Кунео

Кунео е професионален волейболен отбор от италианската Серия А1. Той е създаден от група любители на волейболната игра през 1958 година, а от 1960 година започва да се състезава долните дивизии на първенството. През 1975 година, отборът на Кунео успява да достигне до Серия Б. Волейболният клуб има всички предпоставки да попадне и в Серия А, но преждевременната смърт на президента Антилио Фонтана не позволяват това да се случи и Кунео отново се връща в долните дивизии.

В началото на 80-те години, някой от бившите волейболисти, начело с Бруно Фонтана (син на Антилио Фонтана) се завръщат в отбора и през 1986 година той отново достига до Серия Б. Спонсор на Кунео става лидерът в организирането на екскурзии „Алппитур Италия“ и благодарение на това сътрудничество, през 1988 година, отборът вече е в Серия А2. При сливането с КУС Торино, Серия А1 се превръща в реалност през 1989 година. Отново президент на клуба е с фамилията Фонтана, но този път това е сина. Заедно с някой бивши свои съотборници, които знаят всичко за модерните тенденции във волейбола, той превръща клуба в нещо повече от спортен тим – той вече е бизнес. Град Кунео полудява по волейбола, като публиката се превръща в седмия играч на полето. Желанието на феновете е да се построи голяма спортна зала, която да бъде с капацитет над 5000 места.

През 90-те години на ХХ век, поради превръщането на Кунео в професионален отбор, той трябва да набере по-мощни спонсори. Тогава Алпитур прави споразумение с ТНТ Трако, Европейска Регионална банка и Албамотор и всички те започват да финансират тима. За треньор е назначен добре познатият в България Силвано Пранди, който е един от най-добрите в света. Под негово ръководство, играчи като Лукета, Гали, де Джорджи, Папи и други постигат първите успехи в Серия А1. Усилията на ръководство, спонсори и играчи е възнаградено през сезон 1995-96, когато Кунео печели Купата на Итали и Купа CEV. Отборът дори е първи в редовният сезон за първенството, но във финалния плейоф губи петия мач срещу

Сисли Тревизо.

През сезон 1996-97, отборът на Кунео носи името Алпитур Трако, като постига значителни успехи. Той печели италианската Суперкупа след успех над Сисли Тревизо, взема Суперкупата на Европа след като спечелва мачовете си срещу отборите на Дахау (Германия) и Лас Дайтона Модена (Италия). Някой от по-възрастните играчи се оттеглят и на тяхно място идват Никола Гърбич и Луиджи Мастранжело.

Легендарният президент на клуба Бруно Фонтана напуска клуба, тъй като има множество бизнес ангажименти, които не му позволяват да продължи дейността си клуба. На негово място е избран Ецио Бароеро, а Роберто Мандруцато и Валтер Ланути стават негови заместници. Отборът се отличава с най-модерното управление и постепенно това си проличава и на волейболното игрище. През сезон 1997-98 година, водени от Гърбич и Паскуал, Кунео печелят срещу Модена европейската Суперкупа, а също и Купата на купите срещу Олимпиакос Пирея. Престижът на тези купи носи много позитиви на отбора, най-вече световна известност.

През следващият сезон към състава се присъединяват кубинците Ернандес и Рока, като в неговия край Кунео вдига Купата на Италия след историческа победа с 3-0 срещу Сисли Тревизо. През лятото на 1999 година, след 6 успешни години начело на отбора, Силвано Пранди напуска, за да търси ново предизвикателство. Временно го замества неговият помощник Роберто Серниоти, който малко по-късно е заменен от Нино Бекари.

Идват нови играчи: Андрей Стелмах, Руслан Оликвер, Валери Гориучев и либерото Джузепе Сорчинели. Заедно със Мастранджело, Паскуал и Казоли, те печелят Суперкупата на Италия срещу Тренто. За тяхно съжаление обаче, те не успяват да вземат Купата на купите в гръцката столица Атина, след загуба от френския ПУК Париж.

През 2000 година провежда „Революцията на де Джорджи“. Бившият играч на Кунео привлича много класни попълнения, а отбора започва да се нарича Нойком Алпитур. Точно преди първия мач на тима от новия сезон идва „черна“ вест. Починал е президентът Бруно Фонтана. Играчите са обезкуражени от новината, но треньорът де Джорджи, който е играл рамо до рамо с Фонтана, произнася реч, която играчите дълго време ще помнят. Те са мобилизирани и излизат на терена като буквално размазват противника си и печелят победата, която посвещават на Бубо Фонтана.

Важна подробност през следващия сезон е името на отбора, което вече е Нойком БРЕ банка, като Европейската Регионална банка става основен спонсор на отбора от Кунео. Започва да се гледа по-сериозно и на юношеският отбор на клуба, от който се очаква да влее нова кръв във редиците на мъжкия състав.

През 2002 година, Нойком БРЕ банка печели третата си Купа на Италия.

2003 година отборът има нов президент. Това е Валтер Ланути. Той решава да подсили тима с нови играчи, които да са от наистина висока класа. За начало обаче е привлечен треньорът Андреа Анастази, който преди това води националния отбор на Италия. В Кунео пристигат капитана на белгийския национален отбор Вут Вайсманс, един от най-добрите блокировачи – Паскуале Гравина, бразилската легенда във волейбола Жиба, германецът Бьорн Андрае, Роберто Чечин, Андреа Сала, младите таланти Стефано Моро и Матео Пезети.

За следващият сезон, Ланути събира още по-боеспособен отбор, като в същото време връща в Кунео „професорът“ в техническата подготовка, а именно Силвано Пранди. Отборът отново сменя името си, с което е познат и до днес – БРЕ банка Ланути Кунео, като с него успява да се класира за най-престижното клубно състезание в Европа – Шампионската лига. Към тима се присъединяват Майкъл Ласко , Джакомо Ригони, Едоардо Рабецана и Риад Рибейро, Маниус Абади и Лусио Антонио Оро. Те помагат на останалите играчи и така отбора се класира сред най-добрите 12 отбора.

В 20-тия си сезон в Серия А1, към БРЕ банк Ланути Кунео се присъединява и Владимир Николов и Грегор Йеронич, а селекцията е завършена с Франческо Фортунато. Те достигат до полуфинал за Купата на Италия и за Купата на СЕV.

През следващата година отборът се сработва и добре познатите играчи Мастранджело, Пароди, Николов, Фортунато и Гърбич печелят Купата на Италия и третата си Купа на СЕV. Освен това мечтата на целия отбор и на град Кунео се сбъдва – за пръв път в историята си, БРЕ банка Ланути става шампион на Италия. Те побеждават с 3-0 „българския“ Тренто.

В отбора вече играе и друг българин – един от най-добрите нападатели във волейбола Цветан Соколов.