Ски

Първоначално замислени като средство за пътуване върху снега, днес ските се използват предимно за спорт и раздлечение.

История

Първите дървени ски са открити в Русия и датират от 6300-5000 години преди Христа, а също така има намерени в Норвегия (3200 г. пр. Хр.) и в Швеция (5200 г. пр. Хр.).

Технологиите за изработването на ски в началото на ХХ век са адатпирани към това, те да бъдат все по-бързи, за да постигат скиорите по-високи скорости. Постепенно технологичният напредък позволява разделянето на ските на подвидове, в зависимост от дисциплината, в която ще се използват.

В началото са използвани асиметрични ски в северна Финландия и Швеция в края на ХIХ век. На единият си крак скиорът е носил дълга и права ска за пързаляне, а на другия къса ска за бягане. Долната част на ските е била обикновено или без никакво покритие или с животинска кожа, обработена с мас, за по-добро пързаляне.

Приблизително по същото време са въведени и единичните дълги ски. Този тип се използва от ловците на тюлени, като той е дълъг по 3-4 метра и е предназначен за лягане върху него, за да могат ловците да достигат без опасност от потъване под леда при достигане на дупките, от които тюлените излизат да си поемат въздух.

Постепенно и двата вида са изместени от симетричните ски, които са еднакви на вид и за двата крака. Първоначално са изработвани също от дърво, както и предните два вида, но с времето са въведени композитните материали, които са много по-леки и с по-добри качества по отношение на здравина, съпротивление и други.

Видове ски

Алпийски тип

Дизайнът им произхожда от Норвегия, като той е наложен още в началото на ските като спорт, около средата на 19-ти век. Съвременните ски имат стоманени кантове, по-високи са в средата и профилът им се снишава към предната и задната им част. През 90-те години на миналия век разликата в профила в средата и в краищата става още по-ясно изразен, като това улеснява завиването. Алпийските ски обикновено имат фиксирани в петата ски автомати. Съществуват различни разновидности на този тип, като това зависи преди всичко от това дали ще се използват за преходи, в свободния стил, спускане, слалом или други.

Северен тип

При тях особеното е това, че скиорите не се нуждаят от лифтове или влекове, за да се изкачат на върха на хълм и да се спуснат от него, а те могат да се изкачват и спускат директно със ските. Тук обувките са много по-леки и ниски и не са фиксирани в петите. Към северният тип ски се включват:

• За ски бягане – те са леки и тънки, със слабо изразено скосяване в следната част. Тяхната долна част е намазана с вакса, за да се намали триенето със снега.
• За биатлон – те са по-къси от тези за ски бягането, за да се улеснят състезателите при стрелбата от легнало положение.
• За ски скокове – те са дълги и широки, за да създадат по-голямо въздушно съпротивление, което да спомогне за получаването на по-дълготраен полет.