Хокей на трева

Хокей на трева е отборен спорт от семейството на хокея, който се играе от два тима с по 11 играча, които боравят със стикове и твърда пластмасова топка. През 21 век популярността на спорта започна на се разраства и вече се практикува в Европа, Азия, Океания, Южна Америка, а в Индия и Пакистан е национален спорт. В много от тези страните се използва само терминът „хокей“, а хокей на трева е типичен за САЩ, Канада и другите страни, в които хокей на лед е по-популярния вариант.

По време на играта, вратарите са единствените играчи, които имат право да докосват топката с всяка част на тялото си (в рамките на вратарското поле, което има форма на буквата D), а останалите полеви играчи ползват единствено стиковете си. Победител е отборът отбелязал повече голове, а при равен резултат се играят продължения и дузпи или директно се преминава към изпълнение на дузпи, в зависимост от формата на турнира.

История на хокей на трева

Този спорт е изключително древен, като има изображения датирани на повече от 200 години преди Христа от Елада, като тогава играта се е наричала керетизейн, защото на върха на пръчките е имало извит рог (от гръцки κέρας – керас). В източните части на Азия също са се провеждали игри, които силно наподобяват хокей, като при тях се използва резбован стик и дървена топка. В Монголия, Китай и други страни от този регион, преди 1000 години възниква спорта бейкоу, който изключително много прилича на хокей на трева. Самият термин „хокей“ за пръв път се среща в писмени документи през 1363 година, когато кралят на Англия, Едуард ІІІ издава прокламация, чрез която забранява практикуването на всички свободни игри, включващи хвърлянето на камъни, дървета и железа, а също и хандбал, футбол, хокей и бой с петли. Всеки нарушил забраната щял да бъде арестуван и хвърлен в затвора.

През 19-ти век, модерният вариант на хокей на трева започва да се развива в английските училища, а първият официално признат клуб е Блекхийт, който е основан през 1849 година в югоизточната част на Лондон. В хокеен клуб Тедингтън се формират новите правила и топката вече е със сферична форма (преди това тя има форма на каучуков куб). Първата международна среща се провежда през 1895 година, като в нея Ирландия побеждава с 3-0 Уелс. През 1900 година е създаден и международният правилник за провеждане на срещи по хокей на трева.

Двата най-стари трофея в спорта са Купа на Ирландия в старшата и в младшата възраст, които са създадени през 1894 година. Британците пренасят хокея на трева в Индия и в рамките на 10 се създават 2 турнира – Брайтън Къп и Ага Хан. След включването на спорта в Олимпиадата през 1928 година, Индия печели златото, след като не допуска нито една загуба в петте си мача. След това индийците стават олимпийски шампиони във всички игри до 1956 година, като Пакистан прекъсва тяхната доминация през 1960 година, за да започне тя отново от 1964 до 1984 година.

В началото на 70-те години започва да се използва изкуствената трева, която променя много от аспектите на хокея. Спортът става по-бърз и с това се въвеждат нови техники и тактики. Преминаването към синтетичните повърхности до голяма степен сложи край на господството на Индия и на Пакистан, тъй като те са доста по-скъпи от естествената тревна настилка и малко клубове от тези две страни могат да си я позволят. Така на преден план излизат Австралия, Холандия и Германия, които и до днес са най-големите сили в хокея на трева.

Игрално поле

В началото на модерната игра, полетата са били оразмерени в имперски мерки и са били в цели числа. При конвертирането им в метричната система от Международната Федерация по Хокей, това се променя. Затова не трябва да ви учудва размерите на полето, което е дълго 91,4 метра и е широко 55 метра. Вратите са високи 2,14 метра и широки 3,66 метра. Двете половини на игрището са разделени от 23-метрови линии.

Точките за изпълнение на дузпите са с диаметър 0,15 метра и се намират на 6,40 метра от вратите. Стрелбата се извършва от D-образната зона на полето, която има радиус 15 метра.

Терените с естествена трева вече се срещат прекалено рядко, след въвеждането на синтетичната през 1970 година, която има за основа пясък. Този тип настилка добавя много скорост към играта и я прави много по-атрактивна за публиката. През последните години е въведена и изкуствена трева с водна основа, като тя вече е задължителна за международните турнири. Новата настилка е много по-малко абразивна от пясъчната и така се получават много по-малко травми и охлузвания.

Правила и начин на игра

В списъкът на всеки отбор могат да бъдат включени по 16 играча, 11 от които са титуляри, докато останалите са резерви. Смените са неограничени на брой и дори могат да бъдат заменяни по 5 играча едновременно. Няма ограничение за времето, в което се извършва смяната, с изключение на наказанията, в които един от играчите е изваден за определено време и тима трябва да играе с човек по-малко. Тогава не може да бъде заменян само наказания играч.

Всички стикове са така направени, че ударът с тях да се прави от дясно на ляво. По този начин левичарите са доста ощетени. Могат да се открият стикове, които позволяват и обратен удар, но това е безсмислено, тъй като в официални състезания тяхното използване е забранено. Левичарите използват удар с обратната част на стика, за да преодолеят ограниченията, но с това не приключва тяхното затруднение, тъй като точността на удара им става в пъти по-лоша.

Позиции в хокея на трева

Тъй като играчите на брой са колкото и тези във футбола, това означава че те са разделени на защита, халфове и нападатели. Това обаче не е точно така или не в пълният смисъл на тези позиции. По време на играта, играчите от различните позиции преливат в предните линии при атака, а при защита се получава обратното, единствено вратарят може да се определи като постоянен пост.

Вратар

Той е с различен цвят на екипа от полевите играчи и има пълно предпазно оборудване, включително каска, кори на краката и омекотяващи ръкавици.

Полеви играчи с вратарски привилегии

Те също имат право да носят някакви защитни средства, като например каски, като тяхната игра е предимно преди 23-метровата линия. Те обаче не разполагат с кори за краката и ръкавици.

Полеви играчи

Те нямат никакви допълнителни предпазни средства, с изключение на маска за лицето, която да ги предпази от удар с топката.

Формации за игра

Тук не съществуват статичните формации като във футбола. Всеки един от играчите трябва да умее еднакво добре да защитава вратата си и да бележи голове в противниковата. Понякога се правят формации например с петима в защита, трима в атака или двама в средата на полето, но това се случва в редки случаи. Най-често всички играчи могат да преливат от една фаза на играта в друга, за да създават числено превъзходство за своя отбор.

Предупреждения и наказания

В хокей на трева се използва тристепенна система за наказания и предупреждения, а именно:

• Зелен картон – той е доста подобен на жълтия във футбола, като се дава като предупреждение на играч, извършил няколко поредни нарушения. При него играчът не напуска терена, но при следващо провинение, той може да получи жълт или червен картон.

• Жълт картон - както при хокея на лед, той води до отстраняване на играча за определено време, което се определя от рефера на срещата. Времето зависи най-вече от зоната на терена, в което е извършено нарушението. Обикновено, най-краткия период за изтърпяване на наказанието е 5 минути, а максимумът е дори до края на срещата.

• Червен картон – най-тежкото наказание в хокея на трева. При него не може да бъде заменен изгоненият играч, който веднага трябва да напусне игрището и дори стадиона. След червен картон се получава забрана за игра в няколко срещи.

Освен с различни цветове, картоните имат и различна форма. Така зеленият е триъгълен, жълтият правоъгълен, а червеният е кръгъл.