Има хора, които предпочитат спокойната разходка в гората, а други търсят места, от които да се насладят на красивите гледки. Но има и такива, които искат да практикуват хайкинг по маршрути, които да накарат тялото им да потръпва и очите да стоят широко отворени. В следващите 20 маршрута ще преминем през сериозни изкачвания, вулканични кратери, коварни тесни пътеки и други, които ще ви накарат да настръхнете. Тези пътеки преминават през места, от които със сигурност сърцето ви ще достигне до максималната си честота.

Хребет Бесеген

Национален парк Йотунхаймен, Норвегия

Най-добър за: Всеки, който търси тръпката и красивите гледки на най-известния парк в Норвегия, без да се притеснява от рискове.

Дистанция: 22,5 километра в едната посока

Това е най-популярният хайкинг маршрут в Норвегия, обичан както от младите, така и от старите любители на здравословните разходки и на красивите гледки. Маршрутът предоставя една истинска наслада за очите, тъй като се получава изкачване и пресичане на тънък скалист хребет, преминаващ между най-голямото, захранвано с ледени води езеро в парка, Йенде, и високото алпийско езеро Бесватнет. Името на парка (Йотунхаймен) означава „Дом на гигантите“ и според митологията, той се е формирал при битката на ожесточената борба между боговете Йотун и Тор. Маршрутът е преминаван средно от 30000 души.

Ако и вие сте се запалили по хайкинга и искате да опитате хребета Бесеген, най-популярната отправна точка е от очарователната хижа Мемурубу, като началото на маршрута е свързан с релаксиращо пътуване с ферибот по езерото Йенде, преди да започне изкачването към високия 365,76 метра рид, който е с почти отвесни скали и от двете му страни, но единствената по-сериозна опасност е твърде честото спиране за снимки. Пътят включва 1743 метра изкачвания и 1066 метра спускания. Крайната му точка е отново до ферибота. Маршрутът има възможност за удължаване: тръгва се от Йендесхайм, преминава се през билото до Мемурубу, където можете да отседнете в хижата за нощувка, след което да вземете ферибот, който да ви върне. Другият вариант е да се върнете обратно по същия маршрут.

Факторът „тръпка“: Това е един взискателен 8-часов маршрут, който обаче не изисква специални технически умения. Просто е необходимо да сте в необходимата форма и да се чувствате добре сред красивата природа.

Улеснете трасето: Съществува пътека край езерото Йенде, която не изисква изкачване на билото. Качвате се на ферибот до Мемурубу и след това изминавате 10 километра обратно до Йендесхайм.

Ел Каминито дел Рей (Кралската пътека)

Ел Чоро, Испания

Най-добър за: Истинските смелчаци и пристрастените към екстремните изживявания

Дистанция: 3,2 километра

Никой списък с вълнуващи хайкинг маршрути няма да бъде пълен, ако не включва испанската Кралска пътека. Тя е създадена преди повече от век, широка е само 90 сантиметра, състои се от нестабилни камъни и прикрепени към 100 метрова скала дъски, над реката Гуадалхорс. Става известна след като става главен „участник“ в редица клипове, рекламиращи камерите Go Pro. Да, преминаването наистина е много рисково, тъй като преди години пътеката е била оставена без поддръжка и сега на места има дупки между дъските, които трябва да се прескочат, но си представете гледката надолу и моменталното получаване на треперене на коленете, виене на свят и свиването на стомаха! На места пътеката е изцяло разрушена и тогава се налага да се проявяват и алпинистки умения, преди да се стигне отново до здрав участък. Днес, пътеката е леко обезопасена, като на места е опънат тел за предпазване от падане, но въпреки това, ужасът от преминаването на маршрута все още е на лице.

Но тази „котешка пътечка“ не винаги е бил толкова стряскаща. Създадена е през 1905 година като средство за придвижване на работниците във водоелектрическата централа между водопада Чоро и водопада Гайтанехо. Получава името си през 1921 година, когато испанския крал Алфонсо ХІІІ я преминава, за да открие новопостроения язовир Конде дел Гудалхорс. 10 години по-късно, краля абдикира и бяга от Испания, за да запази живота си по време на гражданската война, а самата пътека е била забравена до преди няколко години, когато любителите на екстремния хайкинг я преоткриват.

Факторът „тръпка“: Тази пътека е толкова опасна, че е затворена през 2000 година, след като четири души падат и намират смъртта си. Въпреки това обаче, популярността й нараства и редица търсачи на високия адреналин продължават да я преминават, което принуждава испанското правителство да отдели над 11 милиона евро, за да възстанови Ел Каминито дел Рей и да изгради посетителски център. Той стартира работата си през 2015 година, а самия маршрут вече е много по-безопасен.

Лойкербад Виа Ферата

Лойкербад, Швейцария

Най-добър за: Опитни хайкъри, които вече са опитвали Виа Ферата и сега си носят подходящото оборудване и за препоръчване водач, искайки да покорят върха на Виа Ферата.

Дистанция: 1000 метра с постоянно изкачване

Италианските доломити са духовния дом на Виа Ферата (железните пътища), представляващ система от шеметни метални стълби, въжета и стръмни терени. Много от тези пътеки по лицето на скалите са били създадени и използвани от италианските военни по време на Първата световна война. И докато някои от най-добрите Виа Ферата са на доломитите в Италия, то Лойкербад Виа Ферата е нещо впечатляващо. Маршрутът преминава по масивното лице на високия 2941 метра връх Даубенхорн, извисяващ се над малкото курортно градче Лойкербад, и е най-дългия Виа Ферата в Швейцария. Той предоставя едно пълно изживяване за любителите на катеренето, но и опитните хайкери също могат да го преодолеят.

Изкачването се състои от маршрут от 2060 метра, преди да се започне подхода към вертикалните скали на Виа Ферата. Следва вертикалното изкачване познато като „малкия железен път“ - два часа изкачване по кабели и железни стълби, най-високата от които е 76 метра. При достигането на 2000 метра надморска височина, в точката Обере Гемсфрейхайт, може да се направи почивка и да се помисли дали не е добре вече да се върнете, да тръгнете по краткия път или да продължите. „Големия железен път“  продължава към върха и отнема около 3 часа за преминаването му. Включва катерене по скали, изкачване по метални стъпала забити в скалите и по стълби. Цялото преминаване на Лойкербад Виа Ферата отнема около 8 часа, но вие ще го почувствате като цяла вечност, гледай зелените ливади и сградите в курорта, които остават далеч надолу и изглеждат като детски играчки.

Факторът „тръпка“: Огромни скални масиви, които карат косите ви да се изправят, но от друга страна, хайкинг маршрутите са перфектно обезопасени и вие не сте поставени под никакъв риск, ако знаете какво точно правите. Дори и не си помисляйте за това увлечение, ако имат страх от височини. По-добре се насочете към най-лесните Виа Ферата в Италия, тъй като този тук е с клас ED (изключително сложен) по френската квалификационна система и с К5-К6 по немската (К1 е най-лесния, а К5 много трудно; К6 е специално създаден за части от маршрута на Лойкербад).

Към втора част=>