Разкъсване на пекторалиса

В спорта много често се появяват разкъсвания на пекторалиса. Пекторалис се нарича гръдния мускул, той има две части голяма и малка. Големият гръден мускул служи за привеждането на ръцете към тялото. Руптура може да настъпи най-често на големия гръден мускул и на неговото сухожилие, което го прикрепя към раменната кост. Разкъсванията на големия пекторалис са чести наранявания, които се случват при мъжете на възраст между 20 и 50 години. Може да се появят частични разделения, които са по-редки, обикновено настъпва пълно разкъсване на сухожилието, свързващо мускула към костта.

Поява на разкъсване на големия гръден мускул:

Тези наранявания обикновено се появяват по време на насилствени действия. Почти всички от руптурите на пекторалиса се появяват по време на вдигане на тежести, особено от лег. Другите причини са свързани с директен контакт с противник или някакъв предмет. Например при блокирането във футбола, при борба и ръгби.

Известно е, че употребата на стероиди може да отслаби сухожилията, а това се смята за фактор, който допринася за разкъсванията на големия гръден мускул. Въпреки това този тип наранявания могат да се появят при хора, които никога не са употребявали стероиди.

Симптоми на разкъсване на големия гръден мускул:

Симптомите, които се появяват при този тип травма са:

• Внезапна болка в гърдите и горната част на ръката.

• Слабост при повдигане на ръцете в предната част на тялото.

• Синини по гърдите и ръцете.

• Образува се набръчкване точно над рамото, където е руптурата.

Лечение при разкъсване на пекторалиса:

Оперативното лечение е най-често използваното при този вид травма. Прилага се с цел пълното закрепване на разкъсаните части на мускула и сухожилието. При пациенти, които имат частични разкъсвания на мускулите или такива, които вече са в по-напреднала възраст може да се избегне оперативното лечение.

Когато се фиксира разкъсаното сухожилие, спортистите имат голяма вероятност да се върнат възможно най-бързо към физическо натоварване. Най-добре е операцията да бъде направена веднага след травмата. Когато лечението се забави, може да се появи мускулна дистрофия. Има проучвания, които показват, че ако фиксирането е направено месеци или година след травмата пострадалите отново чувстват удовлетворение и показват добри резултати.

Предотвратяване на руптура на пекторалиса:

Щангистите е най-добре да бъдат инструктирани и обучени как да прилагат правилно техниката за повдигане на тежести от лег. Най-важните съображения е да се ограничи разстоянието между лоста и гърдите, също така захватът е добре да бъде по-стеснен (ръцете да бъдат перпендикулярни на лоста). Когато не се спазят тези две условия се увеличава натоварването върху мускулите и се увеличава шанса от нараняване на пекторалиса.