Бейзбол

Бейзболът е вид отборен спорт, при който се използват специални топка (която е от корк, обвит в конци и кожа) и бухалка (дървена или алуминиева, нарича се още бата). Тимовете се състоят от по 9 играча, като целта им е да отбележат повече точки. Мачът е от девет части, наречени ининг. Играч от единия отбор (питчър) хвърля топката към свой съотборник (кетчър), а в това време, съперникът им (батър) се стреми да я удари с бухалката и да я изпрати възможно най-далеч от останалите играчи на другия отбор, които защитават полето. Батърът се намира точно пред кетчъра, който получава топката от питчъра. Самото поле е с форма на 90-метров диамант. В него има точни позиции за тези трима играчи, като тези точки от игрището са в една линия. Позицията на бътъра е в долната част на диаманта, като това е първа база. На игрището има 4 бази, като те са разположени в ъглите на квадрат със страна от 27 до 36 метра, в зависимост от самото игрище. Ако батърът удари топката, той трябва да започне да тича преди тя да е хваната от някой от противниците, като целта му е да отиде на колкото се може по-далечна база. Батърът може да спре дори още на първата, тъй като, ако отборът на съперника хване топката, тя се подава на защитниците на базите, а той все още не е достигнал до някой от другите бази. Това означава, че базата не е спечелена и той „изгаря“. Така на негово място идва друг батър. Ако някой от удрящите е достигнал до втора или трета база, той се нарича рънър и когато батърът започне да тича, рънърите също тръгват, за да завземат следващата база. Играч, преминал през четвърта база, печели точка. При изгаряне на батъра рънърите си стоят на завладените бази.

На всеки ининг отборите сменят ролите си.

История на бейзбола

Бейзбол се играе в Англия още от средата на осемнадесети век, като играта е пренесена от имигрантите в Северна Америка, където се развива модерният й вариант. До края на деветнадесети век бейзболът вече е широко разпространен в САЩ и се превръща в национален спорт на страната. По-късно става популярен и в части от Южна Америка, страните от карибския басейн, особено в Куба и източна Азия, най-вече в Япония. В тази страни се играе и на най-високо ниво, като има създадени висши лиги с много силни отбори в тях.

Трудно е да се проследи с голяма точност развитието на бейзбола като спорт. Повечето специалисти са на мнение, че американският бейзбол е свързан по права линия с английските и ирландските игри с бухалка и топка, като стуулбол и тутбол. Някой смятат, че произходът му е свързан с крикета, който е внесен в Англия от Фландрия.

За първи път през 1755 година английският адвокат Уилям Брей пише за състезание по бейзбол на Великден в град Гилдфорд, графство Съри. Тази ранна форма на играта е пренесена от имигрантите в Съединените Щати. През 1838 в списанието „Спортен живот“ се описва мач по бейзбол в Бийчвил, Онтарио, като правилата се доближават най-плътно до съвременните. Има, разбира се, и разлики, като например 5 бази, първата от които е само на 5,5 метра от зоната за батиране и други.

Първият официално признат мач по бейзбол с новите му правила се провежда на 19 юни 1846 година в Хобокен, Ню Джърси. Тогава Ню Йорк Найн печелят с 23-1 срещу Никърбокър в четири ининга, като върху основата на тези правила се доизграждат и днешните.

Термини в бейзбола

• База – Това са ъглите на квадрат със страна 27-36 метра. Върху тях има торбички с пясък с размери 38 на 38 сантиметра. Базите са номерирани обратно на часовниковата стрелка, като хоумът се счита за начална и крайна база, а освен него има още 3.
• Хоум – началната и крайната база.
• Батър, батиращ играч – това е състезателят, който застава на хоума и има за цел да удари хвърлената към него топка
• Хоумрън – много силно ударена топка, която отива в публиката. След него всички играчи, застанали на базите, преминават през крайната (хоума) и печелят точки. Именно хоумрънът е ударът, който печели славата на батърите и ги оставя в историята на тази игра.
• Питчър – Играчът, който хвърля топката към батъра. Той е може би най-важният състезател за своя отбор. В зависимост от това с каква сила и парабола хвърля топката, той може да заблуди батиращия играч. Така удрянето на топката с бухалката може да стане много сложно. Съществуват различни техники за хвърляне, като на топката се придават доста сложни траектории в момента, когато минава над хоума и батъра трябва да я засече с батата.
• Кетчър – Състезателят, който хваща топката, подадена му от питчъра. Често се случва да улавя по-леките топки, които са отскочили назад. Той е защитникът на крайната база.
• Ининг – това са отделните части на мача, които са 9 на брой. Когато „изгорят“ трима играчи от посрещащият топката отбор, независимо дали става въпрос за батъра, или за рънърите, тогава инингът приключва и започва нов с разменени роли на отборите.
• Страйк – Това е добре хвърлена топка от питчърът, която попада в зоната на удара на батъра. В случай че батърът замахне с бухалката, която преминава над началната база, това също се счита за страйк, дори и топката да не е била добре хвърлена. При три страйка батиращият играч „изгаря“ и трябва да бъде заменен от нов.
• Страйк зона – това е зоната над хоума, която представлява един въображаем правоъгълник от колената до гърдите на батиращият.
• Бол – неправилно хвърлена топка от питчъра, която съдията отсъжда, след като тя е минала извън страйк зоната на батъра. Дори да се получи бол, ако батърът замахне с бухалката и тя премине над началната база, тогава топката се счита за добра. При четири хвърляния с отсъден бол батърът печели първа база, като наказание за питчъра.

Игрално поле в бейзбола

Игрището за бейзбол, познато още и като бейзболен диамант, е специално създаден само за този спорт и не прилича на нито едно друго съоръжение в спортния свят. То се състои от две основни част – вътрешно и външно поле.

Вътрешно поле

Вътрешното поле е центърът на действията. То е обградено от четири подложки – най-често това са платнени торби, поставени на равни разстояния под формата на квадрат със страна 27 метра. Тези подложки се наричат бази, а третата от тях се нарича „горещият ъгъл“.

Основната база е тази, където застават батърите и тя е по-широка и по-ниска от останалите, като е изработена от каучук, има форма на петоъгълник и е обградена с ръб, който служи за „спирачка“ за батърите и им помага да стоят по-стабилно в нея.

Останалите 3 бази са с еднакъв размер и са отбелязани с номера от дясната страна, с лице към играча, идващ към нея (движението е обратно на часовниковата стрелка). Играчите бягат от една основа към друга и достигайки я, отбелязват рън и базата се счита за спасена.

Пътечките между базите са от пръст с бяла линия върху нея, свързваща торбичките, като това обрисува вътрешната част на полето или така наречения „диамант“. Останалата част от игрището, извън диаманта, е покрита с тревна настилка.

Могилата на питчъра

Във вътрешността на диаманта има оградено място, откъдето питчърът хвърля топката към своя съотборник (кетчър). То е кръгло и с диаметър 5,50 метра, като в средата му има бяла гумена правоъгълна плоча с размери 1,5 х 0,9 метра. Предната част на плочата е на около 18,45 от основната база и е издигната с около 25 сантиметра в предната си част спрямо задната. Именно от тази плоча питчърът хвърля към батъра, опитвайки се да подаде така топката, че тя да достигне до неговия съотборник, без да бъде ударена с бухалката, докато преминава през основната база.

Външно поле на бейзболното игрище

Външното поле е оградено от продължението на двете линии, започващи от основната база към база 2 и база 4 и свързващата ги дъга, която фактически е началото на част от трибуните. Радиусът от дъгата до основната база може да варира от 88,40 до 122 метра, в зависимост от стадиона. Зад основната база, която е главната част на вътрешното поле, вече във външното поле, се намира полето на кетчъра, чиято цел е да хване топката, хвърлена му от питчъра, в случай че тя не бъде ударена от батъра с бухалката.