Руска Премиер Лига

Руската Премиер Лига е най-горното ниво на футбола в Русия. В нея се състезават 16 отбора, като първите два отбора получават правото да играят в Шампионска Лига, докато местата от трето до пето осигуряват визи за Лига Европа. Последните два отбора в края на шампионата изпадат във второто ниво на Русия, а именно Националната Лига.

История

След разпада на СССР, през 1992 година бившите социалистически републики организират свои национални шампионати. В Русия, към шестте отбора участвали в стария шампионат, а именно Спартак Владикавказ и московските ЦСКА, Динамо, Спартак, Торпедо и Локомотив, се добавят още 14 от долната дивизия. 20-те отбора се разделят на 2 групи след изиграването на определен брой мачове, в зависимост от класирането – от 1-ви до 8-ми и от 9-ти до 20-ти, за да се намали броя на срещите. През 1993 година, броят на участниците в Топ дивизията до 18, а през следващата и до 16. От този момент, до днес, тимовете са 16, с краткосрочните промени с добавянето на 2 отбора през 1996 и 1997 година.

Спартак Москва беше пълният доминант в Топ дивизията, като спечели цели 9 титли през първите 10 години. Единствено Спартак-Алания Владикавказ успя да вземе една от титлите, което се случи през 1995 година.

Със стартирането на Премиер Лигата на Русия, Локомотив Москва спечели титлата два пъти, а ЦСКА Москва 5 пъти.

През 2007 година, Зенит Санкт Петербург стана шампион на Русия за пръв път в своята история, като те през 1984 година са били шампиони на СССР. След това тимът още на два пъти завършва на първото място, а като цяло в последните 5 години е неизменно в челната тройка.

В първото десетилетие на ХХІ век в руския елит се появи и нов клуб, който до този момент никога не се е изявявал в Топ дивизиите, но остави следа в историята му, като това е Рубин Казан. Тимът успя да спечели 2 пъти титлата на Руската Премиер Лига – през 2008 и 2009. Този тим спечели и Купа на Русия през 2012, както и Суперкупата на страната през 2010 и 2012 година.

Надпреварата

Отборите в Руската Премиер Лига играят един срещу друг по два пъти, веднъж като домакин и веднъж като гост, в общо 30 кръга. Както и в останалите шампионати, победата носи 3 точки, равенството 1, а за загуба не се дават точки. Ако в края на класирането 2 или повече отбора имат равен брой точки, тогава определящи са броят на победите, след това головата разлика, следвани няколко други фактора. Ако тимовете спорят за това, кой да бъде шампиона, тогава отново се гледа броят на победите, но другото условие е как са завършили мачовете помежду им. При евентуално равенство по всички показатели се играе плейофен мач за определяне на първенеца на Русия.

От 2010 година, шампионът и вторият в класирането се включват в груповата фаза на Шампионска Лига. Третият участва от вторият квалификационен кръг. Четвъртият и петият играят в Лига Европа. Последните два тима изпадат във Първа Дивизия, която е преименувана на Национална Футболна Лига през 2011 година.

За разлика от повечето европейски шампионати, при които първенството започва през лятото, този в Русия се провежда от Март до Ноември, за да се избегне студа на суровата зима.

През 2011 година, сезонът започва в началото на годината и продължава чак до лятото на 2012 година. Това се дължи на факта, че след изиграването на мачовете помежду си, 16-те отбора са разделени на 2 групи по 8. Отборите в групите отново играят по 2 мача помежду си, като общо първенството включва 44 мача. Тимовете в първата група се борят за шампионската титла, а тези във втората за оставането си в Руската Премиер Лига.

При настоящият календар, първенството се прекъсва за три месеца през зимата, а именно от средата на декември до средата на март.