Периостит в областта на тибията при спортисти

Една от често срещаните травми, причиняваща болка в подбедрицата при много спортисти, е периоститът в областта на тибията. В западната литература периоститът в областта на тибията (голямопищялната кост) е в основната на медиалния тибиален стрес синдром - Medial tibial stress syndrome (MTSS), познат още като Shin splint. Този синдром се свързва главно с хронично пренапрежение и се среща най-често при бегачи, футболисти, тенисисти и танцьори. Болката в долната вътрешна част на подбедрицата е водещ симптом, а причината за нея са най-често силите на разтягане действащи върху периоста на коста.

Какво представлява периоститът и какви са причините за него?

Периоститът представлява възпаление на тъканта, която се намират над костта наречена периост (надкостница), вследствие на травма или хронично механично натоварване. Поради доброто кръвоснабдяване и инервация на периоста, травмите и възпалението му са свързани със значителна болка и са много чести при спортистите. Причините за възникването на периостит са свързани най-вече с нарушения в биомеханиката на ходилото, неподходящата екипировка или терен и грешки в тренировъчния процес.

Най-чести причини за периостит:

• Неправилна походка със супинация - Бягане с неправилно положение на ходилото, при което то се завърта навътре.
• Неправилна походка с пронация - Бягане с неправилно положение на ходилото, при което то се завърта навън.
• Неподходящи обувки - Използване на неподходящи спортни обувки или такива, които са износени или повредени.
• Грешки в тренировъчния процес - Твърде бързо увеличаване на разстоянието и продължителността на бягането.
• Бягане върху твърди настилки - Бягане върху бетонни и други твърди настилки, които могат да травматизират костите и периоста.
• Понижена гъвкавост в областта на глезена - Скъсяване или слабост на мускулите и сухожилията на подбедрицата, което води до по голям механичен стрес върху костите и ставите.

Симптоми на тибиалния периостит 

В по-голямата част от случаите, спортистите съобщават за болка по-вътрешната долна или предната част на тибията, която се поява най-вече сутрин, по-време и след натоварване. Болката често се усилва при физическа активност или след нея и има тенденция да се влошава на следващата сутрин. Понякога могат да се появят бучки и подутини на мястото на възпалението, както и зачервяване. Болката при сгъване на пръстите и ходилото надолу, може също да е симптом на периостит.

Диагностика и оценка на тибиалния периостит 

Диагнозата се поставя на базата на клиничния преглед и историята на заболяването. Прави се обстоен преглед на ходилото и неговите сводове, походката и движенията провокиращи болка. Важно за тибиалния периостит е да се разграничи от стрес фрактура или мускулни и сухожилни травми. При стрес фрактурите, за разлика от периоститът, болката има тенденция да намалява на следващата сутрин, поради това че тибията през нощта се възстановява.

Лечение на тибиалния периостит 

Ако периоститът е без усложнения се лекува консервативно, като основната цел е да се спре възпалителният процес, да се намали болката и да възстанови максимално бързо функцията на крайника.

Консервативното лечение трябва да включва:

Почивка - Нужно е веднага при появата на първите симптоми, да се намали или спре натоварването на крайника. При трениране въпреки болката, съществува риск периоститът да хронифицира и да се усложни до калцифициращ или гноен.

Криотерапия - Използва се криопакет или плик с лед, който се поставя за 10-15мин. няколко пъти дневно до преминаване на острите симптоми. Ледът не се поставя никога директно върху кожата, а се поставя кърпа.

Поставяне на превръзка или ортеза - За да се намали механичното дразнене, причина за възпалението, е добре да се направи превръзка със спортен тейп или ортеза. Те подпомагат нормалната работа на мускулите, като същевременно ги стабилизират.

Носене на ортопедични стелки - Носенето на ортопедични стелки може да коригира неправилната позиция на ходилото и да облекчи механичния стрес върху костите.

Физиотерапевтични процедури - Могат да се използват различни физиотерапевтични процедури с цел намаляване на болката и възпалението. В подострия период могат да се използват и топлинни процедури с цел подобряване на кръвообращението и подпомогне на оздравителния процес.

Противовъзпалителни средства - При силна болка могат да се използват нестероидни противовъзпалителни средства с цел овладяване на болката и симптомите на възпалението.

Рехабилитация

Рехабилитацията има за цел да възстанови максимално бързо функцията на увредения крайник и да коригира биомеханичните проблеми, ако има такива. Обикновено рехабилитацията продължава от 3 до 12 седмици.

Анализ на походката - Много важна част от лечението и рехабилитацията е анализът на походката и установяване на биомеханичните проблеми, който водят до травми. Така чрез избягването им се намалява риска от повторна травма и възпаление.

Кинезитерапия - Тя включва различни упражнения за укрепване на мускулите на ходилото и подбедрицата. Постепенно с намаляване на болката натоварването се увеличава, до достигане на нива, при който спортистът е готов за връщане към спортна дейност.

Стречинг - Има за цел удължаването на скъсените мускули и противодействие на мускулния дисбаланс. В началото стречингът е по лек и не травмиращ. Най-често се използват техниките на постизометричната релаксация (ПИР).

Масаж - Спорният масаж акцентира върху мускулите на подбедрицата, с подобряване на мускулния тонус, кръво и лимфотока. Не се прави масаж директно върху периоста на коста, защото това може да усили възпалението.

Превенция на тибиалния периостит 

Превенцията на периоститът на тибията включва всички мерки, които трябва да се вземат с цел превенция на спортните травми. Това включва използването на подходяща екипировка за спорт, постепенност в натоварването, тренирането на подходящи терени, добро загряване, стречинг след тренировка, достатъчна почивка между тренировките и др.