Пещерно гмуркане

Пещерното гмуркане е вид подводен спорт, който се практикува в пещери, които са напълно или частично запълнени с вода. Използваното оборудване зависи от обстоятелствата, но почти винаги се използва водолазна екипировка, често в специализирани конфигурации. Това е най-сложното от всички видове водолазен спорт, поради спецификата на пещерните образувания, а същото така и получаването на декомпресия у гмуркачите.

Това е доста опасен спорт изискващ голям опит в гмуркането в открити води, отчасти заради високия потенциален риск, включително от удавяне и кесонна болест. Именно тези рискове в пълните с вода пещери привличат толкова много любители на екстремните изживявания като водолази, спалеолози и пещерняци. В тези пещери може да има флора и фауна, които не се срещат никъде другаде.

Описание на опасностите

Пещерното гмуркане наистина е най-трудното и опасно гмуркане и пещерно дело. Тук, в случай на опасност водолазите не могат да изплуват вертикално нагоре, заради тавана на пещерата и така те трябва да преплуват до повърхността по обратния път, по който са дошли. Подводната навигация през пещерите може да бъде много трудна и аварийните изходи да са на доста голямо разстояние, което означава, че трябва да се разполага със значително количество хелий в бутилките, за да могат водолазите да дишат нормално до достигане на повърхността. Гмуркането може да бъде на много дълбоко, което води до обичайните рискове при дълбочинното спускане.

Видимостта може да бъде от почти неограничена до много ниска, като може да се преминава от едната крайност в другата в едно и също спускане в пещера. В повечето случаи, по-неопитните гмуркачи не напускат обсега на слънчевата светлина (до 60 м.), но може да се влезе и на стотици метри в галериите на пещерите, извън обсега на светлината. Тогава става невъзможно да се гледа без фар, а в пещерите често има пясък, глина, тиня и други седименти, които допълнително усложняват видимостта.

В пещерите могат да се получат силни подводни течения, тъй като някой от наводнените пещери излизат на повърхността като реки или като извори. Ако водолазът не може да се справя с теченията, тогава се получава огромен риск за здравето и живота му. Именно затова пещерното гмуркане се счита за един от най-опасните спортове в света.

Мерки за безопасност

Съществуват пет общи правила, които са били общоприети и адаптирани през 1977 година. Взети са в предвид всички познати инциденти и въпреки уникалността на всеки случай се установява, че има малък брой основни фактори, които са допринесли за тях. Факторите са следните:

• Обучение – когато водолазите превишат умишлено границите на обучението си, те се подлагат на излишен риск. Пещерното гмуркане се преподава на етапи, като всеки следващ се фокусира върху по-сложни аспекти на този спорт. След всеки етап се провежда реално практикуване до усъвършенстване на наученото, преди да се премине към следващото ниво. Само чистата теория не е достатъчна за обучението, особено в случаите на извънредни ситуации под водата. Само с бавното навлизане в този спорт може да се гарантира, че човек ще остане спокоен при възникнала ситуация и ще знае как да действа.

• Пътеводна линия – това е въже, което в единият си край е завързано извън пещерата, а другия е във водача на групата. Лидерът се старае да поддържа линията постоянно под напрежение, а също така и да не влиза в процепи и други капани. В случай, че водата изведнъж стане мътна заради вдигане на тинята, водолазите веднага търсят пътеводната линия, за да могат да излязат от пещерата при тази нулева видимост. Неизползването на такова въже е една от най-честата причина за смърт на водолазите, тъй като те се объркват в галериите и при свършване на газа в бутилките им се стига до удавяне.

• Дълбочинни правила – използваният газ и увеличаването на декомпресията с навлизането на по-голяма дълбочина може да доведе до опасност. Затова не трябва да се надвишава предписаната дълбочина за всеки един от газовете. В противен случай се създава опасност от подводна наркоза, която е критична в открити води, а още по-критична в пещерите. Много от смъртните случаи се дължат и на този фактор.

• Управление на газовете в бутилките - съществува правило наречено „правилото на третините“, което означава че една трета от бутилките се използва за спускането, една трета за излизането и една трета трябва да има за дишане на член от групата при възникване на критична ситуация. Дори при солово спускане в пещерите е добре да се използва този принцип, дори е най-добре да се оставя повече въздух за връщането, защото е възможно да възникване форс-мажорно обстоятелство.

• Светлина – всеки водолаз трябва да разполага с поне три независими източника на светлина, като всеки един от тях трябва да може да работи поне колкото е времето за гмуркане. Ако трите източника на светлина, на който и да е от отбора изгаснат, тогава задължително всички излизат на повърхността.