Маунтинбординг

Маунтинбордингът или офроуд бордингът най-просто казано е летния вариант на карането на сноуборд. Разликата се състои в това, че тук дъската има допълнителни механизми, като автомати, които се захващат за нея и два кормилни механизма, към които има прикрепени пневматични гуми. Този спорт е доста екстремен, тъй като маунтинбода може да се кара почти навсякъде – по планинските склонове, на специални писти, в скейтпарковете и други, като настилката може да бъде чакъл, трева, пръст, асфалт и дори не много ситен пясък. Това превозно средство е много по-универсално от обикновения скейтборд.

Произход

Името на този спорт е измислено от Джейсън Лий, но самият маунтинборд не е създаден само от един човек, а едновременно от няколко, които са действали независимо един от друг. Те не са се познавали и са били състезатели в други спортове с дъска. Решават да направят нещо подобно летен сноуборд или скейтборд, който да може да се кара и в пресечени местности.

Във Великобритания

Дейв и Пийт Тейдам, Джо Инглис и Джим Ейвълайн търсят алтернатива на сноуборда и сърфа, която да може да се практикува извън зимния и летния сезон. Инглис изработва първите прототипи през 1992 година, като се правят редица изследвания, за да развият механизмите им до степен, при която дъската да остане стабилна и лесна за управление дори при високи скорости. Първоначално се използва дъска за сноуборд, както и закопчаващите автомати и обувките. Разликата от сноуборда е, че новото изобретение има големи гуми, за каране по офроуд терен. Наречено е „ноусноу“, като в последствие добавят и ръчно задвижвана хидравлична спирачка.

САЩ

През 1992 година, след като приключва зимния сезон, сноубордистите Джейсън Лий, Патрик Макконъл и Джоел Лий започват да търсят алтернатива за топлите сезони. Тъй като не намират нищо подходящо от съществуващите до този момент, те създават фирмата „Маунтинборд спортс“ през 1993 година, която изработва дъски, които могат да се използват за спускане по планинските склонове. Изработваните от MBS дъски са много добър отговор на търсенето на сноубордистите.

Австралия

Джон Милн разработва триколесна версия на маунтинборд през същата 1992 година, за да не се откъсва от любимия си сърф, когато времето не е подходящо за него. Той прави уникална система за управление, която максимално да се доближава до управлението на сърфа. Неговото изобретение повече се доближава до скейтборд, отколкото до сноуборд, тъй като няма автомати за закопчаване на краката.

Развитие на маунтинбордингът през 90-те

Още от първите дни на изобретяването на това ново превозно средство, в него се вкарва състезателния елемент. Започват да се организират състезания, спускания и скокове свободен стил през 1993 година в САЩ, а във Великобритания от 1997 година. През същата тази 97-ма година, във Обединеното кралство се създава и Асоциация на спусканията с борд по всякакви терени. Тя започва да организира редица състезания, което води до популяризирането на маунтинбординга. През 1998 година, в състезания по цял свят са участвали над 1 милион спортисти.

МВS доработват колесара на маунтиборда, поставят му яцевидни противошокови тампони и амортисьори и V-образна спирачна система, като започват да изнасят продуктите си в над 30 страни.

Дисциплини

Маунтинбордингът има четири основни дисциплини:

Самостоятелни спускания за време – обикновено се правят по дълъг маршрут (1 км. +) по стръмни склонове на планините.

Бордъркрос (Бордър Х или Бордър ВХ) – От двама до четирима човека се състезават по специално разработена за целта писта

Свободен стил (Фрийстайл) – бива няколко разновидности:

• Слопстайл – спускане, при което се правят множество скокове от рампи, плъзгане по парапети и други.

• Биг Еър – извършват се различни трикове във въздуха, като например завъртане на 180, 360 или 720 градуса, предно или задно салто, хващане на дъската, скок дъга и други, след като при спускането се отскочи от рампа.

• Фрийрайд – свободно спускане по естествен терен (не по писта), включително и в гористи местности. Този стил няма състезателен характер.