Кънки за фигурно пързаляне

Кънките за фигурно пързаляне са единственото и най-важно пособие за практикуването на този спорт. Те се състоят от обувка и острие, което е прикрепено към подметката на обувката. При евтините любителски варианти, острието и обувката са едно цяло, но професионалните фигуристи предпочитат да ги купуват поотделно, като те се монтират от скейт техник.

История на създаването на кънките

Архиологически доказателства показват, че в Скандинавия и другите северни европейски страни са използвали кънки за лед от преди 3000 години. В началото те са били изработвани от кости на животни, като дължината им съответствала на размера на крака на използващият ги. За да може костите да се прикрепят към обувките, по хоризонтала в тях са пробиват дупки и се прекарват кожени каишки.

През ХІІІ и ХІV век се въвеждат дървени кънки с метални остриета. Дървото много по-лесно за обработка, а с добавянето на метала кънките стават много по-издръжливи. От ХV до ХVІІІ век, кънките се произвеждат от същите материали, но вече са по-леки, с по-дълги остриета и това позволява на кънкьорите да запазват много по-лесно баланс. През ХІХ век се правят още промени, за да се даде възможност за още по-добър контрол и безопасност. Днешните кънки за фигурно пързаляне са произведени с изключителна прецизност и включват различни видове шипове на върха на острието, които дават възможност на скейтърите да достигат до нови висоти при скоковете и завъртанията.

Специфичните кънки за фигурно пързаляне се създават през ХІХ век, в отговор на повишения интерес към спорта. През този период се провежда и първото формално Световно първенство. Името „фигурно“ произлиза от задължителната част на състезанията, в която скейтърите трябва един вид да изрисуват перфектна фигура върху леда, докато се пързалят.

Обувките

Обувките за фигурно пързаляне традиционно се изработват на ръка, от множество слоеве кожа. Дизайнът им значително се промени през ХХ век. Те вече са изключително твърди, за да се предпазят глезените и като цяло краката при скоковете, но пък са много по-ниски от тези преди години, за да позволят по-добра гъвкавост на крака. Именно поради тази голяма твърдост, повечето професионалисти имат изработени по техния крак обувки или такива, имат определени точки, които поемат силата на натиск.

През последните години, обувките, изработени от синтетични материали с топлинно формиране също намират много привърженици. Това е така, защото те съчетават здравината и по-малкото тегло в сравнение с кожените, а в същото време са и по-лесни за обуване. Най-новите обувки имат по-голяма гъвкавост в задната част, а странично осигуряват добра опора, с което едновременно предпазват глезена, но в същото време му дават по-голяма подвижност.

Типичните цветове на обувките са черни за мъжете и бели за жените, но са налични и други цветове.

Остриетата

Кънките за фигурно пързаляне се различават най-видимо от тези за хокей на лед по зъбчетата в предната част на острието. Тези зъбчета се използват при скоковете и при завъртанията. Днес съществуват и кънки, при които острието е назъбено от двете му страни.

Остриетата за кънките обикновено се изработват от закалена въглеродна стомана, покрита с висококачествен хром. Леките алуминиеви остриета и тези от неръждаема стомана също са доста популярни сред състезателите. В долната си част са около 4 милиметра дебели и могат да имат леко скосено сечение. Съществуват различни видове остриета за различните нива на умение и възрастови групи. Остриетата на професионалистите обикновено имат по-големи зъбчета в предната си част и са с по-различно изкривяване от тези при кънките за любителите.

Погледнати от страни, остриетата не са прави както при кънки бягането, а са леко извити, образувайки дъга с радиус от 180 до 220 милиметра. Закрепването към обувката е в две точки – при петата и при възглавничката на пръстите.

В долната си част, остриетата не са плоски, а имат жлеб по своята дължина, който ги разделя на две. Задната част на остриетата на кънките за фигурно пързаляне са с около 3 сантиметра по-къси от тези при останалите видове кънки. Така се улеснява контролът при приземяване след скоковете.

Видове остриета

• Конусни – те са по-дебели в предната си част и изтъняват към опашката. Техните краища не са успоредни.

• Централно изтънени – те имат вдлъбнат дизайн, като са по-тънки в средата и удебелени отпред и отзад. Тези остриета са лесно разпознаваеми.

• Параболични – Тяхната средна част е леко извита, а лопатките в задната им част е по-тънка , от обикновените остриета. Дизайнът им цели постигане на по-голяма стабилност.