Кикбол

Кикбол е спорт подобен на бейзбола, като той е създаден в САЩ през първата половина на ХХ век. Първоначално идеята му е била да се практикува от децата, за да могат те да научат къде да се позиционират и как да действат, когато играят бейзбол, но тук вместо да се удря топката с бухалка, тя се рита с крак. Разбира се, нейните размери са съобразени с тази особеност и са приблизителни на тези на футболната топка.

Във всяка част на мачовете (нарича се ининг), единият отбор само хвърля топката и се стреми да я улови след изритването й, а другият се опитва да печели бази и да бележи точки. В следващият ининг ролите се сменят. Който отбор спечели повече точки в определен брой ининги, той логично е победител в срещата.

След хвърлянето на топката от питчерът, неговият противник трябва да изрита топката възможно най-далече, но в рамките на ограничителните линии, след което да започне да тича към базите. Съотборниците на питчера се стремят да уловят топката и да я подадат към играчите, които пазят базите. Ако не успеят, противниковия тим печели базата и така се дава възможност да се печелят и точки.

Кикбол е сред най-популярните спортове за деца в САЩ, тъй като той дава основа за по-нататъшна кариера в бейзбола. Малките изисквания откъм умения, оборудване и специализирана екипировка, прави този спорт много добър трамплин и към други спортове с топка, като например софтбол. Тук могат да се съставят отбори и от разноименни полове, като липсата на физически контакт и остри сблъсъци го правят едно чудесно средство за забавление и за тренировка в същото време.

История на кикбол и кратки правила

Този спорт в началото на неговото създаване се е наричал кик бейзбол. За негов основоположник се счита Никълъс Сус, който е бил супервайзър на игрището в парка на Синсинати.

През 1920-21 година, кикбол започва да се използва от учителите по физическо възпитание от държавните училища, като метод за въвеждане в основите на бейзбола. По това време все още се използва волейболна или футболна топка. На полето едновременно са между 10 и 13 играча, като те не могат да навлизат в неутралната зона, докато питчерът хвърля топката. Кикболърът, който трябва да удря топката трябва да я изчака тя да пресече 1,5-метровата линия намираща се пред неговата зона. Когато състезателят удари топката, той тръгва да тича към първа база, а ако на нея има негов съотборник, той от своя страна тръгва към втора база. Базите са общо 3, а като четвърта се смята тази, чийто достигане се брои за отбелязана точка.

Когато топката не е ударена правилно, тя може да излезе извън ограничителните линии или да бъде уловена от съотборниците на питчъра, което се обявява от съдията като аут и при три аута, играчът бива изхвърлен и трябва да бъде сменен от негов съиграч. Когато всички играчи биват извадени, инингът приключва.