Марио Лемьо – хокей на лед

Марио Лемьо е бивш канадски хокеист, който играе за Питсбърг Пингуинс през цялата си 17-годишна кариера в НХЛ (от 1984 до 2006 година с прекъсвания, поради здравословни проблеми). През 1999 година, той и няколко инвеститора купуват Пингвините, като по този начин отбора е спасен от фалит, като Лемьо продължава да бъде собственик и президент на отбора. Смятат го за един от най-добрите хокеисти на всички времена, като широко се дискутира въпроса, дали всъщност той не трябва да носи короната, вместо Уейн Грецки. Въпреки, че показателите на двамата велики играчи показват, че Грецки е отбелязал повече голове и има повече асистенции, средният брой точки на двамата е почти еднакъв – 1,92 срещу 1,88, тъй като Марио има по-малко мачове. Не трябва да се забравя обаче, че съотборниците на Грецки са все големи играчи, докато тези на Лемьо са дори под средното за НХЛ ниво.

Марио Лемьо е талантлив плеймейкър, който е много бърз и повратлив, въпреки впечатляващите си размери (193 сантиметра и 110 килограма). Той извежда Питсбърг до две поредни Купи Стенли през 1991 и 1992 година, а като собственик на отбора също има титла на НХЛ – през 2009 година. Така той се превръща в единственият, който има на името си Купа Стенли като играч и като собственик. Той също така води канадския национален отбор по хокей на лед до златните олимпийски медали през 2002 година, а също така и до Световната купа през 2004. Индивидуалните му отличия включват четири награди Лестър Б. Пиърсън за най-добър играч, 3 трофея Харт за най-полезен играч в НХЛ за редовния сезон, 6 накради Арт Рос за реализатор №1 в лигата и 2 трофея Кон Смайт през 1991 и `92-ра година.

При оттеглянето му от спорта, той е на седмо място във вечната ранглиста при реализаторите с 690 гола и 1033 асистенции. Средната му успеваемост е 0,754 гола на мач, което го нарежда на второ място в историята на НХЛ, след Майк Боси от Ню Йорк Айлъндърс. През 2004 година Марио Лемьо получава място на канадската Алея на славата.

Успешната кариера на канадецът е съпътствана и с множество здравословни проблеми, които му позволяват да участва само в 915 от 1428 мача от НХЛ през различните сезони. Към заболяванията му се включва лимфом на Ходжкин, хроничен тендинит на сгъвачите на бедрените мускули и дискова херния. Хроничните болки в гърба му понякога са били толкова силни, че се е налагало съотборниците му да връзват връзките на кънките му, защото той не е можел да се наведе. Това го кара на два пъти да слага край на кариерата си, като първият път е през 1997 година заради лимфома (през 2000 отново се връща на леда), а вторият път е окончателното му пенсиониране, след диагностицирането му с предсърдно мъждене. Лемьо също така е пропуснал целия сезон 1994-95, отново заради лимфом на Ходжкин. Въпреки постоянните му проблеми, винаги когато е на леда, Марио играе на изключително високо ниво.

Лемьо е приет в Залата на славата още след оттеглянето си през 1997 година, като не е било спазено изискването да се изчака 3 години, както е традицията. Когато отново се завръща на леда през 2000 година, той става едва третият играч след Горди Хоу и Гай Лафльор, който играе след като е бил приет в почетната хокейна зала.

След окончателното си оттегляне от играта, Марио Лемьо е наречен „Спасителят на Питсбърг Пингуинс“, а великият Уейн Грецки казва: „Вие не можете да замените играч като Марио Лемьо. Той ще липсва на играта.“ Голяма част от специалистите казват за него, че той е най-талантливият играч на НХЛ. Най-вероятно той щеше да е безапелационният №1 в хокея на лед, ако не бяха проблемите му със здравето.