Начало Спорт Спортна енциклопедия Видове спорт Боен спорт Лута Ливре

Лута Ливре

Лута Ливре - изображение

Лута Ливре е бразилско бойно изкуство, което може да бъде описано като комбинация между джудо и граплинг. Създадено е от Евклид Хатем в Рио де Жанейро и в превод от португалски означава „свободна борба“ или „свободен бой“. Освен чисто борческите техники, тук се включват и ударни, включително с ръце, колене и лакти. Съществуват два стила, известни като лута ливре спортива и лута ливре вале тудо. Известни бойци, които практикуват лута ливре са Марко Руас, Ренато Собрал и Жозе Алдо.

Състезателният вариант е лута ливре спортива, при който са позволени всички граплинг техники, с които се цели да се накара противника да се предаде и да признае превъзходството на победителя. Това може да стане чрез заключване на крак, на ръка, задушаване и чрез хващане в позиция, при която опонента се обездвижва без възможност да се освободи. Ударните техники в спортива не са позволени. В лута ливре вале тудо ударите са позволени и именно този стил е използван от посочените по-горе бойци, които участват в различните ММА боеве в клетка.

Съществува вариант, наречен лута ливре Т36, в който се включени 36 техники, които могат да се използват в реална бойна ситуация. Това е специална програма, която е структурирана за подготовката на състезателите по граплинг, ММА и свободните боеве. И макар, че тук има и удари с ръце и крака, най-силния елемент на този спорт е борбата на земя.

История на спорта

Лута Ливре е създаден от Евклид „Тату“ Хатем, който е бил състезател по граплинг. Той започва да преподава граплинг на свои ученици в Рио де Жанейро през 1927 година, но включва и нови техники, създадени от него. За да популяризира своето ново бойно изкуство, той решава да премери сили с Джордж Грейси, който практикува бразилско жиу-жицу и е от най-известната фамилия, дала тласък на този спорт в цял свят. Побеждава го през 1940 година, а неговият ученик Евклид Перерия побеждава Карлсън Грейси през 1968 година. Системата му се фокусира върху бойните техники на земя и за принуждаването на противника да се предаде, тъй като те са били много важни в мачовете по вале тудо. В борбата на земя се включват и заключването на ставите на краката, които до тогава са били пренебрегвани от бразилското жиу-жицу. В продължение на много години, лута ливре е изключително популярен боен спорт в Бразилия. През 70-те години, той е силно развит от Фоусто и Карлос Бруносиля, които са баща и син. Двамата са ученици на Евклид Хатем. В същия период голям принос за развитието на спорта има и Лейтао, който е джудист и борец. Той написва и книгата „Теория на граплинга“, наричана още и „Теория на лута ливре“. Роберто Лейтао е инженер по професия и е бил доста дребен на ръст, което го принуждава да мисли нови техники, с които да преодолява физическите си недостатъци спрямо по-едри спортисти. Винаги е ходил с тефтер под ръка, и когато е измислял някоя нова техника, той веднага я е записвал и още на следващата тренировка я тествал в реални условия. С това помага на лута ливре да стане едно уникално бойно изкуство.


Класификация на степените

Системата за категоризация разделя трениращите на 3 нива: начинаещи, средно напреднали и напреднали. Начинаещите също се делят на три степени, отбелязани с бял, жълт и оранжев колан. Средно напредналите носят син колан, докато при най-напредналите има лилав, кафяв и черен колан, който е най-висшата степен.

Лута Ливре и бразилско жиу-жицу

В ранните години на лута ливре се счита, че до голяма степен то е бойно изкуство за бедните деца, които не могат да си позволят тренировките по жиу-жицу. Като цяло, двете изкуства са считани за врагове. След като Евклид Перерия побеждава Джордж Грейси, съперничеството става още по-жестоко в следващите няколко години. Лута ливре се счита за бойно изкуство, което е фокусирано върху децата от африкански произход, за разлика от жиу-жицу, за което се смята, че е насочено към трениране на децата на белите заселници. Най-често битките са били не толкова на спортна база, а по-скоро на расова основа.

След 1980 година популярността на лута ливре сериозно е разклатена, след като Уго Дуарте губи мач от Риксон Грейси, а след това е нокаутиран и от Танк Абът в UFC 17, а Еуженио Тадеу губи Уалид Измаел. След това Тадеу завършва наравно с Ройлер Грейси, а мачът му с Ренцо Грейси не завършва, поради безредици около ринга, създадени от феновете. През 1991 година пък се провежда професионална галавечер, като в картата има и три срещи между бразилското жиу-жицу и лута ливре, като всички те са спечелени от бойците, практикуващо първото бойно изкуство.

При нарастването на популярността на ММА, много от бойците, практикуващи лута ливре, преминават в редиците на жиу-жицуто, с надеждата че ще имат по-добра кариера. В тези години, най-известните бойци са Уго Дуарте, Джохил Де Оливейро и Еуженио Тадеу. Въпреки, че често се случва, те да губят мачове срещу представители на жиу-жицу, с възхода на смесените бойни изкуства, още повече започват да популяризират своя спорт.

Още по темата:

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортЛайфстайлСпорт и туризъмНовиниЛюбопитно