Свободно гмуркане

Свободното гмуркане е форма на подводно гмуркане, при която се разчита на способностите на водолаза да задържа за по-дълго време своя дъх, тъй като тук не се използва дихателен апарат. Признатите примери за фридайвинг включват традиционните техники за подводен риболов, състезателно и несъстезателно гмуркане, състезателен и несъстезателен подводен риболов и свободната подводна фотография. По-малко признати примери са синхронното плуване, подводен хокей, подводно ръгби, подводен лов (различен от риболова), подводна стрелба по мишена и гмуркането с шнорхел. Терминът „гмуркане“ често се свързва със състезателната апнеа, като това е доста екстремен спорт, при който конкурентите се опитват да постигнат по-голяма дълбочина, по-дълго време или да преминат по-голямо разстояние, само с поемането на един дъх.

История

Свободното гмуркане е практикувано още от древните култури, основно за събиране на храна и ресурси, като морски гъби, морски дарове, риба, перли и други. В тези отминали времена, единственият начин за гмуркане е бил без оборудване, като изключим използването на тръстиковите пръчки и пълните с въздух животински мехури. И тогава, както и днес, гмуркачите се сблъскват с едни и същи проблеми като кесонна болест (депресионна болест) и припадъци, заради дългото задържане на дъха. Поради тези рискове, гмуркането в древността е било доста смъртоносно.

Гмуркането за търговски цели, а не за развлечение за пръв път се споменава в Древна Гърция, като Платон и Омир описват гъбата, която се използва за къпане. На остров Калимнос се намира основният център за вадене на гъби от морското дъно. Чрез използването на 15-килограмова тежест (скандалопетра), водолазите са ускорявали спускането си, като са достигали до дълбочина 30 метра и са оставали долу за около 5 минути, през което са събирали гъбите. Те са много ценна реколта, а освен тях, много популярни са били и червените корали. Разнообразните мидени черупки и риба също са събирани чрез свободното гмуркане, а много често са намирани и съкровища от потъналите кораби.

Най-старите гмуркачи обаче не са гърците, а по-скоро жителите на древният потънал континент Лемурия (Праотечеството), който лежи на дъното на Тихия океан и чийто останки постепенно започват да бъдат откривани от изследователите. Смята се, че Хавайските острови и повечето от другите тихоокеански острови са върхове на планините на този континент. След потъването му в следствие на огромен природен катаклизъм, включващ затопляне на климата и вдигане на нивото на океана, силни земетресения, цунами и метеоритен дъжд, оцелелите са заселват във всички континенти, особено по крайбрежието на Тихия океан. Японските гмуркачки Ама са сред потомците на лемурийците и според доказателствата те са се гмуркали за събиране на перли още от преди над 2000 години.

В средиземно море търговията е кипяла, а много често са потъвали кораби с ценна стока, особено по време на свирепите зимни бури. Търговците много често са наемали гмуркачи да се опитат да спасят каквото успеят от морското дъно. Това била много опасна дейност, заради което се появяват и водолазните сдружения, които създават закони, като например Лекс Родия, в който се удостоверява заплащанията. В отломките на дълбочина по-голяма от 15 метра, водолазите са прибирали по 1/3 от спасеното, а при събраното от дълбочина над 27 метра, те са получавали половината.

Водолазите са използвани и по време на война, като те са потопявали противниковите кораби чрез пробиване на корпусите им, а при атакуване на крепостите по брега, често са се гмуркали, за да видят дали няма подводни барикади в пристанищата и ако е имало, те са се опитвали да ги разглобят. Също така, при блокада от враг по море, гмуркачите са преминавали под корабите и са ходели да предават съобщения на съюзниците на обкръжените.

Състезания

Повечето видове състезателно свободно гмуркане е индивидуално, като изключение прави Световното отборно първенство, което се провежда на всеки 2 години под егидата на AIDA, при което точките на състезателите се сборуват и образуват общият резултат на отбора. Към момента има 9 дисциплини в официалните състезания, но има и още много, които се практикуват само на местно ниво. Във всички състезания могат да участват както мъже, така и жени. При повечето дисциплини състезанието и опит за рекордно постижение се правят едновременно, с изключение на Променлив баласт и Без граници, при които има само опит за поставяне на рекорд.

Дисциплини в басейн

• Статична апнеа е състезание за най-дълго задържане на дъха и обикновено се провежда в басейн

• Динамична апнеа с плавници – подводно плуване в басейн за постигане на по-голяма дистанция с едно поемане на въздух. За тази дисциплина, състезателите могат да изберат дали да използват два плавника или единичен.

• Динамична апнеа без плавници – същата като горната дисциплина, но състезателите не използват никакво оборудване.

Дълбочинни дисциплини

При всички тях, състезателите трябва да съобщят предварително до каква дълбочина планират да се спуснат преди самия опит. Това е общоприета практика, както при състезанията, така и при гмурканията за подобряване на рекорди.

• Апнеа с постоянен баласт с плавници – състезателите се спускат на определена дълбочина, следвайки въжена линия, която не могат да използват активно. Постоянен баласт означава, че гмуркачът използва тежест за подпомагане на спускането, но той трябва след това и да се изкачи без да се освобождава от нея. В тази дисциплина могат да се използват двойни плавници или моноплавник.

• Апнеа с постоянен баласт без плавници следва правилата на предната дисциплина, само че не се използват плавници. Това е най-новата разновидност на състезателното гмуркане, като е призната от AIDA през 2003 година.

• Свободно потапяне е дисциплина, при която състезателят използва вертикално въже, по което може да се издърпва надолу до посочената дълбочина, а след това и да се изтегли нагоре. Това е една сравнително лека и приятна дисциплина, особено в сравнение с апнеата с постоянен баласт.

• Апнеа с променлив баласт е дисциплина за поставяне на рекорди, при която се използва натоварена шейна за спускането. Връщането на повърхността се прави с издърпване нагоре по линията (въжето) или се плува с плавници.

• Без граници е също дисциплина за поставяне на рекорд, която дава възможност на атлета да използва всички средства за задържане на дишането, за да се гмурне на голяма дълбочина и след това да се върне на повърхността, като през цялото време водолазът се ориентира по опъната мерителна линия. Повечето състезатели използват натоварена шейна за спускането и надуваем балон за излизането на повърхността.

• Син скок или „Кубът“ е дисциплина, в която гмуркачите трябва да се потопят под вода и да плуват под формата на куб, като страната е 15 на 15 метра.

Тренировката за свободно гмуркане

Тренировката може да има множество форми, дори може да се прави и на сушата. Един пример за това е апнеа разходката, която включва дълбоко поемане на въздух, след което дъхът се задържа за кратко (обикновено 1 минута). Без да се поема въздух, трениращият започва да се разхожда възможно най-дълго, докато му се наложи да си поеме отново въздух. Майсторите на свободното гмуркане успяват да изминат по над 400 метра по този начин.

Тази форма на тренировка е добра за привикване на мускулите да работят при анаеробни условия, както и за толерантност към натрупването на въглероден диоксид в кръвообращението. Също така, лесно може да се определи напредъка, с увеличаването на разстоянието, което човек е способен да измине.

Преди старта на състезанията, гмуркачите извършват някои подготвителни упражнения, като стречинг, умствени и дихателни упражнения. Правят се задържания на дъха с променлива дължина, специални прочиствания на дробовете с дълбоки вдишвания и издишвания, а също и хипервентилация. В резултат на това се забавя метаболизма, скоростта на дишане и сърдечната честота, регулира се въглерода в кръвта и се получава подобряване на психическото равновесие.

При не добра подготовка, може да се стигне до преминаване на умствената бариера и това да доведе до припадане, което както се сещате под водата може да се окаже фатално. Обучените гмуркачи са наясно с тази опасност и те се гмуркат единствено и само под строг медицински контрол, налична бърза помощ и под компетентен надзор. Въпреки това опасност винаги съществува и мерките за обезопасяване винаги трябва да бъдат на ниво. Без предварителни тренировки на задържането на дишането (апнеа) и гмуркане, този спорт се включва в графата опасни за живота, именно затова е и толкова екстремен.