Най-вълнуващите хайкинг маршрути в света

Има хора, които предпочитат спокойната разходка в гората, а други търсят места, от които да се насладят на красивите гледки. Но има и такива, които искат да практикуват хайкинг по маршрути, които да накарат тялото им да потръпва и очите да стоят широко отворени. В следващите 20 маршрута ще преминем през сериозни изкачвания, вулканични кратери, коварни тесни пътеки и други, които ще ви накарат да настръхнете. Тези пътеки преминават през места, от които със сигурност сърцето ви ще достигне до максималната си честота.

Хребет Бесеген

Национален парк Йотунхаймен, Норвегия

Най-добър за: Всеки, който търси тръпката и красивите гледки на най-известния парк в Норвегия, без да се притеснява от рискове.

Дистанция: 22,5 километра в едната посока

Това е най-популярният хайкинг маршрут в Норвегия, обичан както от младите, така и от старите любители на здравословните разходки и на красивите гледки. Маршрутът предоставя една истинска наслада за очите, тъй като се получава изкачване и пресичане на тънък скалист хребет, преминаващ между най-голямото, захранвано с ледени води езеро в парка, Йенде, и високото алпийско езеро Бесватнет. Името на парка (Йотунхаймен) означава „Дом на гигантите“ и според митологията, той се е формирал при битката на ожесточената борба между боговете Йотун и Тор. Маршрутът е преминаван средно от 30000 души.

Ако и вие сте се запалили по хайкинга и искате да опитате хребета Бесеген, най-популярната отправна точка е от очарователната хижа Мемурубу, като началото на маршрута е свързан с релаксиращо пътуване с ферибот по езерото Йенде, преди да започне изкачването към високия 365,76 метра рид, който е с почти отвесни скали и от двете му страни, но единствената по-сериозна опасност е твърде честото спиране за снимки. Пътят включва 1743 метра изкачвания и 1066 метра спускания. Крайната му точка е отново до ферибота. Маршрутът има възможност за удължаване: тръгва се от Йендесхайм, преминава се през билото до Мемурубу, където можете да отседнете в хижата за нощувка, след което да вземете ферибот, който да ви върне. Другият вариант е да се върнете обратно по същия маршрут.

Факторът „тръпка“: Това е един взискателен 8-часов маршрут, който обаче не изисква специални технически умения. Просто е необходимо да сте в необходимата форма и да се чувствате добре сред красивата природа.

Улеснете трасето: Съществува пътека край езерото Йенде, която не изисква изкачване на билото. Качвате се на ферибот до Мемурубу и след това изминавате 10 километра обратно до Йендесхайм.

Ел Каминито дел Рей (Кралската пътека)

Ел Чоро, Испания

Най-добър за: Истинските смелчаци и пристрастените към екстремните изживявания

Дистанция: 3,2 километра

Никой списък с вълнуващи хайкинг маршрути няма да бъде пълен, ако не включва испанската Кралска пътека. Тя е създадена преди повече от век, широка е само 90 сантиметра, състои се от нестабилни камъни и прикрепени към 100 метрова скала дъски, над реката Гуадалхорс. Става известна след като става главен „участник“ в редица клипове, рекламиращи камерите Go Pro. Да, преминаването наистина е много рисково, тъй като преди години пътеката е била оставена без поддръжка и сега на места има дупки между дъските, които трябва да се прескочат, но си представете гледката надолу и моменталното получаване на треперене на коленете, виене на свят и свиването на стомаха! На места пътеката е изцяло разрушена и тогава се налага да се проявяват и алпинистки умения, преди да се стигне отново до здрав участък. Днес, пътеката е леко обезопасена, като на места е опънат тел за предпазване от падане, но въпреки това, ужасът от преминаването на маршрута все още е на лице.

Но тази „котешка пътечка“ не винаги е бил толкова стряскаща. Създадена е през 1905 година като средство за придвижване на работниците във водоелектрическата централа между водопада Чоро и водопада Гайтанехо. Получава името си през 1921 година, когато испанския крал Алфонсо ХІІІ я преминава, за да открие новопостроения язовир Конде дел Гудалхорс. 10 години по-късно, краля абдикира и бяга от Испания, за да запази живота си по време на гражданската война, а самата пътека е била забравена до преди няколко години, когато любителите на екстремния хайкинг я преоткриват.

Факторът „тръпка“: Тази пътека е толкова опасна, че е затворена през 2000 година, след като четири души падат и намират смъртта си. Въпреки това обаче, популярността й нараства и редица търсачи на високия адреналин продължават да я преминават, което принуждава испанското правителство да отдели над 11 милиона евро, за да възстанови Ел Каминито дел Рей и да изгради посетителски център. Той стартира работата си през 2015 година, а самия маршрут вече е много по-безопасен.

Лойкербад Виа Ферата

Лойкербад, Швейцария

Най-добър за: Опитни хайкъри, които вече са опитвали Виа Ферата и сега си носят подходящото оборудване и за препоръчване водач, искайки да покорят върха на Виа Ферата.

Дистанция: 1000 метра с постоянно изкачване

Италианските доломити са духовния дом на Виа Ферата (железните пътища), представляващ система от шеметни метални стълби, въжета и стръмни терени. Много от тези пътеки по лицето на скалите са били създадени и използвани от италианските военни по време на Първата световна война. И докато някои от най-добрите Виа Ферата са на доломитите в Италия, то Лойкербад Виа Ферата е нещо впечатляващо. Маршрутът преминава по масивното лице на високия 2941 метра връх Даубенхорн, извисяващ се над малкото курортно градче Лойкербад, и е най-дългия Виа Ферата в Швейцария. Той предоставя едно пълно изживяване за любителите на катеренето, но и опитните хайкери също могат да го преодолеят.

Изкачването се състои от маршрут от 2060 метра, преди да се започне подхода към вертикалните скали на Виа Ферата. Следва вертикалното изкачване познато като „малкия железен път“ - два часа изкачване по кабели и железни стълби, най-високата от които е 76 метра. При достигането на 2000 метра надморска височина, в точката Обере Гемсфрейхайт, може да се направи почивка и да се помисли дали не е добре вече да се върнете, да тръгнете по краткия път или да продължите. „Големия железен път“  продължава към върха и отнема около 3 часа за преминаването му. Включва катерене по скали, изкачване по метални стъпала забити в скалите и по стълби. Цялото преминаване на Лойкербад Виа Ферата отнема около 8 часа, но вие ще го почувствате като цяла вечност, гледай зелените ливади и сградите в курорта, които остават далеч надолу и изглеждат като детски играчки.

Факторът „тръпка“: Огромни скални масиви, които карат косите ви да се изправят, но от друга страна, хайкинг маршрутите са перфектно обезопасени и вие не сте поставени под никакъв риск, ако знаете какво точно правите. Дори и не си помисляйте за това увлечение, ако имат страх от височини. По-добре се насочете към най-лесните Виа Ферата в Италия, тъй като този тук е с клас ED (изключително сложен) по френската квалификационна система и с К5-К6 по немската (К1 е най-лесния, а К5 много трудно; К6 е специално създаден за части от маршрута на Лойкербад).

Дяволския път

Резерват Кетскил Форест, Ню Йорк

Най-добър за: Хайкери, търсещи предизвикателства по Източното крайбрежие на САЩ, като на тях ще се наложи да изкачат няколко върха за един ден, което изисква силни нерви и здрави крака

Дистанция: 38 километра

Този хайкинг маршрут е едно естествено влакче от увеселителните паркова, тъй като постоянно се редуват изкачвания и спускания в над 5486 метра денивелация. Дяволският път минава по най-прекия маршрут, което означава, че на преминаващите го ще трябва да преодолеят ронливи скали, вертикални изкачвания и стръмни спускания. Често, корените на дърветата служат като аварийни спасителни лостове, което прави този туристически маршрут един от най-сложните по Атлантическото крайбрежие на САЩ. Шест от седемте върха, които се изкачват по пътя са високи над 1060 метра, но гледката от тях ще ви накара да забравите, че сте само на около 3 часа път от центъра на Манхатън. Безкрайните широколистни гори сякаш отиват отвъд хоризонта. Разбира се, тези върхове не могат да се сравняват по трудност с тези на Скалистите планини от Западното крайбрежие, но не си мислете, че ако имате възможност да практикувате хайкинг по този маршрут, ще ви бъде много лесно.

Факторът „тръпка“: Пътят е изпъстрен от редица опасности, особено ако скалите са мокри или още по-лошото – заледени. Бъдете внимателни и се снабдете подходящи обувки за катерене, за предпочитане с по-лепкава подметка!

Улеснете трасето: В близката планина Оувърлук има хайкинг пътека с обща дължина в двете посоки от около 15 километра, като изкачването на върха също разкрива впечатляваща гледка, но без рисковете на Дяволския път.

Стромболи

Еолийски острови, Италия

Най-добър за: Наблюдаване на лавата от често избухващия вулкан

Дистанция: 400 метра по вертикала

Издигнали се от дъното на Тиренско море, седемте вулканични Еолийски острова са митологичния дом на бога на ветровете Еол. Тази им репутация се доказва постоянно от бурните ветрове и големите вълни, плискащи се в бреговете им, като се получава нещо като сифон между седемте острова и Сицилия.

Перлата в короната на този вълшебен архипелаг е Стромболи, малкия конусовиден активен вулкан (с площ от 20,2 квадратни километра), който бълва огън и магма по цял ден. И макар вулканът да е опасен сам по себе си, той е достатъчно предвидим, така че туристите могат да се катерят до кратера му, който е с височина от 925 метра. Зашеметяващите изригвания се получават на всеки около 20 минути, като това се случва вече в продължение на цели 2000 години. Най-големите изригвания през последните години се случиха през 2003 и 2007 година, като в първия случай изкачването на вулкана бе преустановено за цели 2 години, от гледна точка на безопасността.

Хайкинг до кратера през нощта е сред нещата, които трябва да са ви цел в живота! В зависимост от състоянието на вулкана, вие можете да се доближите на около 150 метра и да се насладите на едни от най-добрите фойерверки, които природата е създавала. Има разбира се и риск от по-силно изригване (въпреки, че този вулкан е толкова последователен в продължение на хилядолетия, че вече има и термин „Стромболи изригване“ за определяне на такъв вид вулканична дейност), затова трябва задължително да се ходи с местен водач, тъй като всички водачи са запознати с моментното състояние на изригванията, тъй като се прави проследяване. Самото преминаване на маршрута ще ви даде възможност да се насладите на ароматите на местните билки и на екфолиращия дъб, а от 2004 година са поставени и пейки за почивка, както и парапети до по-опасните участъци.

Факторът „тръпка“: Не са много местата по планетата, където можете да станете свидетели на изригване вулкан и то в непосредствена близост, без да рискувате живота си.

Ридът Ейонач Ийгач

Глен Коу, Шотландия

Най-добър за: Любителите на ридовете, които искат откритите пространства, без да се налага да се използват обезопасителни въжета

Дистанция: 9250 метра

Дали е опасно да се разхождате по билото на някоя планина... може би да, ако става дума за Ейонач Ийгач. Маршрутът предоставя възможност за упражняване на всички техники в планината, от спокойна разходка и наслаждаване на красивите гледки, до изкачване на стръмни участъци и спускането по екстремни наклони. Въпреки, че не се изисква използването на обезопасителни въжета, вие нямате право на грешки. След като се качите на връх Глен Коу, вие ще можете да видите най-високия връх на Британските острови, 1344-метровия Бен Невис. Когато започнете да се спускате по склона ще достигнете до село Глен Коу, където можете да опитате местното сингъл малц уиски в пъба, за да успокоите нервите си след преживяаването ;)

Факторът „тръпка“: Този хайкинг маршрут ще бъде интересен само за хората, които обичат откритите планински хребети, без много растителност. През зимата нивото на трудност се увеличава значително и тогава се налага да се използват въжета, пикели и котки.

Улеснете трасето: Ако обичате духа на хайкинга, но искате нещо не толкова плашещо, то тогава заложете на по-лесния вариант на трасето, наречен „Дяволското стълбище“. Това трасе е дълго 10 километра, отново има изкачване към връх Глен Коу, но гледките от него не са толкова впечатляващи.

Пролом Хънтингтън

Връх Вашингтон, Ню Хемпшър

Най-добър за: Любителите на изкачванията, които искат да поемат по трудния път към върха на най-известната планина в Нова Англия

Дистанция: 3380 метра в едната посока и 13,196 километра с обиколка на върха

Извисяващият се над Белите планини, връх Вашингтон е сред любимите на американските хайкъри, но само най-смелите се наемат да бъдат водачи на групата. Маршрутът не е много дълъг, но пък вертикалната му денивелация е 610 метра, а след като се мине над горната граница на горите започват отвесните гранитни первази и покритите с мъхове хлъзгави скали, от където идва и трудността тази хайкинг пътека. През зимата могат да се правят и ледени изкачвания по стръмните лица на скалите в пролома.

Самият връх е висок 1917 метра и представлява вълшебна гледка, но както се случва в повечето изкачвания, слизането е по-трудната им част. През 2013 година един турист се подхлъзва при слизането и пада от 61 метра. Ето защо, въжетата и обезопасяването на маршрута е задължително, независимо дали се преминава по пътеката през пролома или през Лъвската глава.

Факторът „тръпка“: Хънтингтън е сертифициран с клас 3 за сложност на хайкинг трасетата, което означава, че се налага сериозно усилие при катеренето и задължително въже. Тук и времето е един от рисковете, тъй като то винаги се променя рязко. На върха са измерени и едни от най-силните ветрове в историята на метеорологията, включително и 372 км/ч през 1934 година, което може да доведе и до бърза хипотермия (смъртните случаи от замръзване са 135).

Пътека Кокода

Област Оуен Стенли, Папуа-Нова Гвинея

Най-добър за: Търсещите тръпката на джунглата и любителите на историята на Втората Световна Война

Дистанция: 100 километра в едната посока

Въпреки, че по този маршрут не се разкрива изглед от планински връх и няма разтопена лава, както някои от горните, пътеката Кокода не е за малодушни хайкери. При него постоянно има изкачвания и спускания, преминаване през бурни реки и през джунглата на Папуа-Нова Гвинея. Прекосяването на пътеката отнема от 3 до 12 дни, а рекордното постижение е 16 часа и 25 минути. Всички тези изкачвания и спускания водят до обща денивелация от 6096 метра, а най-високата точка е на 2190 метра – връх Белами. Тук сте оставени на капризите на тропическото време, комарите са огромен проблем, а местните хора от племето Кояри от време на време решават да протестират, затваряйки пътеката и тогава може да се премине само след като им се плати определена такса.

Правителството е вложило милиони долари за подобряване на пътеката, изграждайки хижи и дори малки градчета около нея, като хората в тях са много готоприемни.

Можете да тръгнете и сами по пътеката, със сигурност ще се срещнете с други ентусиасти като вас. Преди 50 години този път е използван само от местните, но днес повече от 3000 хайкери се пускат по него . Повечето от тях са австралийци, идващи тук за да си спомнят за военните действия по време на Втората Световна Война, когато през 1942 година японските сили се опитват да завладеят столицата на острова Порт Морсби, а Съюзниците, основно от австралийската армия, ги отблъскват. Много от хайкърите, които преминават по маршрута са роднини на войниците, били се тук.

Факторът „тръпка“: Преминаването през джунглата ви излага на риск от болести и проблеми от местните племена. Ето защо е препоръчително, ако се решите да тествате уменията си по хайкинг в тази част на света, да си вземете водач.

Улеснете трасето: Много по-леки условия за хайкинг можете да намерите на остров Лолоата, където можете да съчетаете разходка в джунглата с гмуркане с шнорхел. Плюс това, можете да разгледате разбилия се на острова бомбардировач от Втората Световна Война.

Уайна Пикчу

Мачу Пикчу, Перу

Най-добър за: Туристи, които искат малко повече екшън в техните археологически изживявания

Дистанция: 360 вертикални метра

Преходът към Мачу Пикчу, руините от империята на Инките, изоставени преди около 500 години и красотата на Андите са гаранция за едно страхотно хайкинг изживяване. И за никого не е изненада, че тук е пълно с туристи. Все пак това място е част от световното наследство на ЮНЕСКО, и е едно от най-значимите археологически и все още свещени места на Земята. Хайкинг маршрутът до Мачу Пикчу придобива все по-голяма популярност. И ако нормалният път, който използват повечето туристи е предизвикателен, със своите хиляди стъпала по стръмните склонове на Андите, то Уайна Пикчу е направо е страшен. Емблематичният, висок 2720 метра връх с пирамидата, която се извисява на 305 метра над самия Мачу Пикчу и стърчащите скали над бездната, каменните стълбища и вълшебните гледки, всичко това е едно съчетание, което прави този хайкинг маршрут нещо изумително, нещо, което ума не може да приеме за реалност. Но със сигурност си струва, особено този момент, в който се огледате наоколо и си помислите, какво се е случвало на това място, и как инките са посрещали слънцето от върха на пирамидата. Магия!!!

Факторът „тръпка“: Уайна Пикчу е стръмен маршрут, с тежки и дори смъртоносни последици, при само една грешна стъпка. За щастие, само 400 души имат правото да преминават по него дневно, за да се избегне претрупването с ентусиасти по него, тъй като едно евентуално невнимание и блъскане, може да има фатален изход.

Улеснете трасето: Просто избягвайте Уайна Пикчу и преминете по туристическото трасе до Мачу Пикчу. И той ще ви предостави достатъчно приключения.

Пътеката на смъртта в планината Хуашан

Национален парк Хуашан, Китай

Най-добър за: Поклонници и истински смелчаци

Дистанция: 12070 метра от портата до върха на Южния връх

Пътеката се състои от паянтови дъски, сякаш излизащи от скалите и под тях е огромна пропаст. Това е символ на влудяващ страх, паднеш ли умираш. Пътеката изглежда като тънък конец, опънат около масива на Хуаншан. Много клипове показват пищящите хора, преминаващи по този хайкинг маршрут. Той е използван от преди стотици години, като е част от светите места на даоистите и води до храмовите комплекси. Това е шеметно. Върви се по тесни стълби или по широки една крачка дървени дъски, по скалната стена има верига, която служи за задържане, но в днешно време има и допълнителни стоманени въжета, за които преминаващите се връзват със сбруи. Връх Хуаншан е част от петте върха, които сформират едно от най-свещените места на даоизма, като те са достъпни от няколко места, а 2 от тях са снабдени и с лифт.

Факторът „тръпка“: Пътеката на смъртта е наистина опасна, дори и с предпазни средства. Останалата част от планината е достъпна за хиляди туристи, но през този хайкинг маршрут минават само най-смелите. През 2014 година от китайското правителство отпускат близо 9 милиона долара за изграждане на информационен център в близост до Пътеката на смъртта, като самата тя е снабдена с камери и постоянно се следи да не би да се претовари тя от туристи и да не издържи на тежестта им.

Улеснете трасето: Много от хайкърите, които нямат куража да преминат по пътеката, минават по източния склон на планината по тъмно, за да посрещнат от върха изгрева на слънцето, като гледката е изумителна. От западната част пътеката е най-лека, а най-лесния достъп до върха е с лифта от северната страна.