Жозе Моуриньо

Жозе Моуриньо един от най-великите футболни мениджъри в историята и огромният брой трофеи, спечелени от неговите отбори, говорят за това.

След не особено впечатляваща кариера като футболист в Португалия, Жозе за пръв път навлиза в света на управлението на футболните отбори като преводач на сър Боби Робсън в Спортинг Лисабон и Порто. След като Робсън става треньор на Барселона, Моуриньо става негов помощник, а след това и на неговия наследник при „Блаугранас“, Луис Ван Гаал. Научил тънкостите на занаята от тях, той се пробва като старши треньор в тимовете на Бенфика и Униао Лейрия и впечатлява футболната общественост в Португалия, което кара управленския екип на Порто да го ангажира за мениджър на отбора през 2002 година.

Успехите му не закъсняват и младият треньор успява да изведе тима си два пъти до шампионската титла, печели Купата на Португалия, Купата на УЕФА и Шампионската лига. Последният трофей е първото европейско отличие за тима от 1987 година насам. За отбор от ранга на Порто, това е огромен успех, защото португалския гранд е голям отбор, но не е от стандарта на великите, които са сред редовните фаворити за спечелването на ШЛ.

Роман Абрамович, собственикът на Челси, вижда в Жозе Моуриньо подходящия мениджър за тима си и през 2004 година португалецът се мести в Англия. За трите си сезона на чело на Челси, „Специалния“ донася във витрината на клуба две титли на Висшата лига, Купа на Англия и две купи на Лигата. През 2007 година, след разногласия със собственика Роман Абрамович, Моуриньо се присъединява към Интер Милано, където печели Скудетото още в първия си сезон на чело на тима. Две години по-късно извежда тима си до требъл – Скудетото, Купата на Италия и трофея от Шампионска лига, който е първи за „Нерадзурите“. Това го превръща в един от петимата мениджъри, които успяват да спечелят ШЛ с два различни отбора, а по-късно през годината Моуриньо е обявен и за „Световен треньор на годината на ФИФА“.

Следващата дестинация на „Специалния“ е Реал Мадрид, където той печели титлата в Ла Лига с рекорден брой точки и така става един от само петима треньори, които са ставали шампиони със своите отбори в 4 различни държави и то в топ първенствата. С „Белия балет“ Жозе Моуриньо печели още Купата на Краля и Суперкупата на Испания, но този път не успява да изведе тима си до триумф в Шампионска лига и през 2013 година сменя отново локацията, озовавайки се отново в Челси.

Със сините от Лондон отново печели шампионата на Англия и Купата на лигата, но през 2015 година представянето на отбора е много под очакванията и Жозе е освободен. Естествено, не остава много дълго време без работа и е назначен за мениджър на Манчестър Юнайтед, където печели Лига Европа, Купата на лигата и Къмюнити Шийлд през първия си сезон. През 2018 година, след като не успява да класира отбора си в четворката на Висшата лига и така той да участва в ШЛ, е уволнен и през следващата година застава начело на Тотнъм Хотспър.

Тактически подходи на Жозе Моуриньо

Португалецът е известен със своите тактически умения, управлението да води играта и адаптивността към различни ситуации. Много често неговите отбори играят в схема с трима полузащитници, тъй като така получава предимство в средата на терена, което според него е решаващо за печеленето на мачовете.

Като мениджър на Порто, Моуриньо използва формация 4-4-2 „диамант“, с Костиня или Педро Мендес като дефанзивни полузащитници, Маниче и Дмитрий Алейничев като бокс-то-бокс полузащитници в средата на терена и Деко на върха на ромба. Те действат като компактна четворка, а не се движат като единици, което осигурява превъзходство в центъра на игрището, а в същото време позволяват на халф бековете да участват в изграждането на атаките на тима.

В първите си години с Челси, Моуриньо използва формацията 4-3-3, с Клод Макелеле малко зад останалите двама в полузащитата. Това носи огромни предимства на отбора пред схемата 4-4-2, в която играят повечето от останалите членове на Висшата лига. Това помага за спечелването на титлите през 2005 и 2006 година. Мениджърът обяснява тактическата си постройка по следния начин:

„Вижте, ако имам триъгълник в полузащитата, с Клод Макелеле зад изнесените малко по-напред двама полузащитника, винаги ще имам предимство срещу класическата схема 4-4-2, където централните халфове играят в линия. Това така, защото винаги имам 1 играч в повече в тази зона. Започвам с Макелеле, който е между линиите и ако той не бъде покрит, има поглед върху целия терен. Ако пък бъде затворен той, това означава, че един от другите двама е свободен. В случай, че крилата на противниковия отбор влязат да помагат, това освобождава пък място на нашите бекове да атакуват по фланга, и така отбор в чистото 4-4-2 не може да направи нищо, за да спре нападението ни.“

След привличането на Андрий Шевченко в Челси, Жозе сменя схемата на игра на 4-1-3-2, а в първия си шампионски сезон с Интер играе във формация 4-3-3 и 4-4-2 диамант. Когато през втората му година са привлечени Самуел Ето`о, Горан Пандев, Тиаго Мота, Диего Милито и Уесли Снайдер, това му дава възможност да включи и 4-2-3-1 в своя арсенал, като при игра без топката двете крила се връщат по-назад и играят в схема 4-5-1. Именно в тази формация е спечелен требъла.

Когато става мениджър на Реал Мадрид, в периода 2010-13, Моуриньо използва по-гъвкава схема 4-2-3-1, като Шаби Алонсо и Кедира са в центъра на полузащитата, Месут Йозил е изнесен пред тях като плеймейкър, а Кристиано Роналдо и Анхел Ди Мария играят по фланговете и се използва тяхната скорост. На върха на атаката е Карим Бензема. Това позволява да се правят изключително бързи контраатаки, с четирима атакуващи футболисти, които могат да припокриват функциите си. Така е спечелена титлата в Ла Лига и са разбити няколко рекорда, включително постигането на 100 точки и реализирани 121 гола. Тази схема продължава да се ползва и от наследниците на Моуриньо начело на мадридския колос – Карло Анчелоти и Зинедин Зидан.

Специалния често може да бъде видян да реагира мигновено, когато се налага да диктува събитията в даден мач. В мач от ШЛ срещу Манчестър Юнайтед, Реал губи мача с 0-1 на „Олд Трафорд“, но Луиш Нани е изгонен, заради грубо нарушение срещу Арбелоа. Моуриньо веднага вкарва Лука Модрич и мести Кедира на десния фланг, където е зоната на Нани. Това принуждава Алекс Фъргюсън да измести Дани Уелбек от върха на атаката към тази зона, но пък Шаби Алонсо се освобождава от неговото опазване и така той се включва в атаката, отбелязвайки два гола и така Реал отстранява Червените дяволи.

Друго нещо, с което е известен Моуриньо е страхотното му разузнаване на следващия противник на отбора му, с което той си подготвя урока в тактически аспект. Когато види например слабост по крилата, той концентрира по двама играча, които се дублират там и създават истински хаос в защитата на противника. Ако бъде пратен втори играч, който да помага на бека, веднага атаките започват да се концентрират по другия фланг и това води до огромно объркване в защитаващия се отбор.

Вниманието към детайлите при Жозе Моуриньо е на топ ниво, той планира нещата във всеки аспект. Дори може да смени схемата на игра в хода на самия мач, в зависимост от целта. Сменял е и по 3 такива, ако иска да запази резултат, играе и с по шестима защитника, а в атака е превключвал и на 4-2-1-3. Именно в тези аспекти той е гениален.