Жан-Пиер Папен

Жан-Пиер Папен (роден на 5/10/1963 година) е бивш френски футболист, №1 в Европа за 1991 година.

Постига най-големите си успехи, докато се състезава за Олимпик Марсилия в периода между 1986 и 1992 година. По-късно играе в Милан, Байерн Мюнхен, Бордо, Гингам, Брюж, Сейнт Пиеро и Кейп Ферет (САЩ). Папен има и 54 участия за френския национален отбор. След кратък престой на мениджърският пост в няколко френски клуба, той отново облича екипа и играе за АС Фактюр-Бигано Боиан през 2009 година, когато е на 45-годишна възраст.

Жан-Пиер Папен е известен със своите удари от въздуха, които феновете започват да наричат в негова чест „Папенади“.

Футболна кариера

Папен е отбелязал 30 гола за Франция в 54 мача. Той взима участие на Мондиал`86 в Мексико, където „петлите“ завършват трети и на Европейското първенство в Швеция през 1992 година. Последният му мач с фланелката на националния тим е през 1995 година.

На професионално клубно ниво се състезава за отборите на Виши (1983-84), Валенсиен (1984-85), ФК Брюж (1985-86, като през 2005 година е обявен за най-добрият чужденец играл в този клуб), Олимпик Марсилия (1986-1992), Милан (92-94), Байерн Мюнхен (94-96), Бордо (96-98) и Гингам (1998).

По време на изключително успешната си кариера в Марсилия, Папен води тима до четири поредни титли в Лига 1 на Франция (1989-1992), дублирани с Купа на Франция през 1989 година. С №9 в състава си, Олимпик достига и до финала за Шампионска Лига през 1991 година, но губи от Цървена Звезда (Сърбия) след изпълнение на дузпи. През същата тази година Папен получава и Златната топка, като се превръща в единственият французин, който печели отличието, докато се състезава за местен отбор.

През 1992 година Жан-Пиер поставя трансферен рекорд с преминаването си в Милан срещу 10 милиона паунда. Въпреки статута си на голяма звезда, той така и не успява да се наложи като титуляр с червено-черната фланелка, основно заради редица контузии и проблеми с адаптацията. Влиза като резерва във финала на Шампионска Лига`93 срещу бившия си тим Олимпик Марсилия, но Милан губи срещата.

През 1994 година е продаден на Байерн Мюнхен, но отново е измъчван от травми. През вторият си сезон при баварците, той е част от тима, който печели Купата на УЕФА в мач срещу Бордо (тимът, към който се присъединява през следващата година).

С „Жирондинците“ от Бордо той достига до финал за Купата на Франция през 1997 година, но в крайна сметка се задоволява само със сребърен медал. Папен слага край на професионалната си кариера през 1998 година, когато играе за втородивизионния френски тим Гингам.

Жан-Пиер Папен е много силен нападател, но противно на много други велики френски играчи, той не успява да доминира в тимове извън Франция. Част е от така нареченото „прокълнато поколение“ между ерата на Мишел Платини и Златното Световно и Европейско първенство през 1998 и 2000 година за Франция, водена от Тиери Анри, Зинедин Зидан и Лилиам Тюрам. В него не липсват талантливи играчи, като с екипа на петлите се изявяват Ерик Кантона, Папен, Давид Жинола, Марсел Десаи и Бернар Лама, но те не успяват да надскочат себе си, пропускайки 2 световни първенства – през 1990 и 1994 година, допускайки срамни загуби от Израел и България (след гола в последната минута на Емил Костадинов на Парк де Пренс). На Евро`92 французите пък отпадат още в груповата фаза, след перфектно изиграни квалификации.