Троен скок

Троен скок е лекоатлетическа дисциплина подобна на скока на дължина, но включваща отскок, стъпка и след това скок в пясъчния трап. Спортът има своите корени в древните олимпийски игри и е включен в модерните още от възраждането им през 1896 година.

Настоящите световни рекорди в тройният скок се държат от Джонатан Едуардс от Великобритания (18,29 м.) и Инеса Кравец от Украйна (15,50 м.). И двата са постигнати през 1995 година на Световното първенство в Гьотеборг.

История на тройния скок

Лекоатлетическата дисциплина е включвана в олимпийските игри още от тяхното начало, като са били открити регистри на състезанията, в които се вижда че атлетите са постигали резултати от над 15,25 метра.

При възобновяването на игрите от Пиер дьо Кубертен в Атина, тройният скок се прави с двойно отскачене с един и същ крак и скока в пясъка е с другия крак. Този начин на практикуване е доста сложен. Спортът е записан в историята с първият модерен олимпийски шампион и това е Джеймс Конъли.

Женският троен скок е включен в игрите от Атланта 1996.

Техника при тройния скок

При изпълнението, атлета се засилва по специална пътека, като при достигането на специален маркер, обикновено бяла летва, започва тройния скок. В съвременните състезания се използва и лента от пластелин или глина, за да се види къде е стъпил лекоатлета и дали не е престъпил позволената граница, след която опита не се зачита. Има три фази на скока: отскачане, крачка и последен скок към пясъка.

Отскок – тази фаза започва при достигането до бялата летва, като при нея състезателят отскача с единият крак (например десният). Целта на тази фаза е да се използва инерцията при спринта, за да се изтласка атлета възможно най-силно напред. Приземяването също е много активно, като то се прави върху отскачащият десен крак.

Крачка – тя започва от приземяването, като се стъпва на пета, след което при пренасянето на тежестта върху пръстите се прави изтласкване на крака назад, за да може тялото да бъде изхвърлено напред. Левият крак подпомага това движение.

Скок – това е последната фаза на тройния скок. Наподобява скока на дължина, но тук има много повече изгубена инерция в предните две фази. Целта на скачащия е да се приземи възможно по-навътре в пясъчника. Неговият стремеж е да не пада назад или да слага ръцете си зад краката, тъй като тук се измерва разстоянието до последната точка на тялото.

Отсъждането на фаул може да се направи заради настъпване на летвата в червената и част, заради неправилно направени крачки, за пропускане на пясъчника и за пресрочване на времето за извършването на опита (обикновено около 90 секунди).

Успешните опити се отбелязват с вдигане на бял флаг, докато незачитането на опита се регистрира с червен флаг.