Брендън Хъмфрис и истинското вдъхновение на параолимпийските игри

Олимпийските игри са вълнуващи, увлекателни, на тях има радост и сълзи. Но за едно момче, те означават много повече и променят живота му завинаги.

Това е 12-годишният по това време Брендън Хъмфрис от Суиндън, който наблюдава с широко отворени очи игрите в Лондон през 2012 година. Той споделя „Беше невероятно, гледах всяка минута от турнира по баскетбол с инвалидни колички.“ Момчето е запалено по този спорт, но параолимпийските игри сякаш преобръщат всичко в него. Те го вдъхновяват, мотивират и го карат да си постави задачата, с усилени тренировки да заслужи мястото си в националния отбор на Великобритания. Брендън не е далеч от своята мечта, тъй като вече е част от отбора на Северозапада в националното първенство по баскетбол с инвалидни колички на Англия.

Брендън е роден с непълно затваряне на някои от прешлените на гръбнака, в резултат на спина бифида. На 5-годишна възраст той се запознава с баскетбола с инвалидни колички и от този момент се влюбва в спорта, който му дава огромен тласък и увереност. Вече не гледа на себе си като на дете в неравностойно положение, а като на атлет, на когото му предстоят много успехи. 

Момчето се присъединява към организацията Суиндън Шок, която има за цел да повиши мотивацията на хора в инвалидни колички. Там Брендън завързва много приятелства и спортът става част от неговия живот. Той очаква с нетърпение всяка седмица, когато неговият отбор по баскетбол с инвалидни столове има мач, но именно параолимпийските игри в Лондон му носят огромната мотивация и са катализатор на промяната у него. След като тимът на Великобритания печели олимпийското злато, това вдъхновява много от младите хора, които са били вече на ръба на отказването.

Хъмфрис става национален посланник на баскетбола в инвалидни колички за годината, тъй като мотивира много младежи, не само в наравностойно положение, да се занимават с баскетбол. Получава и наградата за "Треньор първа степен". Той заявява: "За мен е огромна чест да получа тази награда, особено, че тя е за спорта, който от малък обичам."

За Брендън, който мечтае да бъде следващият Тери Байуотър (любимият му играч от отбора на родината му), баскетболът с инвалидни колички е голямата му страст. Лондон 2012 обаче го насърчава да опита и друг спорт – състезания с инвалидни колички. Така, ако Брендън не намери място в националния отбор по баскетбол за игрите в Токио, той може да бъде видян да се състезава по пистите редом до Дейвид Уиър. Ние му пожелаваме само успех, независимо към кой спорт ще се насочи той!