Хокей на лед

Хокей на лед е отборен спорт, при който хокеистите се стремят да изпратят шайбата във вратата на противника, използвайки за тази цел специални дървени или комбинирани стикове. Както може да се види от името, този спорт се практикува върху лед, за разлика от другите видове хокей, които могат да се играят върху трева, под вода, върху дървена или синтетична настилка. Всеки от двата отбора се състои от по 6 играча, като единият от тях е вратар.

Този спорт е доста бърз и за практикуването му трябва да сте с доста добра физика. Популярен е в САЩ, Канада и Европа, като най-високото професионално ниво е Национална Хокейна Лига (NHL). За пръв път хокей на лед се играе организирано на 3 март 1875 година в канадския град Монреал.

Световната федерация по хокей има 68 членове, но 162 от всички 177 медала са спечелени от 7 държави, а именно Канада, САЩ, Русия, Чехия, Финландия, Словакия и Швеция. От 1920 година, когато хокей на лед влиза в състава на олимпийските спортове, са раздадени 66 медала, като само 6 от тях не отиват в Голямата седморка на този зимен спорт.

Въпреки многото истории за създаването на хокея на лед, както споменахме по-рано, пързалката „Виктория“ в Монреал е била арената на първият организиран мач. Две години след него е създаден и първият отбор, този на университета „Макгил“. През 1881 година е основан и Монреал Виктория. Играта става толкова популярна, че първото Световно първенство е било проведено през 1883 година, по време на зимния карнавал в Монреал. Отборът на Макгил печели титлата. По това време, отборите са били от по 9 играча, а специално за този турнир са намалени на 7. Мачовете са в две половини от по 30 минути. През 1886 година, отборите участвали на този карнавален световен шампионат се обединяват в аматьорска лига и играят редовен сезон.

В Европа се смята, че първият хокеен мач се играе между „вечните съперници“ Оксфорд и Кеймбридж, в швейцарския зимен курорт Сейнт Мориц, но за тази среща липсва документално доказателство, но според очевидците му, Оксфорд печели с убедителното 6:0.

През 1888 година, генерал-губернаторът на Канада, лорд Стенли Престън, чиито синове и дъщеря са големи фенове на хокея за пръв път организира турнир, в който участват най-добрите отбори от всички състезания. Той купува купа, която е трофеят от „Предизвикателство на доминиращите хокейни отбори“. По-късно, тази купа започва да се нарича Купа Стенли и се връчва на шампионите в НХЛ и до днес. Най-старата зала за хокей в света, която все още е в употреба е бостънската Матюс Арена, която е построена през 1910 година.

Първата напълно професионална лига е създадена през 1904 година, като това става отново в Канада. След 1910 година в хокея се въвеждат нови правила, като едно от тях е разделянето на мача не на две полувремена, а на три по 20 минути. Въвежда се и система за големи и малки наказания при нарушение на правилата на играта. През 1924 година, канадската лига се разширява и към нея се присъединяват отбори от Съединените щати.

В Европа, първата професионална лига е швейцарската, а днес, най-добрите първенства са чешката Екстралига, шведската Елитсерия и Континенталната хокейна лига.

Играта

Хокей на лед се играе на специална пързалка. По време на игра, всеки отбор има шест играчи на леда, всеки от които е с кънки. Целта на играта е да вкарвам голове с изстрелването на твърд вулканизиран гумен диск (наречен шайба) във вратата на противника. Играчите могат да контролират шайбата с помощта на стик.

Играчите могат да пренасочват шайбата с която и да е част на телата им, при спазване на определени ограничения. Те не могат да държат шайбата в ръката си и им е забранено да използва ръцете си, за да подават шайбата на своите съотборници, освен ако са в защитна зона. На играчите също е забранено да ритат шайбата във вратата на противника, въпреки че се допускат неволни пренасочвания. Играчите не могат умишлено хвърлят шайбата в мрежата с ръцете си.

Смени на играчи се разрешава по всяко време, като те могат да се правят и в движение. Когато шайбата е на леда обаче, не се позволява да се прави промяна на линиите, което означава, че смененият играч трябва да бъде с идентична функция, като новопоявилия се на леда. При спряна игра това правило не важи.

В играта се позволява правенето на бодичек, което означава изблъскване на атакуващия играч в оградата от страна на защитниците с цел да бъде спрян устрема му. Когато играта бъде спряна, започването и става с т.н. фейсоф, при който съдията пуска шайбата между двама играчи от противниковите отбори и те се опитват да я откраднат и да я подадат на свой съотборник или да я изстрелят към вратата. На полето има четири зони, които са с кръгла форма и са по две в двете половини на пързалката.