Екипировка за хокей на лед

В хокея на лед играчите използват специализирана екипировка, която ги предпазва от тежките сблъсъци и ударите със стик и в стените на полето.

История на хокейната екипировка

Първите кънки са били прости остриета, които са завързвани към обикновени обувки. Първите стикове, които са използвани до тридесетте години на миналото столетие са били дървени. През 1897 година Дж. Х. Мерит въвежда първите подложки за вратарите, които да ги предпазват от шайбите. Както вратарите, така и полевите играчи са играли с прости кожени ръкавици, докато през 1948 година се въвеждат блокерите за вратарите, които наподобяват от части ръкавицата за бейзбол, за по-лесно хващане на шайбата.

Първоначалните шлемове са били от сурова кожа и не са имали защита за лицето, но след много травми, включително счупване на лицеви кости, вратарят Владислав Третиак комбинира стария шлем с решетка. В последствие този вариант еволюира в комбиниран шлем с решетка за предпазване на лицето.

Екипировка за полевите хокейни играчи

Комбиниран шлем

Представлява каска с каишка и опционално на лицето има или решетка или визьор. Задължителен е за всички играчи на полето. Хокейните шлемове имат различни размери, като каишките им могат също да бъдат регулирани. Външната обвивка е твърда, докато вътрешната е от гъвкави термопласти, като например найлон, винил-нитрилова пяна и други, които да абсорбират енергията от ударите. Дори и така защитени, хокеистите могат да бъдат лесно наранени след силен сблъсък, като при бодичека например.

Предпазител за шията

Съставен е от няколко плочи от различни материали, под които има подплата за по-голямо удобство. Предпазителя за вратарите е най-твърд, като в състава му има една метална плоча задължително, тъй като има вероятност шайбите насочени към вратата да летят със скорост и над 160 километра.

Подложки за раменете

Съставени са от предни и задни панели с опционално омекотяваща възглавничка за страничната част на рамото.

Нагръдник (предпазител за гърдите и гръбнака)

Използват се само в професионалните мачове, тъй като в аматьорските лиги рядко се стига до физически сблъсъци, които са по-скоро плод на случайност, тъй като не са разрешени от правилника. Също така, при ниските нива рядко шайбата се вдига от леда.

Налакътници

Подсигуряват предмишницата и трицепса и защитават лакътната става от ударите на шайбата. Те са от жизненоважно значение за всеки хокеист, тъй като предпазват от много сериозни травми, включително и фрактури на ръцете. Някой от налакътниците в днешно време могат да покрият цялата ръка, като те се регулират по широчината на ръката, за да са удобни за всички състезатели.

Фланелки за хокей

Те са по-широки, за да могат да покрият раменните подложки и предпазителите за лактите, гърдите и гръбнака. Фланелките са в различни цветове за отделните отбори, всеки играч има свой номер и името му изписано отзад на гърба, а на гърдите е емблемата и името на отбора. Всеки отбор притежава по 2 или 3 различни екипа, като първият е основен, а останалите са за гостуванията, ако екипите на двата тима са почти еднакви на цвят и има вероятност играчите да бъркат съотборници със съперници. Традиционните фланелки за хокей са приблизително квадратни, като тъканта от която са изработени е с ограничена еластичност. Професионалните фланелки имат каишки, с които се прикрепват към предпазителите на гърдите и гръбнака.

Ръкавици за хокей

От вътрешната част на ръцете, ръкавиците са изработени от много тънка кожа, за да бъде удобно хващането на стика, докато външната е с дебела подложка, която предпазва играчите от ударите със стиковете и от шайбата. Ръкавиците имат също така подсилване на палеца, за да се предотврати огъването му назад и съответно изваждането му от ставата.

Панталони за хокей

Те също са по-широки и са с дължина до коляното. Под тях има защита за таза, бедрата и опашната кост, като имат допълнителни подложки. При тях се използва колан вместо ластик за задържането им, а първите такива панталони са дело на Грант Стевеловски.

Бандаж

Служи за предпазване на генеталиите, като старите видове се прикрепват с колани, докато новите са вградени в спортни панталони, което ги прави не само по-лесни за използване, но и много по-удобни.

Наколенки и кори

Представляват пластмасови кори, които защитават колянните стави и пищялите от всякакви видове удари, но обикновено предлагат много слаба или дори никаква защита за прасците. Тези протектори трябва да съответстват на дължината на крака на всеки състезател, тъй като прекалено дългите достигат до обувката на кънките и пречат за нормалното движение.

Хокейни чорапи

Те са в цветовете на останалата част на екипа, като по този начин подпомагат играчите, които са с шайбата да видят по-бързо къде се намират съотборниците им, без да се налага да вдигат поглед. Чорапите са дълги и покриват корите и наколенките.

Назъбник (предпазител за зъбите)

Преди години, когато не съществуваха назъбниците или поне не се използваха в хокея, а по-скоро само в бойните спортове, тогава голяма част от хокеистите бяха с избити предни зъби. Днес, повечето играчи такива протектори, които са направени от силикон и оформени точно по зъбния профил на всеки състезател.

Хокейни кънки

Те включват твърда обвивка за крака, а от вътре е с мемори пяна или друг омекотяващ компонент, за да се създаде комфорт за краката на играчите. Между твърдата черупка и пяната има метална мрежа, която да предпази крака на хокеиста, при евентуален сблъсък с острието на кънката на друг състезател и счупването на твърдата външна обвивка. За разлика от кънките за фигурно пързаляне, тези за хокей имат острие, което е с извита форма. Този дизайн е подчинен изцяло на сигурността, тъй като при евентуални падания може да се стигне до много сериозни наранявания между играчите.

Стик

Изработва се от дърво или композитни сплави, като има различни дължини и дизайни. Размерите са базирани на височината на играчите и дължината на ръцете им. Традиционно, до 90-те години всички стикове са били изработени от дърво, като този материал е евтин, но пък минусите му са, че всеки стик има различни характеристики като зърнеста структура, маса и здравина. Днешните стикове са много по-стандартизирани като тегло, изработени са обикновено от графит и имат много повече гъвкави елементи, с което се избягва счупването им. Графитените стикове могат да са изработени в една или две части, а втория тип е много удобен за допълнителна доработка, с което да стане много по-красив и удобен за хокеиста.

Екипировка за хокейните вратари

Вратарската екипировка се различава от тази на полевите играчи, най-вече в частта за предпазните елементи. Това е така, защото вратарите са подложени на постоянни удари с шайбите изстреляни към вратата. Екипите за вратарите включват следните елементи:

Вратарски кънки

Тук остриетата са по-тънки и с по-голям радиус, а самите обувки имат по-слаба подкрепа за глезените, като всичко това подпомага по-бързото изпълнение на „Спиране с подложките“, което представлява падане на колене на леда и с предпазните подложки на пищялите се спира шайбата.

Вратарски стик

Той се различава от стиковете на полевите играчи, като стеблото му е плоско, а долната част е по-широка. Материалите за изработката са същите като на останалите стикове, но по-новите версии се добавя и фибро стъкло, за да се увеличи издръжливостта им. Много често вратарските стикове се използват за спиране на атаките, като се поставят на леда и покриват долната част на вратата.

Вратарска маска

Не всички вратари използват този аксесоар, някой предпочитат шлема с решетка, но ролята на маските е изключително важна за предпазване от счупване на лицевите кости, при удар със стик или с шайба. Защитата на лицето е задължителна, без значение от вида, тъй като не рядко в миналото са се случвали инциденти, при един от които е прерязана дори сънната артерия на Клинт Маларчук.

Това са специфичните елементи от вратарската екипировка, останалите протектори, късите панталони, фланелката и чорапите са като на полевите играчи.