Меджик Джонсън

Ървин „Меджик“ Джонсън е бивш професионален баскетболист от САЩ, играл като гард в Лос Анжелис Лейкърс. След като печели със своя отбор гимназиалното, а след това и колежанското първенство на САЩ, Джонсън е избран под номер 1 в драфта от Езерняците през 1979 година. Още в първият си сезон в НБА, той печели титлата и става най-полезният играч във финалите. През 80-те години, Лос Анжелис Лейкърс печелят още 4 титли, като Меджик е сред основните играчи, спомогнали те да станат факт. Талантливият играч слага неочакван край на кариерата си през 1991 година, след като обявява че е заразен с ХИВ вируса, но през следващата година все пак взема участие в Мачът на звездите и е определен за MVP. След протест на много от играчите в НБА, които се притесняват за своята безопасност, Джонсън отново спира да играе, за да се завърне през 1996 година и да изиграе 32 мача за Езерняците, когато е вече на 36 години, за да се оттегли за трети и този път последен път от играта.

Кариерата на Ървин Джонсън, въпреки че приключва доста рано, е доста успешна. Той има във витрината си 3 награди за „Най-полезен играч на НБА“, 9 участия във финали на асоциацията, 12 участия в Мачът на звездите, 10 номинации за участие в първия и във втория отбор на звездите. Бил е 4 пъти победител в редовния сезон, що се отнася до направени асистенции, а също е лидер в историята на НБА по среден брой асистенции на мач – 11,2. Джонсън е част от Дрийм тийма на САЩ, който печели златните медали на олимпийските игри през 1992 година. След като напуска НБА, великият баскетболист създава Отборът на звездите на Джонсън, който обикаля по света и участва в демонстрационни мачове.

През 1996 година, Меджик бе включен в класацията за най-великите 50 играча на НБА, а през 2002 година той бе приет в Залата на славата. През 2007 година пък, телевизия ESPN го обяви за най-добрият стрелящ гард в историята на баскетбола.

След оттеглянето си от играта, Джонсън започва да се занимава с фондации срещу ХИВ / СПИН, а също става предприемач, филантроп и телевизионен водещ. От няколко години, той е съсобственик на любимият си отбор Лейкърс, а също е и сред основните инвеститори в бейзболния тим Лос Анжелис Доджърс.

Битките срещу Селтикс (1983-87)

В петия си сезон в Лос Анжелис, Джонсън той почти всеки мач прави дабъл-дабъл, средно със 17,1 точки и 13,1 асистенции, добавяйки и по 7,3 борби средно на мач. Лейкърс достигат до финала за трета поредна година, изправяйки се срещу Бостън Селтикс, като това е първата среща на Лари Бърд и Меджик Джонсън на ниво Национална Баскетболна Асоциация. Езерняците печелят първият мач, но във втория губят с 2 точки малко преди края. Джонсън стреля към коша със финалната сирена, но не успява да реализира от тройката и финалът е изравнен – 1:1. В третият мач, Меджик се реваншира, правейки 21 асистенции за победата със 137:104. Четвъртият мач ще се запомни с няколкото важни пропуска на №32 в края на срещата, които се оказват решаващи за крайния резултат и финалът е изравнен- 2:2. След това двата отбора си разменят по още една победа и се стига до седми, решителен двубой, който е в залата на Бостън. В последните секунди на двубоя, Селтикс водят с три точки и Меджик Джонсън е атака. Той се опитва да премине покрай съфамилника си Денис Джонсън, който му открадва топката и бележи, с което слага край на надеждите на Езерняците за трофея. Стрелящият гард изпада в депресия, тъй като се обвинява за тази грешка и казва, че загубата на шампионските пръстени е по негова вина. Приятелите му, Айзея Томас и Марк Агире го утешават цяла вечер в хотелската му стая, докато отвън се чуват виковете на празнуващите фенове на Бостън Селтикс. По време на тези финални двубои, Ървин бележи средно по 18 точки на мач и прави по 13,6 асистенции и 7,7 борби. По късно Джонсън описва сериите като „едно първенство, в което ние трябваше да вземем титлата, но не успяхме“.

През следващият сезон, 1984-85, Лейкърс отново достигат до финала на НБА, водени от своя стрелящ гард. Там отново ги чакат Селтикс, а серията започва повече от добре за тима от Бостън. Те поставят рекорд на НБА за брой точки в един мач – 148, побеждавайки в първата среща с разлика от 34 точки. Тогава Карим Абдул Джабар, който е вече на 38 години, започва да прави това, което умее най-добре, да бележи, и така се стига до 3-2 победи за Езерняците в серията. Последният мач във финала е шестия, като в него Джабар и Джонсън се развихрят и носят победата за тима си, а с това и шампионската титла.

През следващата година Лейкърс успяват да достигнат до финалите на Западната конференция, бивайки победени от Хюстън Рокетс в пет мача. През този сезон Меджик Джонсън бележи средно по 18,8 точки, 12,6 асистенции и 5,9 борби.

Сезон 86-87 е много успешен за „Магьосникът“, като той бележи по 23,9 точки средно на мач, което е връх в кариерата му, прави по 12,2 асистенции и по 6,3 борби, което му носи първото отличие MVP за редовния сезон. Неговият отбор достига отново до финала на лигата, а там за пореден път го чакат Келтите. В мач номер 4, Лейкърс губят срещата секунди преди края, но секунда преди сирената, Меджик прави стрелба с хвърляне кука, пред погледа на гигантите Периш и МакХейл от Селтикс и така мачът е спечелен със 107 на 106. Серията е спечелена от Лейкърс, след изиграване на 6 мача, в които Джонсън бележи средно по 26,2 точки, има 54,1% успеваемост при стрелбата, прави по 13 асистенции средно на мач и има по 8 борби и 2,33 откраднати топки, което му носи и наградата за Най-полезен играч във финалната серия.

Съперничеството между Меджик Джонсън и Лари Бърд

То започва още в колежанското първенство, когато Джонсън се състезава за отбора на Мичигън Стейт и побеждава Бърд, играещ за Индиана Стейт. Върхът на битката между двете легенди са двубоите между Лос Анжелис Лейкърс и Бостън Селтикс, когато двата тима се срещат в три от четирите финала на НБА, в пероида от 1984 до 1987. Меджик твърди, че за него сезонът в НБА се състои от две части – 80 най-обикновени двубоя и 2 мача със тима на Лари Бърд. Същевременно, Бърд казва, че първото нещо, което проверява всяка сутрин са резултатите на Джонсън от снощният му мач.

Журналистите изказват хипотезата, че сблъсъкът между Джонсън и Бърд е толкова привлекателен, тъй като се основава на силните контрасти, като битката между Лейкърс и Селтик, между блясъкът на звезднияХоливуд и сивотата на промишления Бостън, межд белите и черните. Тази битка е и много интересна от гледна точка на това, че преди появата на двамата бъдещи членове на Залата на славата, НБА преминава през едно десетилетие на намаляващи телевизионни рейтинги и все по-слаба посещаемост на мачовете. С пристигането на Лари и Ървин, Лигата на Извънземните спечели цяло поколение от нови фенове и бе спасен от фалит. Извън паркета на игрището, тези колоси на баскетбола могат да се видят да играят заедно билярд, да стоят един до друг в приятелски разговор и да ловят риба, седнали в една и съща лодка. Запитани веднъж как е възможно това, те в един глас отговарят: „ Ние сме приятели завинаги в живота и кръвни врагове на игрището!“