Трентино Волей

Трентино Волей е професионален волейболен отбор, базиран в северноиталианския град Тренто. Играе в Серия А от 2000 година без прекъсване и има спечелени 3 шампионски титли, Купа и Суперкупа на Италия, 3 последователни купи от Шампионска Лига на СЕV и рекордните 4 поредни титли от Световното волейболно клубно първенство. Трентино прави нещо невиждано до момента в световния волейбол през сезон 2010-2011, печелейки всичките 3 трофея в Италия, Шампионска Лига по волейбол и Световното първенство.

История на Трентино Волей

Клубът е учреден на 23 май 2000 година и въпреки кратката си история той е един от най-успешните италиански волейболни отбори на международната сцена. В потвърждение на това са многото трофеи, които са спечелени, не без заслугата и на старши треньорът Радостин Стойчев и на българските волейболисти Матей Казийски и Цветан Соколов. Трентино е своеобразен наследник на Волей Мецоломбардо, който преди години е бил еталон в местния волейбол, като се е състезавал и под името Еурок и Итас. Този отбор обаче винаги е бил в долните дивизии и никога не се състезавал в елита на Италия. Именно затова и успехите на Трентино са толкова значими. За да играе в Серия А, президентът на тима Диего Мосна купува лиценза на Равена, който тим е бил пред фалит.

За краткото съществуване на тима, през него са минали някой от най-големите звезди на световния волейбол, включително Тофоли, Бернарди, Сарторети, Казаков, Вуйевич, Хелер, Насименто, Бюбнер, Меони, Винярски, Казийски, Николов, Никола Гърбич, Висото, Рафаел и Хуанторена, като благодарение на техните усилия, отборът достигна такива висоти.

Първият мач на новосформираният отбор е на 15 октомври 2000 година, при гостуването на Максиконо Парма и бе загубен с 0:3 гейма. Първият домакински мач на Трентино е срещу Падуа и в него е постигната първата победа – 3:2 гейма.

През първите си два сезона в елита тима достига до едно десето и едно девето място в Серия А, като към тима се присъединяват Лоренцо Бернарди и Андреа Сарторели. Сериозните трансфери обаче започват през 2007 година, като собственикът се насочва към млади и много талантливи играчи като Никола Гърбич, Матей Казийски, Емануеле Бирарели. Итас Диатек Трентино приключва редовния сезон на първо място, а на финала побеждава Пиаченца с 3:0, за да спечели първата си титла на 7 май 2008 година и да получи възможност да играе в Шампионската Лига на СЕV.

Първото участие на Трентино в най-комерсиалния клубен волейболен турнир е изключително успешно, като тимът завършва на първо място в своята група, а на 5 април 2009 година, в Арена О2 в Прага, Тренто преминават през Ираклис Солун и грабват трофея. Следва нов триумф, този път на Световното клубно първенство на FIVB, а с 3:0 гейма във финала е победен полския Скра Белхатов. През 2010 година, Тренто успешно защитиха титлата си от Шампионска Лига с победа над Динамо Москва с 3:0.

През следващият сезон, тимът на Радостин Стойчев достига до първото място във всички възможни турнири, като отборът се справя в тях с Бре Банка Ланути Кунео в трите финала в Италия, с Белхатов в Световното клубно първенство и със Зенит Казан в Шампионската Лига.

Сезон 2011-2012 върви добре за Тренто, като тима завършва първи в редовната фаза на шампионата, но на плейофите е елиминиран от Любе волей, но взема реванш срещу тях, побеждавайки ги във финала за Купата на Италия. Тимът на Радо Стойчев печели и Суперкупата на Италия срещу Бре Банка Кунео, както и Световната клубна купа срещу Ястржебски. Този път обаче Трентино не успява да вземе и Купата на Шампионска Лига, завършвайки трети след загуба от Зенит Казан.

Заключителният сезон на треньорът Радостин Стойчев е 2012-13, когато тима напуска и Матей Казийски. Отбора успява да спечели Купата на Италия и Световната клубна купа, като са надиграни Любе Волей и Крузейро. В Шампионска Лига обаче, Динамо Москва отстранява италианския клуб.