Ойна

Ойна е традиционен спорт в Румъния, който е подобен в много отношения на бейзбол и лапта.

История на спорта

Ойна се споменава за пръв път по време на управлението на Влайку Вода през 1364 година, когато спорта се разпространява във Влашко. През 1899 година, Спиру Харет, който е министър на образованието, решава да въведе ойна в училищата, в часовете по физическо възпитание. Той е и човекът, който организира първото състезание в този спорт.

Румънската Федерация по Ойна е основана през 1932 година, като по време на Втората Световна Война нейната дейност е прекратена, но след 1950 година е възобновена отново.

Игралното поле

Игрището има формата на правоъгълник с дължина 70 метра и широчина 32 метра, като то е разделено на:

1. Игрална зона с размери 60 х 32 метра

2. Зона за батиране – 5 метра дълга, разграничена от игралното поле с линия за батиране

3. Задна линия – отново дълга 5 метра, служеща за зона за безопасност по време на спринтовете

Атакуващият играч, който е започнал да тича, ще трябва да премине през следните четири линии:

1. Стартова линия (от лявата страна на линията за батиране)

2. Линия на пристигане (от лявата страна на задната линия)

3. Линия на връщане (от дясната страна на задната линия)

4. Линия за спринт (от дясната страна на линията за батиране)

Игралното поле допълнително е разделено на триъгълници и квадрати. В пресечната точка на линиите има кръгове, които определят позициите на халфовете и на страничните играчи.

Играта

Отборите имат много различни роли, в зависимост от това дали батират или хващат топката. Батиращите играчи са натоварени откриването на играта и с тичането по линиите, докато пресекат линията за излизане от полето. Играчите, които хващат топката са натоварени със задачата да ударят тичащите с топката противници. Може да има до двама играча, тичащи по една и съща линия по едно и също време.

Правила

Тимът, който първи ще батира се определя със специален ритуал, който включва пускане на бухалката (батата) от страна на съдията и хващането ѝ от играч на всеки от двата отбора. Печели онзи състезател, който хване бухалката в последните 5-6 сантиметра от дължината ѝ. Играта започва спечелилият батата отбор, като единият от играчите подхвърля топката, а друг (негов съотборник) я удря с бухалката, като се стреми да я изпрати възможно най-далече в противниковото поле. След това, ако топката бъде уловена от противник, то ударилият я играч може да направи пробег до следващата база или да се върне по същите коридор или алея, но без да бъде ударен от противников защитник с нея. Бягащият състезател може да спре топката изпратена към него единствено с длан, като тогава се счита, че той не е бил ударен. Забранено е да се хваща топката, а при невъзможност за предпазване и получаване на удар, играчът излиза от полето и трябва да отиде в задната зона.

Точкуване

Хващащият топката противников играч може да спечели 2 точки за всеки състезател, ударен с топката от него.

Батиращите играчи от своя страна печелят точки, прехвърлящи топката над следните линии:

• Топката пресича линията на 65 метра докато е в летеж и не пресича страничните линии, независимо от това е докосната или не от защитата – 2 точки

• Топката попада в задната зона – 2 точки

• Топката е докосната във въздуха от защитник и излиза от границите на полето, попадайки във вътрешността на задната зона – 2 точки

• Топката излиза от границите на полето и попада в задната зона, без да бъде докосната от защитник – 1 точка

Топката за ойна

Специалната топка е изработена от кожа, запълнена с козина от коне, прасета или от едър рогат добитък. Тя е с диаметър около 8 сантиметра и маса от 140 грама за професионалните игри и около 7 сантиметра и 100 грама за юношите.

Сравнение на ойна с бейзбола

• Едно и също тегло за топката: около 140 грама и за двата спорта

• В ойна се използва по-дълга и по-тънка бухалка

• Един мач при ойна продължава само 30 минути

• Отборите в бейзбола се състоят от 9 играча, докато тези в ойна са от 11

• В ойна, защитниците могат също да отбелязва точки, чрез удряне с топката на бягащите по линиите противникови играчи, докато в бейзбола няма такава възможност.