Начало Спорт Спортна енциклопедия Видове спорт Боен спорт Кикбокс

Кикбокс

Кикбокс - изображение

Увод

Кикбоксът е сравнително нов спорт за България, а също така и за света. Характеризира се с нарастваща популярност, а заедно с това се появяват все повече клубове.

Кикбоксът съчетава най-ефективните техники от класическия бокс, муай тай и карате. За разлика от боксът, ударите с крака му придават много по-голяма ефективност, атрактивност и разнообразие.

Трябва да знаете обаче, че кикбоксът не е само демонстрационна игра, предназначен само за публиката и за развлечение. Това е по-скоро бойна дисциплина и като такава е подчинена на специфична методология, закономерности и тренировъчен процес.

Тренировките са насочени в две направления, а именно ударите и защитата с ръце и с крака. Това нещото, което прави кикбокса толкова желан за наблюдаване, но и толкова сложен от спортно – техническа гледна точка.

История

Кикбоксът преминава през няколко фази на развитие:

Първият етап е свързан с опознаването на японското карате и превръщането му от чисто бойно изкуство в боен спорт. Това е периодът от 50-те края на 70-те години на изминалия век. Тогава кикбоксът все още не е известен с това си наименование, а като контактно карате.

По време на Корейската война, американските морски пехотинци, базирани в Япония се запознават с каратето и го пренасят в САЩ. След превръщането му спорт, не минава много време и той е пренесен в Европа.

Правилникът на традиционното карате поражда неудовлетвореност и дори недоволство сред практикуващите го, защото забранява нанасянето на удари върху противника. Това е основната причина за промяната в правилника. Така се появява „полу контакт“ (лайт контакт). При него се използват предпазители за главата (каска), ръцете (ръкавици) и краката и ударите вече достигат до противника, но накаута (КО) е забранен. Лайт контактът е запазен като дисциплина и до днес, като се практикува на татами.

Американците не спират до тук с промяната на правилата и ги адаптират според своите разбирания, като в следствие на това се появява „пълният контакт“ (фул контакт). За известно време, този нов стил се е наричал карате К.О. (карате нокаут). Между 1970-73 година се провеждат множество турнири в този стил, без да има ясно обособени правила. В началото, американските и европейските бойци практикуват контактното карате, като ударите с крака са разрешени само над пояса (това правило се е запазило и до днес във фул контакта). Техните японски и тайландски съперници използват много по-голям арсенал от удари, включващи удари с лакти, колене и удари в краката, а също така и хвърляния. В последствие правилата се уеднаквяват, като се разрешават ударите с ръце и крака, но хвърлянията и ударите с лакти и колене отпадат.

През 1976 година е създадена Световната аматьорска карате организация (WAKO), чийто член е и България от началото на 90-те години.

В началото на 80-те години започва вторият етап от развитието на кикбокса. Ударите от класическият бокс заместват не особено успешните техники с ръце от каратето. Като признание за тяхната ефективност, самия спорт вече се преименува на кикбокс. Тогава WAKO се преименува на Световна аматьорска кикбокс организация. Първото европейско първенство по новия спорт се провежда в Грац (Австрия).

Самият кикбокс се налага в световен мащаб, когато известният актьор и майстор по кикбокс Дон „Дракона“ Уилсън се явява на турнир по карате, като предизвиква тримата най-добри каратисти, които са многократни световни шампиони в своите категории. Срещите са една след друга, като завършват с нокаут още в първите рундове, като отзвукът от това е, което прави „Дракона“ веднага преминава Океана и това легитимира новият спорт.

Развитието на кикбоксът в България започва през 90-те години, като 1987 година е началната за Българската федерация по кикбокс с президент Димитър Дичев и вицепрезиденти М. Симов, М. Марков и Б. Колев. В момента Боян Колев е председател на УС на Българска Конфедерация по Кикбокс и Муай Тай, а старши треньори на национални треньори в различните стилове са Йордан Дичев, Красимир Кирилов, Иван Георгиев и Димитър Топалов (данните са от официалният сайт на БККБМТ – http://kickboxing.bg/).

Тенденции в развитието на кикбокса

Първата тенденция е свързана с традиционната линия в развитието на кикбокса. Тя произлиза от каратето и доминира в страните – пионери. Това са САЩ, Франция, Англия, Холандия, Мароко, Бразилия и други. Състезателите от тези страни имат отлична технико – тактическа подготовка за работа с крака, като винаги са много добре тренирани и поддържат високо темпо на боя през всички три рунда. Нанасят много силни удари с крака, голяма част от които насочени в главата. Не рядко опитват и удари със завъртане, като оширо гери и оширо маваши гери. Стремят се да поддържат средна до далечна дистанция, където имат по-голямо предимство, заради добрата си техника с крака. Имат от две до четири много добре отработени комбинации с ръце, които използват при скъсяване на дистанцията, а също така притежават отлична защита срещу киковете. Като недостатък при тях може да се изтъкне недостатъчната им подготовка за работа с ръце, а също така и слабата защита и ниска поносимост при получаване на удар в главата с ръка. Те наблягат на ударите с крака и не могат да преливат от такава атака към тази с ръце.

Втората тенденция в развитието на кикбокса се очертава в последните години, като представители са страните от бившия социалистически блок, а именно Русия, Украйна, Казахстан, Полша и други. Това са страни с много добре развит класически бокс, което неминуемо се отразява и на развитието на кикбокса. Тук се забелязва отличната работа с ръце, владеене на боя от трите дистанции, много добра работа с предните крак и ръка.

Наблюдавайки българските състезатели, можем да причислим България по-скоро към първата тенденция.

Стилове и правила

Първият и най-близък до традиционното японско карате стил е семи – контакт (ограничен контакт). Целта при него е да се нанесе лек, но бърз и точен удар. Оценява се само първият достигнал удар, като веднага след него реферът спира двубоя и отсъжда точка за състезателя, който го е нанесъл. Ударите трябва да бъдат в лицевата част на главата и в трупа, над поясната линия. Точките, които се присъждат са: 1 точка за удар с ръка или крак в трупа; 1 точка за удар с ръка в главата; 2 точки за удар с крака и с ръка в главата със скок; 3 точки за удар с крак и с отскок в главата. Мачовете се ръководят от рефер и трима съдии, като точка се отсъжда, когато поне двама съдии са отчели точен удар.

Вторият стил в кикбокса е лайт контакт. Той се се провежда с леки удари (до 40% от максималната сила на състезателите), без прекъсване от страна на рефера за присъждане на точките. Изисква се освен добра техника с крака и отлична работа с ръцете. Няма възрастови и полови ограничения. Мачът се води от същият брой съдии, като на края на всеки рунд страничните обявяват точките на състезателите. При силен удар реферът има право да отнеме точка, а нокаутът е забранен, като води до директна дисквалификация на състезателя, който го е направил. Рундовете за всички категории и възрастови групи са три по две минути и с една минута почивка между тях.

Основният стил в кикбокса е фул контакт. Провежда се без прекъсване за точкуване. Използват се мощни единични удари, както и серии от удари с ръце и крака от всички дистанции. По плътност на боя се доближава до бокса. Мачът се ръководи от рефер и трима странични съдии, като се оценяват чистите удари, попаднали в лицето и трупа над пояса. Мачът може да завърши по три начина – победител по точки, нокаут или технически нокаут, при който реферът спира мача заради очевидно предимство на единия боец. Заниманията с този стил започват от 13 годишна възраст.

Лоу-кик (нисък удар) е стил в кикбокса, който включва техниката на фул контакта плюс удари в краката. Това го доближава до киокошин каратето и тай-бокса. Ударите се нанасят в лицето, трупа до поясната линия и от началото на бедрата до стъпалата. Забранени са долната част на корема и слабините. Ударите с колене и лакти също са забранени от правилника. Играе се 3 рунда по 2 минути с 1 минута почивка между тях. Победата се присъжда като при фул контакт.

К-1 е най-атрактивния за зрителите стил, като той се доближава в максимална степен до муай тай, с изключение на ударите с лакти, които не са позволени. Позволява се клинч (захващане между бойците), но той не трябва да бъде повече от 3 секунди. Тук може да се хваща крака на противника, но задължително трябва да последва удар или подсечка.

Аеро кикбокс е най-новата форма, която става все по – популярна, особено при жените. Това е вид музикална форма, съчетаваща елементи на бой със сянка, танц и аеробика. Обикновено се изпълнява от един или трима състезатели, които изиграват съчетанието си под музикален съпровод и в синхрон. Оценяват се ритмичността, сложността на съчетанието и синхрона между състезателите, които могат да бъдат и от различни полове. Времетраенето на всяко съчетание е от 1,30 до 2 минути.

Още по темата:

5.0, 4 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСнимкиСпорт