Снукър

Снукър е един от спортовете, производни на билярда, при които се използва топка и щека и обикновено се играе на правоъгълна маса с шест джоба – във всеки от четирите ъгъла и по един в средата на двете дълги страни. Стандартните размери на масата са 3,7 х 1,8 метра. Играе се с помощта на топка бияч (бялата топка) и още 21 цветни топки, притежаващи различни стойности, които можете да видите в таблицата.

Играчът печели фрейма (единична игра), когато направи повече точки от противника си при изчистването в определена последователност на всички топки от масата. Ако единият от противниците направи фал, това носи допълнителни точки на неговия опонент. Мачът се печели, когато единият от играчите достигне до определен брой победи във фреймовете.

Смята се, че снукърът е бил създаден в Индия от войник от британската армия. В началото на ХХ век се играе основно в англоговорящите страни и се смята за „джентълменски спорт“. След средата на века обаче популярността му започва да нараства и той излиза от тези установени рамки. През 1968 година е създадена Световната Асоциация за Билярд и Снукър, която дава допълнителен тласък на този спорт и създава звезди от ранга на Рей Риърдън, Стив Дейвис, Стивън Хенри от близкото минало и днешните световноизвестни играчи като Рони О`Съливан, Джъд Тръмп, Марк Селби, Джон Хигинс и Нийл Робъртсън.

Начин за начално разположение на топките в снукъра

В началото на фрейма топките се разполагат по начина, показан на изображението. Всяка от тях има точно определено място, както следва:

• Зелената се намира в лявата страна на основната линия, там където тя се свързва с дъгата (D-образната форма).
• Кафявата е в средата на основната линия.
• Жълтата е в дясната страна на D-образната линия.
• Синята е точно в центъра на масата.
• Розовата топка е в средата между срещуположния борд и синята топка и точно пред червените топки, но без да ги докосва.
• Червените топки са подредени в плътен триъгълник зад розовата.
• Черната топка е разположена най-далеч от играча, като нейното място е по оста кафява – синя – розова – първа червена топки и е на разстояние 32,5 сантиметра от срещуположния борд на масата.

Правила на снукъра

Начин на игра

В началото на всеки фрейм топките се разполагат на масата от рефера, както бе описано по-горе. Следва разбиване на топките, като за началния удар бялата топка може да бъде разположена навсякъде в D-образната зона, но най-често тя се поставя между кафявата и зелената или между кафявата и жълтата топка. Играчите се редуват на масата и когато единият играе, другият стои в изчакваща позиция. Двамата играчи няма как да са едновременно на масата. Смяната се прави, когато единият от играчите направи фал, когато фреймът приключи или бъде направен неуспешен удар.

Топката или топките, които могат да бъдат ударени с бялата топка се наричат „Включени“, като те се различават между отделните изстрели. Когато топките биват разбити, се удря първо червена топка, а след това от друг цвят. Позволено е да се вкарва само по една топка при удара, като тя трябва да бъде „включена“, в противен случай се получава фал и на масата излиза другият играч.

Ако топката е вкарана в някой от джобовете на масата, но преди това е извършен фал, то в зависимост от играта, топката може да бъде извадена от масата или да бъде върната на първоначалното й място, като същото се прави и с останалите топки, които са били засегнати при фала.

Играта на снукър се състои обикновено от две фази, като при първата, на масата все още има червени топки. Те всички са включени и могат да бъдат отигравани. Играчът може да вкара една или повече червени топки, като всяка му носи по 1 точка, но не може да вкара последователно всички, тъй като за да вкара топките от останалите цветове, той трябва да ги редува с червените. Ако не е вкарана преди това червена топка, то другият играч излиза на масата.

В случай че бъдат вкарани 1 или повече червени топки, тогава една от останалите 6 цвята се минава в графата включени в играта. Само 1 от тях може да се отиграе, след което според правилата е задължително да се играе с червена топка. Играчът по принцип е длъжен да обяви на рефера с коя топка ще играе, но в състезанията, това изключително рядко се прави, защото самата позиция на тялото и насоката на щеката издава намерението на играча. След като бъде вкарана някоя от цветните топки, тя се изважда и се поставя отново на мястото й, освен ако то не е заето от друга топка. В този случай се поставя на най-близкото достъпно място, но ако и такова липсва, тогава се поставя по права линия от обичайното й място, в близост до горния борд на масата, без да докосва друга топка.

Ако играчът не успее да вкара маркираната от него топка, било тя червена или друг цвят, той отстъпва мястото си на другия състезател, който от своя страна трябва да започне с червена топка, ако все още има такава на масата. Следването на принципа червена, цветна, червена, цветна се прави, докато всички червени топки бъдат вкарани в джобовете, а след това състезателят играе само с другите цветове, като задължително това трябва да стане по реда на тяхната стойност в точки (жълта, зелена, кафява, синя, розова и черна). Това е втората фаза на снукъра и ако се получи вкарване на топка, която не е позволена, тъй като не е неин ред, тя се връща обратно на масата. Когато всички топки бъдат вкарани, фреймът приключва и играчът, отбелязал повече точки, го печели.

Точкуване в снукъра

Точките в снукъра се печелят при вкарването на топките в правилната последователност. Общият брой последователни точки (без фаловете), който играчът може реализира при посещението си на масата, се нарича „брейк“. В снукъра е възможно да се постигнат най-много 147 точки, известни като „147“ или „Максимален брейк“. В професионалните състезания такъв брейк е постиган 166 пъти.

Потенциално, максималният брейк може и да надвиши 147 точки, при настъпване на определени условия. Ако е недоволен от позицията, оставена след фал, следващият играч може да поиска от съперника си отново да играе с топките, от мястото където са останали (правилникът включва такова искане към съдиите). В случай че при фалът не е останал валиден изстрел за следващия играч, съдията дава „свободна топка“, позволявайки на излезлия за своята сесия играч да „номинира“ която и да е включена топка на мястото на удара. Правейки това с всички 15 червени топки, които все още са в играта, е възможен потенциален пробив на максималния брейк, като най-високият възможен става 155, постигнат чрез номиниране на свободна червена, след което се поставя черна като допълнителен цвят за свободна топка, последвано от 15 червени и отново черна след всички останали цветове.

Всичко това е достатъчно сложно, като първият подобен и документиран в историята брейк от 155 точки е на Джейми Коуп през 2005 година.

При определен случай съществува и понятие като рекорден брейк, чиято стойност е 168, но в професионално състезание той не е постиган, затова и няма да го разглеждаме в подробности.

Най-бързото достигане на 147 точки е дело на Рони О`Съливан – Ракетата в мача му срещу Майк Прайс – 5 минути и 20 секунди.

Фалове в снукъра

За нарушение се счита удар или действие от страна на играча, които са в разрез с правилата. Когато бъде направен фал, дори и играчът да вкара топката, той губи мястото си на масата и не получава спечелената точка, която се присъжда на опонента му. Общите нарушения в снукъра са:

• Неуспешен удар по нито една от останалите топки на масата, след изстрелването на топката-бияч.
• Удряне на топка, която не е „включена“ в играта към момента.
• Вкарване в джоба на невключена топка.
• Вкарване на бялата топка.
• Докосване на различна от бялата топка с щеката.
• Изкарване на топка извън масата.
• Докосване на топката-бияч (бялата) с нещо, различно от върха на щеката.
• Използване на „тласкащ удар“ – когато върхът на щеката, бялата и цветната топка са се докоснали в един и същ момент.
• Използване на „прескачащ удар“ – това е удар, при който бялата топка напуска повърхността на масата и преминава над друга топка.
• Изпълнение на удар, когато и двата крака на състезателя са отлепени от земята (например при подпиране върху масата).

Край на фрейма

Фреймовете обикновено завършват по един от следните три начина:

• Отказ на единият играч, когато той е твърде назад с точките и няма реален шанс за обръщане на резултата, с което да спечели и фрейма. Това обаче се счита за неспортсменско поведение и води до наказание при започването на следващия фрейм.
• Вкарана е последната (черната) топка.
• Когато черната топка е единствената, която е на масата и играчът води с повече от седем точки, тогава той може да претендира за победа във фрейма, но може и да вкара тази топка, за да постигне по-висок резултат.