Начало Спорт Спортна енциклопедия Известни спортисти Зимни спортове Мишел Куан – фигурно пързаляне

Мишел Куан – фигурно пързаляне

Мишел Куан – фигурно пързаляне - изображение

Мишел Уингшан Куан е бивша американска състезателка по фигурно пързаляне. През 1998 и 2002 година е олимпийска медалистка, пет пъти е световен шампион и девет пъти шампион на САЩ (изравнен рекорд с Марибел Винсън-Оуен).

Мишел се състезава на най-високо ниво повече от 10 години, като през това време се превръща в най-награждаваният фигурист на Съединените Щати . Известна е с нейната последователност и силно изразена артистичност върху леда, като според по-голямата част от специалисти и любители на фигурното пързаляне, тя е номер едно в историята на този зимен спорт.

В САЩ, а и като цяло в света, Мишел Куан може да бъде определена като легенда, тя е изключително популярна и в годините на активната ? кариера (а дори и след това) неизменно е в Топ 10 на класациите за най-големите фигуристи и спортисти. От 1997 до 2005 година, Куан е най-добре платеният състезател по фигурно пързаляне, като звездният статус ? носи множество рекламни договори, участия в телевизионни предавания и като цяло медийното отразяване на личността ? е огромно.

Начало на кариерата на Мишел Куан

Родена в Калифорния, тя е третото дете на имигранти от Хонг Конг. Интересът и към фигурното пързаляне се заражда още докато е на 5 години, последвайки двамата си братя и по-голямата си сестра върху леда. Сериозните тренировки започват на 8-годишна възраст, като малкото момиче става сутрин в 4:30 ч., за да може да бъде в 5 часа на пързалката, тренира 2 часа, след което отива на училище. След часовете, Куан отново е на леда за още 2 часа. Ледената пързалка работи с извънредно работно време, само за да могат двете сестри да тренират, но и да не изостават с учебния материал. Това обаче излиза доста скъпо на родителите, които са били от работническата класа и идва момент, в който те вече не могат да си позволят да плащат и на треньора, на дъщерите си. Виждайки таланта на момичетата, един от членовете на клуба по фигурно пързаляне предлага финансова помощ на семейството, което позволява тренировки в международния център за обучение „Леденият дворец“ в Лейк Ароухед.

През 1991 година, Мишел Куан и сестра и Карън започват да тренират с Франк Керъл, а една година по-късно, 11-годишната Мишел завършва на 9 място в националния шампионат на САЩ. През същата тази 2002 година, фигуристката издъжа тест за преминаване в старшата възраст (завършвайки първа), въпреки неодобрението на личния ? треньор. През 1993 година, Куан завършва шеста в първата си година при старшата възраст, а през следващата става световен шампион за юноши.

През 1994 година, Мишел Куан вече няма време за училището и става частен ученик, когато е в 8 клас. Тя става втора на първенството на САЩ след Тоня Хардинг, което ? позволява да участва на олимпийските игри в Лилехамер, но вместо нея, квотата е заета от шампионката от 1993 година, Нанси Керигън, която дълго време не се е състезавала заради нанесен ? побой. Куан също пътува за Норвегия като нейна заместничка, но въпреки това не участва.

В щатското първенство през 1995 година, Мишел Куан отново завършва втора, след Никол Бобек, след като не успява да изпълни прецизно луц. На Световното първенство се класира четвърта.

Артистично развитие и Олимпиадата през 1998 година

След 1995 година, Куан започва да променя стила си върху леда. Нейните много по-добре оформени художествени програми са върху музиката на „Романза“ на Андреа Бочели (кратка програма) и „Саломе“ (свободна програма). Тя също така подобрява скоростта си и височината и техниката на скоковете, а като цяло хореографията става много по-сложна. Това води до успех и през 1996 година тя печели златните медали както на първенството на САЩ, така и на Световното първенство.

През следващият сезон избира „Сънят на Дездемона“ за фон на своята кратка програма и „Тадж Махал“ за свободната. В олимпийската 1998 година, Мишел Куан претърпява травма на палеца, след като много трудно свиква с новите си кънки, които са част от спонсорски договор. Въпреки това, нейните изпълнения в първенството на САЩ през тази година се смятат за връхна точка в нейната кариера що се отнася до техника и артистичност. Осмината съдии дават пълни шестици на изпълнението, като някой от тях дори се просълзяват.

Куан и Тара Липински са големите съпернички в американския отбор и основни фаворити за спечелването на златните медали в Нагано. В кратката програма Мишел заема първо място, като само един от съдиите не и дава максималната оценка. В свободната програма, тя прави същите движения като Липински, но съдиите дават предимство на Тара и това и носи златото, Куан остава втора, а бронза е за Чен Лу. След Олимпиадата, единствено Мишел Куан продължава да се състезава, печелейки Световното първенство в Минеаполис, а другите две призьорки се оттеглят от спорта.

От 1998 година до днес

След тази нова титла, фигуристката решава да участва в някой професионални гала вечери и шоу програми. През следващата година тя печели третата си национална титла, а на Световното първенство остава втора след рускинята Мария Бутирская, след като не успява да изпълни по най-добрият начин своите съчетания.

На следващото Световно първенство Бутирская и Ирина Слутская оставят Куан на трето място след кратката програма, но по време на волната Мишел е безупречна, което не може да се каже за двете рускини и те остават след американската фигуристка.

Франк Керъл престава да бъде треньор на Мишел Куан два дни преди началото на американския шампионат през 2001 година, като до 2002 година тя не наема нов. Печели квота за олимпийските игри и заедно с Ирина Слутская са основни фаворитки за титлата. Към тях се присъединяват и други звезди като Саша Коен и Сара Хюз. След кратката програма Мишел повежда в класирането, но по време на волната пада, което я оставя на трето място след Хюз и Слутская. В края на 2002 година, на Световното първенство, Куан взема сребърен медал, а златото остава за Слутская.

През следващите години, Мишел печели още една световна титла и 3 от щатското първенство, но претърпява и няколко травми. Те я изваждат от 3 големи първенства през 2005 година и въпреки, че в края на същата тази година тя участва в гала вечер, цялата публика вижда, че Куан е далеч от обичайното си ниво. Въпреки, че тя има намерение да участва на Олимпиадата в Торино през 2006 година и дори след големи трудности се класира за игрите, още на първата си тренировка на италианска земя, тя получава нова тежка контузия и се налага да се подложи на артроскопия, за да се освободи от болките, които я мъчат през последните четири години. Все пак тя обявява, че все още не мисли за отказване.

Не успява да завърши сезон 2006-2007, като се отдава на учението и на популяризирането на фигурното пързаляне в тропическите страни. Първата ? поява на леда е чак през 2009 година, по време на шоуто Айс Ол Старс. През 2012 година е приета в Залата на славата на американските национални състезатели.

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпорт