Писта Америка
Писта Америка е състезателно трасе в щата Тексас, САЩ, с дължина от 5,515 километра. Домакин е на Гран При на Формула 1 през последните няколко години, а също така и на Мото Гран При, на сериите за суперавтомобили V8, на надпреварата на спортните автомобили Тудор, както и на ендуро мотоциклетите и други.
Първата надпревара от Формула 1 се провежда през 2010 година, като пистата е първата в САЩ, която е построена именно за целите на най-престижното и скъпо автомобилно състезание. Оформлението и дизайнът на пистата са дело на Таво Хелмунд и на световният мото шампион за 1993 година Кевин Шванц, с помощта на германският архитект Херман Тилке, който е проектирал и пистите Сепанг, Шанхай, Яс Марина, Истанбул, Бахрейн, Буд, и Йеонгам, а също е направил реформите на Хокенхайм и Фуджи Спийдуей. Амфитеатралната кула, основната трибуна, големият площад и наблюдателната структура са проектирани от местната архитектурна служба на Остин, с главен архитект Миро Ривера.
Официалното откриването на писта Америка е направено на 21 октомври 2012 година, като първата церемониална обиколка прави последният световен шампион на Формула 1 от САЩ – Марио Андрети с легендарния си автомобил Лотус.
Рекордната посещаемост на трасето се постига през същата тази година - 117429 души.
Конфигурация на писта Америка
В едно телевизионно предаване през 2010 година, Таво Хелмунд разкрива, че пистата ще бъде дълга 5,5 километра, ще има 20 завоя и ще бъде с денивелация 41 метра. Окончателният план на трасето е създаден на 1 септември същата година, като неговият дизайн е вдъхновен от европейските традиции за използването на земния релеф. Взети са елементи от някои от най-известните писти в света като например последователните завои Маготс-Бекетс-Чапел на Силвърстоун, завоят Арена на Хокенхайм, а тук може да се види и реплика на осморката от пистата в Истанбул. Други шикани пък са подобни на „S” на Сена от Интерлагос. Отличителна черта на писта Америка е умишленото разширяване на ъглите, с което се насърчават пилотите да следват не една, а няколко състезателни линии, с което се дава възможност за повече изпреварвания. Подобни функции има и международната писта Буд в Индия.
Трасето за Гран При на САЩ е едно от малкото, при които състезанието се провежда обратно на часовниковата стрелка. Останалите са Яс Марина, Марина Бей, Международната писта в Корея и Интерлагос. Поради тази причина, тук левите завои са много повече от десните, което поставя под огромно натоварване телата на пилотите и особено вратовете, тъй като те са много по-подготвени към страничните сили, действащи в пистите с движение по часовниковата стрелка.
От стартовата линия, пилотите се изкачват до първия завой, където е най-високата точка на пистата. След това се спускат от хребета на хълма се влиза в поредица от бързите три завоя, копие на тези от Силвърстоун и се минава през завой номер 10, който е със силно намалена видимост. Следва кратка права и влизане в острият завой 11, който е в далечният край на пистата. От него се стига до най-дългата права на трасето (1 километър), преминаваща покрай падока и питстопа, след която се влиза във финалният сектор на пистата, в която има серия от завои, които са подобни на сектора със стадиона на Хокенхайм. При излизането от тях идва спускане и широката дъга на завои 17 и 18, влизаща в левият 19-ти завой, който е с почти прав ъгъл. Последният 20-ти завой е доста остър и от него се излиза на старт-финалната права.
Още по темата:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА