Рууд Гулит

Рууд Гулит е бивш холандски футболист от 80-те и 90-те години на ХХ век. Роден като Руди Дил, той е носител на златен медал от Евро 88 като капитан на „Лалетата“. През 1987 година е обявен за Европейски играч на годината, а през същата тази година и през 1989-та е Световен играч на годината. Той е универсален футболист и през кариерата си се е подвизавал на доста позиции.

Гулит развива своя талант в район Розендварстраат, като постоянно играе на улицата с останалите момчета от квартала. Съдбата го среща с друг велик холандски футболист, Франк Рийкард, именно в мачовете на улицата. Започва да тренира футбол в школата на Мийрбойс, но скоро преминава в DWS, където е забелязан и включен в младежката гарнитура на Холандия. Там той е съотборник с някой от големите имена в холандския футбол като Ървин Куман, Роналд Куман, Вим Кийфт. През този период Рууд Дил за пръв път започва да използва фамилното име на баща си, Гулит, тъй като смята че то звучи много по-футболно. Фамилията Гил е била тази на майка му, тъй като когато той се ражда баща му няма холандски паспорт (той е от Суринам). Въпреки, че на екипа му пише Гулит, той продължава да се разписва като Рууд Гил в официалните документи.

Клубна кариера

ХФК Хаарлем

Рууд Гулит се присъединява към редиците на отбора, под ръководството на Бари Хюс. Изиграва 91 мача и отбелязва 31 гола за първенство. Дебютира едва 16-годишен, което го прави най-младият футболист в историята на Ередивизие. Тимът му обаче отпада и играе във второто ниво на холандския футбол. Там Гулит е обявен за играч на годината, а отбора му се връща в първа дивизия. През 1981 година Рууд се намира в страхотна форма и помага на Хаарлем да се класира четвърти в Холандия и за пръв път в историята си да играе в европейските клубни турнири. През същия този сезон, Гулит отбелязва един от най-красивите си голове, преминавайки през четирима защитници и покрай вратаря, преди да вкара кълбото в мрежата.

Фейенорд

След страхотното представяне на младият Рууд Гулит се счита, че той е сигурно ново попълнение на Арсенал или Болтън, но в крайна сметка техните мениджъри Тери Нийл и Боби Робсън се отказват, тъй като цената от 30000 паунда им се вижда твърде висока за „това диво дете“. През 1982 година обаче, Фейенорд плаща цели 300000 паунда за него, като за 85 мача той бележи 31 гола. В новият си клуб той играе рамо до рамо с легендата Йохан Кройф. През първият сезон на Руут в новия му клуб той не успява да спечели титла или купа, но още през следващият печели дубъл.

ПСВ Айндховен

Гулит преминава в Айндховен през 1985 година срещу сумата от 400000 паунда и отбелязва 46 гола в 68 мача за ПСВ. В двете си години в отбора, той се окичва със 2 златни медала, спечелвайки титлата в Холандия. Така той се превръща в играч от световна класа, като много от големите отбори започват да наддават за него. В същото време феновете на бившият му отбор го критикуват и обвиняват, че е преминал в ПСВ за пари.

Милан

През 1987 година Силвио Берлускони преобръща представите за скъп футболист, като привлича в състава си Рууд Гулит за умопомрачителната за тогавашните стандарти сума от 6 милиона паунда. Заради заслугите му с фланелката на ПСВ Айндховен, играчът с уникалните плитки взема златната топка, но вече носейки екипа на Росонерите. Той посвещава трофеят на Нелсън Мандела.

При пристигането си в Милано, Гулит не знае италиански и никога не е живял в друга страна, но благодарение на другите двама холандци в отбора, ван Бастен и Рийкард, той много бързо се адаптира и Милан печели Скудетото след 9-годишна пауза. Първоначално той е използван в дясната част на атакуващото трио с Марко ван Бастен и Пиетро Видрис, при контузията на Марко, той и Видрис формират двойката централни нападатели. Освен титлата в Италия, Милан печели и КЕШ. По пътя си към финала, Росонерите разгромяват Реал Мадрид с 5-0 в полуфиналите, след което и Стяуа Букурещ в последния мач на турнира, с резултат от 4-0. В мачовете с Белия балет Гулит претърпява контузия и се налага бърза операция на крака му, но той се възстановява бързо за финала и дори отбелязва 2 от головете.

През следващата година Милан защитава трофея си в КЕШ, побеждавайки Бенфика с 1-0 на финала, но Рууд Гулит усеща старата си травма в сухожилията на коленете и пропуска 2 от мачовете за първенството преди финала. За негово щастие той се възстановява и вдига отново купата над главата си.

През 1990-91 година Милан крачи към третата си европейска титла, но в четвъртфиналите среща Олимпик Марсилия. В първият мач на Сан Сиро двата отбора завършват наравно, а във втория мач Крис Уодъл отбелязва гол за марсилци и веднага след това осветлението на стадиона изгасва. Росонерите се прибират в съблекалнята си и отказват да продължат мача, считайки че всичко това с изгасването на осветлението е начин да се бави времето. УЕФА обаче наказва тима със служебна загуба с 3-0, тъй като за много кратко време осветлението е възстановено. Италианците дори са извадени от всички евротурнири за следващия сезон.

Докато Милан продължава да доминира на домашната сцена, ролята на Гулит в отбора става все по-периферна. Затова след спечелването на още 2 титли той е продаден на Сампдория.

Сампдория

След преминаването си в Самп, Гулит, заедно с Виали и Манчини повеждат тима към Купата на Италия, като на финала е победен именно Милан. Гулит бележи един от головете. За краткото време в Сампдория, той успява да реализира 15 попадения.

Впечатлени от представянето му, Росонерите го връщат отново в отбора през 1994 година, но след кратък престой, Рууд Гулит се връща под наем в Сампдория.

Челси

През юли 1995 година Гулит преминава в Челси със свободен трансфер. Мениджърът Глен Ходъл го поставя на напълно непознатата му позиция либеро, но ясно се вижда затруднението му да играе като последен в защитата. Затова Рууд бързо е върнат в халфовата линия, където е неговата сила. Резултатите не закъсняват и Гулит е обявен за подгласник на Ерик Кантона като футболист на годината в Англия.

С преминаването му в лондонския клуб, Гулит има една от основните роли в „Революцията на чужденците“, като след него редица звезди започват да преминават Ла Манша и да заиграват във Висшата лига. Такива бяха Юрген Клинсман, Джанфранко Дзола, Денис Бергкамп и други, с чиято помощ Премиършип стана едно от четирите най-добри първенства в света.

Холандия

За националният отбор на Холандия Гулит има изиграни 66 мача и отбелязани 17 гола. Като капитан на Лалетата, той е европейски шампион от 1988 година, а също и участник на световното първенство през 1990 година.

Стила на игра

Гулит олицетворява духа на тоталния футбол, като той може да играе на няколко позиции. Неговият атлетизъм, сила и скорост биват използвани много успешно, а също така и много добрата му игра във въздуха. Той комбинира техника и физика, което го прави една от иконите в света на футбола. Дори в едно интервю легендата Джордж Бест казва: „Гулит е велик играч по всички стандарти. Той притежава всички умения. Не се притеснява да прави всякакви неща с топката. И изглежда, че той не спира да се забавлява във всяка една секунда, когато го прави. Според мен, той е дори по-добър играч от Марадона. И двамата имат ключови качества, които могат да бъдат открити във всички най-добри играчи. Ти просто не можеш да им отнемеш топката. Така беше и при Пеле, Бекенбауер и Кройф“.