Планинска болест

Под влиянието на външните физически фактори се получават някои инциденти и увреждания. В спорта едни от честите заболявания и увреждания са под въздействието на ниско атмосферно налягане. Тези заболявания се причиняват при изкачването на високи планини, когато не е извършена необходимата аклиматизация.

Планинската болест е позната като симптоматичен болестен процес, при който началните прояви могат да се проявят при млади и здрави хора още във височинната зона на пълна компенсация (2000-4000 метра надморска височина). При височините над 4000 метра и добре тренираните алпинисти имат оплаквания. При тези височини се предизвикват нарушения на централна нервна система, сърдечната дейност, дишането, белите дробове, мускулатурата и др.

Остра планинска болест може да се получи при неподготвени хора след промяна във височината. Симптомите са: главоболие, раздразнителност, безсъние, отслабване, безапетитие, гадене, ускорен пулс и дишане. При нормализиране на условията, при слизане от планината или при по-дълъг престой при тези условия симптомите отшумяват. Добре е да се приемат повече течности, витамини и парацетамол.

Високопланински белодробен оток може да се развие при височина над 2500 метра надморска височина. Началото на това заболяване се съпровожда с учестено и повърхностно дишане, суха кашлица, която преминава във влажна. Алпинистите имат остри болки в гърдите, цианоза. При това състояние трябва да се взема спешни мерки, да се приведе на ниско морско равнище и да се приложи интензивна терапия с кислород и диуретици.

Високопланински мозъчен оток може да се получи при бързо изкачване на височина над 4000 метра. Високопланинският мозъчен оток се характеризира със силно главоболие, халюцинации, атаксия и нарушено съзнание. Това състояние често преминава в кома. При него се прилага животоспасяващо лечение, което включва терапия с кислород, кортикостероиди и диуретици и след това бързо привеждане на нормална надморска височина.

Високопланинска ретинална хеморагия могат да получат спортистите, които се изкачват на височина над 5000 метра. Това състояние се съпътства със зрителни нарушения, които преминават и без лечение. Необходимо е спортистът да се приведе на по-ниска надморска височина.

Хронична планинска болест: типична е за хората, които пребивават във високите планински части. При нея има намалена физическа работоспособност, отпуснатост, забавен мисловен процес, дехидратация. Хората, които пребивават във високите части се оплакват също така от повишено белодробно налягане, оток по лицето и крайниците, сухота в устата, глухота и сърцебиене.

При наличието на планинска болест не трябва да се подценява нейната сериозност. Необходимо е да се провежда аклиматизация при изкачване.