Маями Хийт

Маями Хийт е професионален баскетболен отбор от НБА, член на Югоизточната дивизия на Източната конференция. Базиран е в Дейд Каунти, Маями, Флорида. Домакинските си мачове играе в Американ Еърлайнс Арена, намираща се в центъра на града. Талисманът на Горещите е Бърни, който е антропоморфно огнено кълбо.

Отборът на Маями Хийт е създаден през 1988 година, като част от плана за разширяване на НБА през осемдесетте години на изминалото столетие, като влизат в лигата заедно с Орландо Меджик, Минесота Тимбъруулвс и Шарлът Хорнетс. Сред тези 4 отбора, най-успешен е този на горещите, който до момента е спечелил над 1000 мача, 17 пъти е достигал до финалите, 11 пъти е печелил титлата на Югоизточната дивизия, 4 пъти на Източната конференция и 3 пъти на НБА. От четирите финала, на които участват, Маями печелят първия с 4-2 победи срещу Далас Маверикс през 2006 година, губят от същия отбор с 4-1 през 2011 година, печелят срещу Оклахома сити Тъндърс с 4-2, а през 2013 отново са шампиони с победна серия от 4-3 срещу Сан Антонио Спърс.

Според класацията на списание „Форбс“, тимът на Маями се оценява на 625 милиона долара, което го нарежда на 6-то място в НБА. Противно на вярванията, този отбор няма нищо общо с Маями Флоридианс, но в знак на уважение, отборът носи реплика на екипите на предишният баскетболен отбор на града през сезони 2005-06 и 2011-12.

Екипите на Маями Хийт

Първите екипи на Горещите са били с една линия само от дясната страна потника и на шортите, които са бели на цвят с червен надпис на гърдите с оранжеви ръбове. Екипът за гостуване са черни с бели букви с червен и оранжев кант. Логото на тима, което представлява огнена топка, преминаваща през ринга на коша се намира на левия крачол на шортите, а надписът Хийт е на десния. Третия екип в червено е въведен от сезон 2001-02. Екипът, с който се играе днес е от 1999 година, като линиите вече не са само от дясната страна на екипа а от двете страни и оранжевият цвят е заменен с златисто жълт. Отборът от Маями е единственият в Националната Баскетболна Асоциация, който носи логото на лигата отдясно на потниците, до въвеждането на екипите Адидас Революшън 30 през 2010 година, когато се регламентира, че всички отбори трябва да носят логото на лявото си рамо.

От сезон 2012-2013, името на отбора, Хийт, върху черните екипи за гостуване е заменено с името на града, като това е било така при червените екипи.

От 2008 година Маями Хийт се включва в инициативата Noche Latina или Латински нощи, където играе благотворителни мачове, използвайки черните екипи, на които обаче е изписано Ел Хийт.

Основни съперници на Маями Хийт

Ню Йорк Никс

Мачовете между тези два отбора са по-скоро война, отколкото баскетболни срещи. Почти винаги завършват с много контузени играчи и винаги се разчита повече на бруталната сила, отколкото на техника и красота в отиграванията.

Чикаго Булс

Съперничеството между тези два отбора започва през 90-те години, когато Биковете водени от Майкъл Джордан на три пъти срещат Маями по пътя си към шампионските пръстени и трите пъти ги елиминират. След пенсионирането на Джордан, двубоите между двата тима малко се охлаждат, но температурата отново се повишава на паркета, в двубоите има през 2006 година, когато Горещите изгарят Биковете по пътя си към титлата на НБА. В следващият сезон пък Булс детронират шампионите още в първия кръг на плейофите. Съперничеството им се засилва с привличането на Дерик Роуз в Чикаго и отмъкването на Дуейн Уейд, който е от „Ветровития град“, от страна на Хийт. Двата тима са водили и борба за привличането на Крис Бош и на Леброн Джеймс, които в крайна сметка предпочитат слънцето в Маями пред вятъра в Чикаго.

Маями Хийт направи рекорд от 27 поредни победи в първенството през 2013 година, която серия бе прекъсната не от кой да е, а именно от Биковете, което показва, че войната между тези два отбора скоро няма да бъде прекратена.

Бостън Селтикс

Това е битка за Изтока, която също няма да бъде прекратена в близките години. Омразата между двата отбора се засили още повече с отмъкването на единият член на Голямата бостънска троица – Рей Алън през 2012 година.