Ню Джърси Девълс

Ню Джърси Девълс са професионален хокеен отбор от Национална Хокейна Лига, базиран в Нюарк, Ню Джърси. Участват в Източната конференция, дивизия Метрополитан. Клубът е основан през 1974 година в Канзас Сити, щата Мисури, като в началото се е наричал Канзас Сити Скаутс. Две години по-късно е преместен в друг град, с което е променено и името му – Колорадо Рокис, а през 1982 година се установява в Джърси и от този момент франчазът става Ню Джърси Девълс.

В първите си години, тимът се представя изключително слабо, като нито веднъж не успява да достигне до плейофите, докато на поста главен мениджър не е назначен Лу Ламориело през 1987 година (пост, който той заема и до днес). Под вещото му ръководство, Ню Джърси Девълс се стабилизират и от този момент имат само 3 пропуснати плейофни серии. Те подобряват своите постижения всеки сезон от 1992 до 2010 година, като се класират на 5 финала за Купа Стенли, като я печелят през сезони 1994-95, 1999-2000 и 2002-03, като единствено Детройт Ред Уингс имат повече титли от тях от 1990 година насам (4).

През първите си 25 сезона в Ню Джърси, Дяволите са били базирани в Ийст Ръдърфирд, като играят домакинските си мачове в зала Брендън Бърн Арена (днес Континентал Еърлайнс Арена), преди да бъде построена новата им зала в Нюарк през сезон 2007-08 – Прюденшъл Център.

Девълс са били известни с предмно защитните си тактики в първите години на съществуването си, но в последствие започват да залагат на по-нападателния стил, който им носи значително повече успехи.

Най-големите съперници на тима от Ню Джърси са техните съседи от Ню Йорк Рейнджърс, с които ги дели само река Хъдсън, а другият „враг“ на Дяволите е отборът на Филаделфия Флайърс. От създаването на Атлантическата дивизия през 1993 година, Ню Джърси Девълс са печелили титлата и 9 пъти, последно през сезон 2009-10.

Лого на тима

Логото на Девълс е монограм от буквите N и J, като върху втората има поставени дяволски рога, а в долния ѝ край има опашка. Монограмът е червен с черен контур, като той е поставен в черен кръг. Логото е разположено върху бял фон, като то се намира на средата на гръдния кош и на двата екипа (домакински и гостуващ).

Преди преместването на клуба от Колорадо през 1982 година, съпругата на тогавашният собственик Джон МакМюлен проектира прототипа на логото, което в последствие е доработено от графичен дизайнер. В първите 10 години, днешните черни елементи в емблемата са били зелени.

Фенове

Тимът има група верни фенове, които подкрепят играчите в домакинските им мачове, а също и при гостуванията. Тази фракция се нарича „Армията на Дяволите“. Отборът от Ню Джърси се счита за най-социално насоченият в НХЛ, въз основа на връзките с феновете, чрез различните социални мрежи.

Екипи на Ню Джърси Девълс

Настоящите цветове на отбора са червено, черно и бяло, като те са съчетани както в домакинските, така и в екипите за гостуване. Днешните екипи за домашните мачове са преобладаващо червени, като до 2003 година те са били използвани за гостуванията и обратно – белите вече са за мачовете навън. Двата екипа са със сходен дизайн, като разликата е, че около по-дебелата черна лента на ръкавите и в долната част на екипа, лентите при червеният екип са бели, а при белия са червени. Раменете и при двете фланелки са черни.

Ню Джърси Девълс и Детройт Ред Уингс са единствените 2 тима, които нямат трети екип. Тезата на генералния мениджър Лу Ламориело е, че отборът трябва да притежава идентичност и два екипа са напълно достатъчни, за да му я придадат. Все пак, Дяволите имат трети екип, който са използвали само в три случая до този момент – в мачовете, които се падат в Деня на Свети Патрик, като те са в зелен цвят, с червено и бяло като допълнителни. Това са старите екипи на тима, а първият път Мартин Бродюр е бил и с каска, която е реплика на тази, с която за пръв път облича екипа на Дяволите. Разбира се, цветовете не са случайни, като те са препратка към зеленият цвят, който е традиционен за този празник.

Стил на игра

Както споменахме по-рано, Дяволите са били известни като отбор с подчертано защитна игра, под ръководството на Жак Лемер, въпреки че на два пъти са били водачи на НХЛ по брой отбелязани голове (рекордът им е през сезон 2000-01 – 295 попадения). Треньорът изключително много е разчитал на така наречените капани в неутралната зона на терена. Системата има за цел да се спечели шайбата в центъра на терена, като веднага се преминава в контраатака. Тя обаче не се харесва нито на феновете, нито на спортните журналисти, които редовно критикуват тима. Тази тактика е била продължена и от треньорът Лари Робинсън, който твърди, че Монреал Канейдиънс, в който той е играл и спечелил с този тим много титли е използвал именно тази тактика и тя е успешна.

Под ръководството на Брент Сутър, екипът започва да играе доста по-агресивно в атака, което води до много отбелязани попадения от страна на Девълс. С връщането на Лемер обаче, тимът отново се връща към защитата и в резултат на това Дяволите отбелязват 222 гола (244 в предния сезон) и допускат само 191 гола, което е най-доброто постижение на НХЛ за сезон 2009-10, с което Мартин Бродюр печели петият си трофей Уилям Дженингс (печели се от вратарят на клуба с най-малко допуснати попадения в своята врата).

След пенсионирането на Лемер, треньор на Дяволите става бившият наставник на Флорида Пантърс Питър Де Бур. Под негово ръководство тимът показва изключителна мощ в нападение, но за разлика от системата на Сутер, Де Бур залага и на солидната игра в отбрана. Той съставя един много балансиран отбор, който не разчита само на едната фаза на играта.

Членове на Залата на славата свързани с Ню Джърси Девълс

9 са членовете на Залата на хокейната слава, които са имали общо с Дяволите – 6 играча, 1 треньор, 1 изпълнителен директор и 1 спортен коментатор.

• Питър Стастни – бивш център и един от най-добрите голмайстори през 80-те години. Играе за Ню Джърси от 1990 до 1993 година, а в Залата е приет през 1998 година.

• Вячеслав Фетисов – защитник, един от първите съветски играчи, които започват да играят в НХЛ. Играе за Девълс от 1989 до 1995 година, а е помощник треньор на тима от 1999 до 2002 година. Приет е през 2001 година в Залата на хокейната слава.

• Скот Стивънс е приет през 2007 година

• Игор Ларионов играе за Дяволите през сезон 2003-2004, а в Залата е приет през 2007 година

• Дъг Гилмор и Джо Нювендик– приети през 2011 година

• Скот Нидермайер, играл в отбора между 1991 и 2004 година, е приет през 2013 година.

• Брендън Шанахан, играл за Дяволите от 1987 до 1991 година и след това за кратко през сезон 2008-09 е приет през 2013 година в Залата.

• Адам Оутс, който е помощник треньор на тима от 2010 до 2012 е приет в Залата на славата, поради заслугите му като играч

• Хърб Брукс е приет през 2006 година

• През 2008 година, дългогодишният коментатор на мачовете на Дяволите Майк Емрик също е въведен в Залата, като той печели и наградата Фостър Хюит Мемориъл.

• През 2009 година, Лу Ламориело става член на Залата на славата, заради огромният му принос за хокея и за тима, чийто главен мениджър е той.

• Старши треньорите Жак Лемер и Лари Робинсън също са членове на Залата.