Начало Спорт Спортна енциклопедия Спортни съоръжения Спортни дестинации и маршрути Най-опасните ски маршрути в света

Най-опасните ски маршрути в света

Най-опасните ски маршрути в света - изображение

Време е за ски и за мнозина това означава не само спускане по маркираните писти, а покачване на адреналина до пикови стойности. Днешният ни материал е насочен именно към тези любители на екстремното спускане, като в него ще научите кои са най-опасните места за ски в света. Тук, вероятността от падане е огромна, а ако това стане, единственото което можете да се надявате е по пътя ви надолу да не се появи скала, дърво или друго препятствие, тъй като придвижването ви ще бъде не върху ските, а чрез търкаляне по снега.

Клисурата на Корбет в курорта Джаксън Хол, Уайоминг, САЩ

Тази писта е разположена в планинския курорт Джаксън Хол в САЩ и е кръстена на известния покорител на Еверест Бари Корбет, който е и ски учител в този курорт. Началото на маршрута е на 3185 метра надморска височина, като той има формата на разделен диамант и се определя като „най-страшната писта на Америка“. Самият вход на клисурата е огромен тест за скиорите, тъй като включва скок от височина между 3 и 4 метра, последван от 60-градусов наклон. Според шампионът по екстремни ски Крис Антъни, „Никой не иска да пада тук, тъй като спирането се случва едва на дъното на клисурата“.

Ла Грав, Франция

След 40 минути изкачване с лифта до върха с височина 3200 метра, вие се изправяте пред истински ужас – няма маркирана писта и сте сами срещу планината. Мнозина от опитните скиори дори не се опитват да се качат до върха, а слизат още на 2130 метра и тръгват от там. Само най-екстремните ентусиасти се осмеляват да тръгнат от най-високата точка. Ла Грав не случайно е кръстен така, като от френски означава „гробът“. Мнозина са намерили смъртта си по тази „писта“, а още повече са били трайно контузени, мнозина от тях останали инвалиди за цял живот. Това е място единствено за най-големите ски експерти, но всеки един от преминалите трасето го определя като ужасяващо.

Делириум Дайв, Съншайн Вилидж, Канада

Голямата част от трасето е с наклон от 50 градуса, комбиниран с вертикални скокове и остри оголени скали. Всичко това води до изключително висока лавинна опасност, поставяща под риск карането по тази екстремна писта. Тук е забранено спускането, ако не сте оборудвани с принадлежности за оцеляване при попадане в лавина.

Боди Баг, Крестед Бют, Колорадо, САЩ

След като стигнете до горната част на пистата, вие не виждате нищо от останалата част, тъй като поглеждайки надолу се вижда само, че сте на ръба на пропаст. Спускайки се, веднага достигате до 84-метрова денивелация с наклон 55 градуса, последвана от 210 метра с ъгъл 45 градуса. Именно тази част от пистата е известна като най-стръмната писта на Северна Америка“. В комбинация с паднали дървета и снежни преспи, вече ви е ясно защо тази писта е включена в класацията.

Харакири, Мейрхофен, Австрия

Със среден наклон от 78%, Харакири е най-стръмната австрийска писта. Тя е легендарна и привлича най-добрите скиори в света. До нея се стига с удобния 6-седалков лифт Кнорен. Пистата носи не случайно името на японския ритуал за самоубийство на самураите, тъй като наклона й изглежда по-скоро като спускане по стена, отколкото по ски писта.

Пистите Силвър Кинг, ски курорт Кристалната планина, Вашингтон, САЩ

Това е най-голямата ски зона във Вашингтон, с обслужвана от лифтове площ от 9,31 километра. Най-високата точка на спускане е на 3200 метра надморска височина, а имената на пистите като „Пин бол“, „Лоботомия“ и „Мозъчно сътресение“ много бързо разбирате, че не са случайни.

При „Пин бол“ има тесен около 2,5 метра улей с наклон от 53 градуса, като от двете му страни има скали и най-малката грешка води до сериозни удари в тях. Чувствате се като изстреляно през улея на пин бол топче.

При „Мозъчното сътресение“ има така наречения „корниз“ в горната част, като скиорите могат да го заобиколят преди да навлязат в пистата или директно да скочат от него.

При „Лоботомия“ има скален венец в горната част на пистата и през цялото време по трасето се срещат скални зъбери. В началото пистата е тясна и изключително опасна.

Ел Колорадо, Чили

Курортът се намира в централната част на Чили, като денивелацията на пистите е 970 метра, а техния брой е 77 – подходящи за средно напреднали и напреднали скиори. Най-екстремните спортисти избират спускане от самия връх Ел Колорадо. Дейв Валенти, който е фристайл скиор обяснява: „Тези планини са толкова големи, че в главата ти се получава истинска бъркотия. Не знаеш на къде да тръгнеш и къде ще отидеш. Спускайки се по това трасе ни се наложи да караме от единия до другия край по широчина, за да намаляваме скоростта, която иначе е плашеща. Карайки надолу, краката ни започнаха да горят и решихме да се откажем, тъй като не виждахме края на пистата. Преместихме се на по-лека писта с моя екип и като погледнах нагоре, видях че сме направили 136 завоя. След това погледнах надолу и видях пропастта и острите скални зъбери. Свалих ските и обикалях около 2 километра до най-близкия лифт, който ме свали обратно в цивилизацията“.

Коледния улей, Гърдууд, Аляска, САЩ

Това е най-големият курорт в Аляска и се намира на 45 километра от Анкъридж. Средно напредналите скиори избират лифт 4, който достига до средната част на планината, докато екстремните предпочитат лифт 6 и спускане от самия връх, който е с височина около 850 метра. Точно от там започва двата улея, наречени Коледен и Новогодишен, които са известни със своите много тесни и стръмни участъци. И тук паданията приключват със спускане по гръб, глава, корем и т.н. до дъното на улеите.

Щрайф, Кицбюел, Австрия

Легендарната писта е най-трудната и зрелищна в Световния Ски Шампионат, а на места е с наклон от 85%. Не са редки случаите скиорите да достигат до 145 км/ч. И ако всичко това не ви плаши, тогава скока „Капана за мишки“ със сигурност ще ви стресне, тъй като в зависимост от конфигурацията на трасето, той може да достигне до над 70 метра. Много пъти състезатели са се оплаквали, че това е адско спускане, и те не могат да отпуснат ските дори за секунда, тъй като веднага ще излетят от пистата. През 2009 година например, Даниел Албрехт получи травма на главата и остана за дълго в кома, след кратка загуба на концентрация.

Лоберхорн, Венген, Швейцария

Това трасе започва от 2472 метра надморска височина и е известно като „най-дългата писта за спускане в света“, с дължина от 4,450 метра. Професионалните скиори го изминават средно за две минути и половина, като понякога достигат скорости до над 150 километра в час. Пистата включва редица предизвикателства, като например скока Хундшопф с дължина 40 метра, който започва от скален нос, но най-трудната част е на финала, когато състезателите са най-изморени и се затрудняват със спирането. Именно тук има и смъртен случай, когато австрийският състезател Гернот Райнстадлер, през 1991 година, не успява да спре, ската му влиза в защитната ограда и крака му се къса от глезена. Лекарите не успяват да се справят с кръвозагубата и скиорът почива на път за болницата.

Олимпиабакен, Рингебу, Норвегия

Това е добре позната писта, която е била домакин на спускането от Зимната олимпиада през 1994 година в Лилехамер. Тя има денивелация от 854 метра, дължина от 3200 метра и най-голям наклон от 68 градуса. Спускането тук също е много опасно, като доказателство за това е ампутирания крак на австрийския скиор Матиас Ланцингер, след падане през 2008 година.

Саслонг, Вал Гардена, Италия

Саслонг е създадена през 1970 година, като тя включва редица скокове, включително камилските гърбици, които комбинират няколко скока в рамките на 80 метра. Почти няма ски сезон, който да се размине без няколко контузени състезатели във Вал Гардена. Гърбиците са три последователни „вълни“ и най-добрите скиори се опитват с прецизно изчисление да прелетят над втората, скачайки директно от първата и приземявайки се на третата, но грешките в пресмятанията обикновено струват страшно скъпо.

Острието на състезателите, Хънтър, Ню Йорк

С максимална височина от само 975 метра, планината Хънтър не звучи толкова сериозно като ски дестинация. Но защо е включена в тази класация? Пистата обикновено е силно заледена, има формата на разделен диамант и включва много стръмни, прави участъци, които са достатъчно широки , за да могат да поберат множество скиори, мнозина от които дори не знаят как да се справят с трасето – просто са попаднали там без реална преценка на трудността. Дори най-големите специалисти са признавали, че никога не са се чувствали толкова уплашени, когато са заставали на върха на писта. Много често, през уикендите курорта се пълни със скиори, като реално погледнато всичко изглежда напълно извън контрол. Човек не може да го осъзнае, преди да се спусне по склона.

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортЛюбопитноЛайфстайлСпорт и туризъмЗдравни съветиНовиниПроизводителиХранене при...Нормативни актовеЛичностиИсторияСоциални грижиЛеченияКлинични пътеки