийски рекордьори в дисциплината имат честа да бъдат наричани „Най-бързите мъж или жена на планетата“.

Спринтът се провежда на права отсечка, като за стандартната 400-метрова писта се отделя специално удължение. Спринтьорите стартират от специални блокчета, като те чакат сигнал с изстрел, за да започнат бягането.

Максималната скорост при спринта се достига някъде около 50-60-тия метър, а малко преди финалната линия леко се забавя.

Динамика на състезанието

Старт

В началото повечето спортисти използва психологически игри, като се опитват да влияят на съперниците си. Много рядко спринтьорите са спокойни и провокациите могат да ескалират при старта. Времето между изстрела за започване на състезанието и изправянето на бегачите се измерва по електронен път чрез редица сензори. Ако спринтьор реагира за по-малко от 0,1 секунда, това се счита за фалстарт и той бива дисквалифициран. Именно това са целите на тази психовойна. Проучванията са доказали, че времето за достигане на звука от изстрела до ушите и преобразуването му в реакция от мозъка не може да бъде по-малко от 0,1 секунда, което означава че състезателя тръгнал по-рано не е изчакал да чуе сигнала, а е стартирал предварително. Преди години дисквалификацията се правеше след 2 фалстарта, но поради многобройното рестартиране фокуса на състезателите се губеше, което накара внасянето на промени. През 2003 година бе решено само първият фалстарт да бъде позволен, а при всеки следващ се отстранява атлета, който го е направил. Този вариант също не бе много удачен, тъй като психо игрите продължиха с пълна сила. Някой спринтьори умишлено правеха по един фалстарт, за да играят с нервите на съперниците си, тъй като бързото започване на бягането осигурява в тази кратка дистанция неимоверно предимство. С изнервянето на състезателите се получаваха много дисквалификации, дори и на спринтьорите, считани за фаворити в състезанията. Така се стигна до 2010 година, когато IAAF отмени тази наредба и въведе правилото за директна елиминация, което направи спринта на 100 метра още по-оспорван и интересен за зрителите. При това положение няма място дори за невинни грешки.

Средна част на дистанцията

Спринтьорите достигат обикновено максималната си скорост именно в тази част на трасето и постепенно започват да се забавят след 60-тия метър. Поддържането на максимална скорост възможно най-продължително време е цел номер едно в тренировките на състезателите. Разпределянето на въздуха и работната тактика няма никакво значение в тази кратка дистанция, за разлика от дългите дисциплини.

Финал

Според правилата на IAAF, победител е спринтьорът успял да премине с торса си (без крайниците, главата и шията) през финалната линия. Когато класирането на състезателите не е очевидно, тогава се прибягва до фотофиниш, за да се види кой от атлетите е пресякъл пръв линията.

Климатични условия

Тук става дума по-специално за съпротивлението на въздушните маси, тъй като те могат много силно да повлияят на бягането на спринтьорите. Силният насрещен вятър може да е много неприятен и да повлияе негативно на резултатите, докато попътният да подобри бягането. Поради тази причина е позволен максимален попътен вятър до 2 метра в секунда, за да се зачете постигнат рекорд.

Спринтьорите постигат обикновено по-високи резултати в състезанията провеждани на по-висока надморска височина, заради разредения въздух и по-слабото му съпротивление. На теория редкия въздух затруднява дишането, но за такова кратко време той не оказва никакво влияние, тъй като необходимият кислород за бягането вече е в кръвообращението и в мускулите на атлетите. Макар и да няма ограничения за височината, събитията направени на над 1000 метра се обозначават с „А“.

Рекордни постижения при спринта на 100 метра

Основните спринтове на 100 метра, като тези на олимпийски игри и световни първенства привличат огромен зрителски интерес, особено когато има шанс за подобрение на рекорд. Мъжкият световен рекорд е подобряван цели 12 пъти след въвеждане на електронното измерване на времето през 1977 година. Настоящото най-добро време е 9,58 секунди и се държи от Юсейн Болт от Ямайка, което той постига на Световното първенство по лека атлетика през 2009 година на 16 август. Той подобрява предишното най-добро постижение с 0,11 секунди, което също беше негово.

Рекордът при жените се държи от Флорънс Грифит-Джойнър, като той е 10,49 секунди от 16 юли 1988 година.

Някой от постиженията са били помрачени от употреба на забранени вещества, като през 1988 година бе отнет златният медал и заличен рекорда на Бен Джонсън.

Джим Ханс, Рони Рей Смит и Чарлз Грийн са първите, които падат под 10-секундната бариера, като това става в едно и също състезание на олимпийските игри през 1968 година.

Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортЛюбопитноХранене при...НовиниЛайфстайл