Счупване костите на подбедрицата при спортисти

В някои спортове често срещани са счупванията на костите на подбедрицата.

Двете кости на подбедрицата се наричат тибия и фибула. Тибията е по-голямата от двете кости и счупването и води до голяма травма. По-малката фибула обаче се чупи по-често. И двете кости на подбедрицата са еднакво уязвими, тъй като около тях няма много меки тъкани, които да ги защитят.

Причини за счупванията на подбедрицата

До момента най-честата причина за фрактури на подбедрицата е директната травма, в долната част на крака при баскетболисти, футболисти, скиори, а също така ако се нанесе удар със стик за хокей в тази област. Силата не трябва да бъде много голяма, за да причини фрактура на подбедрицата. Някои движения, при които има голяма ротация на подбедрицата също биха причинили счупване.

Механизъм на счупване костите на подбедрицата

• При торзионния механизъм ходилото е фиксирано, подбедрицата се завърта по оста си. В този случай се получава спираловидна фрактурна линия.
• Другият механизъм на получаване е огъвачния. При него фрактурната линия е с кос код, или се образува трети фрагмент.

Най-често тибията се счупва в най-тънката си част (средна и долна трета), а фибулата в горната си трета. При директна травма и двете кости се чупят на едно и също ниво. Много често един от фрагментите нарушава целостта на кожата и се образува открита фрактура.

Клиника при счупване костите на подбедрицата

Клиничната картина, която се описва при едно такова счупване е следната: силна болка, деформация на подбедрицата, тя е скъсена, ходилото е външно ротирано, патологична подвижност и костни крепитации. При откритите фрактури на лице е рана, която кърви обилно.

Първа медицинска помощ при счупване костите на подбедрицата

Целта е да се направи възможно най-бързо имобилизация и пострадалият да се откара към най-близкото медицинско заведение.

Диагностика на фрактура на костите на подбедрицата

Извършва се рентгеново изследване, което обхваща глезенна и колянна става.

Лечение при счупване костите на подбедрицата

Методите на лечение и времето необходимо за възстановяване след този вид травма зависи от това къде е била счупена костта. Спортистите искат да избегнат оперативното лечение след претърпяната травма, но лекарите понякога са принудени да извършат хирургичната интервенция. Те фиксират костните фрагменти с необходимите компресионни плаки от най-различни конструкции (Кюрчнеров пирон, прав бедрен пирон). Пиронът може да бъде поставен за постоянно или да бъде премахнат, ако има вероятност костите да бъдат счупени отново, както в случаите при активните спортисти. Ситуацията може да стане сложна ако пищяла се счупи отново, защото поставената остеосинтеза би се извадила много трудно. Това е причината поради, която на спортистите им се премахват фиксиращите костите материали, след като са се възстановили напълно.

Рядко прилагано е консервативното лечение. Най-вече лекарите го предпочитат, когато травмата е лека и не е необходима оперативна интервенция. Прилага се гипсова имобилизация за около 30 дни.

Рехабилитацията е една от основните части във възстановителния процес при счупването костите на подбедрицата. Пищяла е основната кост, с най-голямо натоварване на подбедрицата, така че фрактурата му е по-сериозна отколкото на фибулата. Около големия пищял няма много тъкани, следователно притока на кръв към костта е много малък. Вследствие на това е необходим по-дълъг период за възстановяване. Ако след фрактурата е направена вътрешна фиксация възстановяването е по-бързо и спортиста може да започне да натоварва крайника значително рано.

Поради съпътстващата мускулна атрофия на четириглавия бедрен мускул е необходимо рехабилитационния процес да започне максимално рано.

• В ранния следоперативен период могат да се прилагат по-леки упражнения, масаж в сегментарната зона на долния крайник и физиотерапевтични процедури.
• В късния след оперативен период се прилагат упражнение за равновесие и координация, засилващи мускулатурата упражнения, велоергометър, хидротерапия. В този период има разнообразни средства, които могат да бъдат използвани. Трябва да се консултирате с лекар специалист, които да ви насочи кои са най-подходящите упражнения за вас във всеки един период от възстановяването.

Ако един спортист е мотивиран и няма никакви усложнения може да очаква пълно възстановяване и скорошно завръщане на терена.