Начало Спорт Спортна енциклопедия Известни отбори Отбори във футбола Рома

Рома

Рома - изображение

Асоциационе Спортива Рома или просто Рома, е професионален футболен клуб от Италия, базиран в Рим. Основан е през 1927 година, от фашисткия режим в Италия, като тимът прекарва почти цялата си история в най-висшия ешелон на страната, с изключение на един сезон (1951-52).

Рома са печелили Калчото 3 пъти, първо през 1941-42, след това през 1982-83 и отново през 2000-01, както и 9 Купи на Италия и 2 Суперкупи на Италия. На европейската сцена, Вълците са печелили Купата на Панаирните Градове веднъж (през сезон 1960-61), играят веднъж финал за КНК през 1983-84 година, но губят от Ливърпул след изпълнение на дузпи и имат още един финал в Купата на УЕФА през 1990-91, изгубен от Интер.

Още от създаването си, Рома играят на Стадио Олимпико – стадион, който те делят с Лацио. С капацитет от над 72000 места, този стадион е вторият по големина в Италия, като отстъпва единствено на Сан Сиро (стадионът на Милан и Интер). През октомври 2009 година, клубът разкри плановете си за изграждане на нов стадион с капацитет 55000 места, в западните предградия на италианската столица. Той ще бъде от английски тип, без писта, за да може публиката да бъде по-близо до играчите и да има добър изглед към терена. През септември 2011 година, президентът на Рома, Томас Ди Бенедето, постига споразумение с кмета на Рим, Джани Алемано, с което трябва да започне строителството, което трябва да приключи до 2016 година.

История на Рома

АС Рома е основан през лятото на 1927 година, когато секретарят на Националната Фашистка Партия, Итало Фоски, инициира сливането на три римски клуба – Роман ФК, СС Алба-Одаче и Фортитудо Про Рома. Целта е да се даде на Вечният град силен отбор, който да може успешно да съперничи на доминаниращите по това време клубове от Северна Италия. Единственият клуб, който се противопоставя на това сливане е Лацио, представляван от армейския генерал Вакаро, който е член на ръководството и изпълнителен директор на италианската футболна федерация.

Въпреки протестите, появата на Рома е била неизбежна, а в първите години на съществуването си, клубът достига до второто място след Ювентус, през сезон 1930-31. Най-голяма заслуга за този успех на Римските вълци имат футболисти като капитан Атилио Ферарис, Гуидо Мазети, Фулвио Бернардини и Родолфо Волк.

Спадовете и първата титла на Рома

След напускането на някой от най-добрите футболисти на Вълците, формата на тима рязко спада. С привличането на аржентинския голмайстор Енрике Гуаита, от ръководството се надяват на по-добри дни. Треньорът Луиджи Барбесино използва качествата на нападателя и Рома е много близо до първата си титла през сезон 1935-36. В крайна сметка обаче, тимът остава втори, само на една точка след шампиона Болоня.

След това разочарование, формата на футболистите спада и тяхното представяне в последните години на 30-те е незадоволително. През сезон 1941-42, Рома постига неочакван от никого успех – те печелят първото си Скудето. 18-те гола на Амадео Амадеи са от съществено значение за триумфът на тима на Алфред Шафер. В този момент, Италия е участник във Втората Световна Война и Вълците играят на Стадио дел Партито Национале Фашиста.

След войната, Рома не е в състояние да покаже формата, с която са спечелили титлата и в пет поредни сезона са в долната част на таблицата, преди да изпаднат за пръв и последен път в историята си през сезон 1950-51. Треньорът Джузепе Виани, който по-късно става и национален старши треньор на Италия, извежда тимът до промоция в Серия А още в първият сезон след изпадането, а тимът започва да се стабилизира и да показва все по-добри игри. Тимът се задържа в горната част на подреждането, благодарение на играчи като Егисто Пандолфини, Дино да Коща, Дане Хелге Бронее. Най-доброто постижение на Вълците в този период е под ръководството на английския мениджър Джеси Карвър, като през 1954-55 година, тимът достига до сребърните медали, след тима на Удинезе.

След това Рома не успява да пробие в Топ 4 за почти цяло десетилетие, но през 1960-61 година печели Купата на Панаирните Градове, след успех над Манчестър Сити с 4:2 във финала. 3 години по-късно, Рома печелят първата си Купа на Италия, след успех с 1:0 над Торино.

Най-ниската точка в историята на клуба е през сезон 1964-65, когато треньорът Хуан Карлос Лоренцо обявява, че ръководството няма пари да плати на играчите и няма пари за пътуването до Виченца за следващия мач от Серия А. Тогава феновете на отбора започват да събират средства пред Сикстинския театър, но изподането в несъстоятелност се избягва, когато е избран Франко Еванджелисти за нов президент на Рома.

Втората Купа на Италия е спечелена през сезон 1968-69. През същият този сезон, Джакомо Лози поставя рекорд за брой участия с фланелката на тима – 450, което постижение ще се задържи на върха за цели 38 години.

Времената на бурните намеси на съдбата

gladni-za-slava

Рома добавя още един трофей във витрината си, след победата над Блекпул през 1972 година с 3:1, за Англо-италианската купа. През 70-те години на ХХ век, присъствието на Вълците в горната част на таблицата в Серия А е спорадично. Най-доброто постижение е спечелването на бронзовите медали през сезон 1974-75. Най-добрите играчи по това време са полузащитниците Джанкарло Де Систи и Франческо Рока. В зората на новата ера, Рома достига до още една Купа на Италия, през 1979-80 година.

Рома достига на крачка от титлата през сезон 1980-81, след успехът в началото на 40-те години, но скандални последни мачове дават Скудетото в ръцете на Ювентус. Тогава треньор на тима е бившата звезда на Милан, Нилс Линдохлм, а най-добрите играчи са Бруно Конти, Агостино Ди Батоломеи, Роберто Пруцо и Фалкао.

Скудетото не успява да се измъкне от римляните за много дълго време и през сезон 1982-83 те стават №1 в Италия, 41 години след първия си успех. През следващият сезон, Рома печелят среброто в първенството, Купата на Италия и завършват втори в КЕШ, след като губят финала от Ливърпул след дузпи, след като редовното време завършва 1:1, след гол на Пруцо. Успехите на Вълците през 80-те години завършва с второ място през сезон 1985-86, нова Купа на Италия, след успех с 3:2 срещу Сампдория и трето място в сезон 1987-88.

В началото на 90-те години, Рома участват в изцяло италиански финал за Купата на УЕФА срещу Интер, който обаче е загубен с 2:1. Същият този сезон, Римските вълци печелят седмата си Купа на Италия и завършват като подгласници на Сампдория в Суперкупата на Италия.

В началото на 90-те години към мъжката гарнитура на Рома се присъединява Франческо Тоти, най-голямата легенда на клуба и емблематичен капитан, който продължава да води тима и да е незаменима фигура както на терена, така и в съблекалнята.

Рома през новото хилядолетие

Първият сезон след 2000 година е изключително успешен, като Рома печелят третото си Скудето. Това става в последният кръг, когато Вълците побеждават Парма с 3:1 и изпреварват Ювентус с 2 точки. Основен герой за тима е Франческо Тоти, а другите важни играчи в този период за клуба са Винченцо Монтела, Алдаир, Кафу и Габриел „Батигол“ Батистута.

Шампионите се опитват да защитят титлата си и през следващият сезон, но този път стават подгласници на Ювентус и то само на една точка зад тях. Това ще бъде началото на една доста дълга серия от втори места за Рома, като те губят с 4:2 финала за Купата на Италия от Милан през 2003 година, а също завършват след росонерите и в първенството.

В този период Рома на няколко пъти тегли заеми за покриване на загубите, листва акциите си на борсата, продава две от звездите си – Валтер Самюел за 25 милиона евро и Емерсон за 28 милиона евро, което намалява силата на отбора и в края на сезона тимът е на 8-мо място, което е едно от най-лошите класирания в послените 10 години.

През 2006 година се разразява скандалът Калчополи , но Рома не е заподозрян в уговорени мачове и след изваждането на Ювентус от Серия А, те отново са втори в класирането. Завършват втори и в Купата на Италия, след загуба от Интер на финала. След като тимът завършва като подгласник през сезон 2006-07 и 2007-08, това означава, че Рома е завършвал втори през новото десетилетие, повече от което и да е друго десетилетие в историята му.

Междувременно, тимът достига в две последователни години до четвъртфиналите на Шампионска Лига, но е отстранен в тази фаза на два пъти от Манчестър Юнайтед. Въпреки слабият старт в груповата фаза на ШЛ през сезон 2008-09, Рома достига до фазата на елиминациите, след като завършва пред Челси. Краят на тази кампания за Вълците слага тима на Арсенал, като Артилеристите продължават напред след изпълнение на дузпи.

След разочароващото начало на сезон 2009-10, старши треньорът Клаудио Раниери е заменен от Лучано Спалети. Въпреки смяната, Джалоросите се свличат в дъното на таблицата, след загуби от Ювентус и Дженоа. Това обаче се оказват последните загуби на тима, след които следва серия от 24 поредни победи, последната от които срещу градския съперник Лацио с 2:1. Тази победа идва след много смел ход на Клаудио Раниери, чийто тим губи с 1:0 на полувремето. Треньорът вади Франческо Тоти и Даниеле Де Роси и Рома обръща развоя на срещата в своя полза. Така Джалоросите достигат до върха в класирането, но в следващият кръг губят от Сампдория, което в края на сезона им коства титлата и Рома за пореден път завършва втори в първенството и втори за купата, като и в двата случая първи е Интер. Все пак това десетилетие може да бъде определено за успешно за Рома, след посредственото представяне на тима през 90-те години.

Краят на ерата Сенси

През лятото на 2010 година, семейство Сенси се съгласява да се откаже от контролния пакет акции на Рома, като част от дългосрочна спогодба. Това слага край на заемането на президентския пост от хора от тази фамилия, което се случва от 1993 година насам. Преди назначаването на нов президент от собственика на клуба, Росела Сенси продължава да изпълнява тази длъжност.

Сезон 2010-11 започва доста противоречиво, като Рома губи в първенството от Бреша и Каляри, но побеждава Байерн Мюнхен с 2:0 в Шампионска Лига. В този мач Раниери е сериозно критикуван от своите играчи, за схемата на игра, която избира. Следващият мач в Италия е срещу „черната котка“ Интер. Вълците този път са в ролята на победители, а в ШЛ те сензационно побеждават отново баварския колос с 2:3, след като губят след първото полувреме с 2:0.

След тези успехи, Джалоросите изпадат в серия от лоши резултати в 5 поредни мача. Това кара Раниери да подаде оставка през февруари 2011 година, а неговото място е заето от бившия нападател на тима Винченцо Монтела. През същият сезон, иконата на Рома, Франческо Тоти отбелязва своя гол номер 200 в Серия А, в мач срещу Фиорентина. Така той става едва шестият играч от Серия А с такова постижение.

След като договорът за прехвърлянето на тима в ръцете на новите собственици бе факт и веднага на поста спортен директор е назначен Валтер Сабатини, а мениджър става Луис Енрике. Първите трансфери са на атакуващият халф Ерик Ламела от Ривър Плейт, на нападателя Боян Къркич дошъл под наем от Барселона и на вратаря Мартен Стекеленбург от Аякс. Рома продават Джон Арне Рийзе, Жереми Менез и Мирко Вучинич.

Въпреки гръмките трансфери, Рома губи плейофите за влизане в Лига Европа през сезон 2011-12. След провала, тимът привлича нападетеля Даниел Освалдо, халфовете Миралем Пянич и Фернандо Гаго и защитниците Симон Кяер и младока Фабио Борини, като за тях са похарчени около 40 милиона евро.

Цветове, емблема и прякори на Рома

Оригиналните цветове на отбора са били златисто жълто и пурпурно, които идват от цветовете на Вечният град Рим. Обикновено в тези цветове са фланелките, а в мачовете с по-нисък заряд са се носили бели шорти и чорапи. В ключовите мачове обаче, играчите на Рома са носели едноцветни екипи, които са били като фланелките.

Самите екипи първоначално са били носени от Роман ФК, един от трите отбора, които се обединяват при създаването на Рома. Заради клубните цветове, играчите започват да бъдат наричани Джалоросите, което от италиански означава жълто-червените. Екипът за гостуване е изцяло бял, а третият резервен екип се е променял във времето, като в последните години, може би заради маркетинговите стратегии на тима, той е бил златист, в комбинация с оранжеви елементи.

Един от най-популярните псевдоними на Рома е Вълците, като това животно винаги е присъствало в клубната емблема. Причината за това е, че Рим е създаден от братята Ромул и Рем, които са отгледани от вълчица, а в центъра на града има статуя изобразяваща този мит. Именно тази статуя е изрисувана на първият герб на отбора при създаването му, като от 1979 до 1997 година, той е бил заменен от глава на вълк (този герб е използван и на третия екип на отбора през сезон 2011-12), но след 97-ма година, старият герб е бил върнат. На него, Римската вълчица кърми Ромул и Рем, а самият герб има формата на щит, който е в червено и златисто. През 2013 година, вместо инициалите ASR (Асоциационе Спортива Рома), под вълчицата е изписано Рома 1927. Ромул и Рем са били синове на Марс и Рея Силвия, като при раждането си те са хвърлени в река Тибър от чичо си Амюлий, но вълчицата спасява близнаците и ги отглежда. Децата отмъщават на чичо си, но след като създават Рим, те се скарват кой да бъде цар на града и Ромул убива Рем, като по този начин става господар на града, който е наречен в негова чест Рим.

Съперничества

Рома има доста съперници в Италия, но разбира се, най-големият е Лацио, с когото споделят Стадио Олимпико. Дербито между двата тима се нарича „Дерби дела капитале“, като то е сред най-разгорещените и емоционални футболни съперничества в света. Преди и след всеки двубой между двата римски отбора, по улиците на града има доста изблици на насилие, а през 1979 година е имало и смъртен случай – фенът на Лацио Винченцо Папарели пада от Южната трибуна, след като се опитва да избяга при атака от феновете на Рома. През 2004 година, слух че отново се е с получил фатален инцидент разпалва страстите извън стадион и се стига до сериозни сблъсъци по улиците.

Друг сериозен съперник на Рома е Наполи, като техния сблъсък е известен като „Дерби дел Сол“ (Слънчевото дерби). Днес, феновете очакват с нетърпение и двубоите с Ювентус (вражда съществуваща от 80-те години) и с миланските грандове Милан и Интер, които отнемат много пъти трофеите от ръцете на Вълците от Рим в последните 10-15 години.

Освен с тези италиански тимове, феновете на Рома имат стари вражди и с английските фенове, особено с тези на Ливърпул. Налице са няколко случая на сериозни сблъсъци през последните години, като не рядко се случва да има и доста сериозни инциденти, включително и след атаки с ножове.

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортСнимкиЛайфстайлНовиниЛюбопитноРецептиИсторияЗдравни съветиСоциални грижиПроизводителиСпорт и туризъмТестовеХранене при...