Карл Люис - спринт и дълъг скок

Фредерик Карлтън „Карл“ Люис (01/07/1961 година) е бивш американски лекоатлет, който е спечелил 10 олимпийски медала, от които 9 златни и 10 медала от световни първенства, като 8 от тях са златни. Кариерата му продължава от 1979 година до 1996, където на Олимпиадата в Атланта печели последният си медал. След като се оттегля от пистата той става актьор и се снима в няколко филма.

Карл Люис господстваше в спринта и в дългия скок дълги години, като оглавяваше класациите в тези дисциплини от 1981 до началото на 90-те години. Бил е спортист на годината на „Track & Field News” през 1982, 1983 и 1984 години и е бил притежател на рекордите на 100 метра, на 4 х 100 и на 4 х 200 метра в щафетите. Неговият световен рекорд на дълъг скок в зала от 8,95 метра все още не е подобрен, вече повече от 20 години, а освен него той има цели 65 поредни победи от различни състезания в тази дисциплина, което е една от най-дългите серии в спорта изобщо. През кариерата си Карл Люис слиза под под 10 секунди на 100 метра 15 пъти, а също така под 20 секунди на 200 метра 10 пъти.

Многобройните му отличия му носят наградата „Олимпиец на века“ от американското списание „Sports Illustrated” и „Спортист на века“ от Международният Олимпийски Комитет (МОК). Люис помага на леката атлетика да премине от аматьорското към професионалното ниво, което дава възможност на спортистите да имат по-високи доходи и продължителна кариера.

Началото

Фредерик Карлтън Люис е роден в Бирмингам, Алабама, като е син на Уилям и Евелин Люис. Родителите му тренират в местният лекоатлетически клуб и това оказва огромно влияние върху живота на Карл, а също и на сестра му Керъл. На 13-годишна възраст, Люис започва да се състезава на дълъг скок и при приемането му гимназията Уилингбъро той се очертава като един обещаващ спортист. Много бързо се доказва като добър скачач в Ню Джърси и в неговата възрастова група е сред най-силните в световен мащаб. В началото треньор на Карл е баща му, който тренира и други местни спортисти, включително и бъдещият олимпийски медалист Том Фарел. Много колежи се опитват да привлекат Люис, но в крайна сметка той се записва в университета в Хюстън, където треньор на лекоатлетите е Том Телез. Този треньор ще продължи да работи с Карл Люис през цялата му кариера. Дни след като завършва гимназията през 1979 година, Люис чупи рекорда и на дълъг скок, като новото най-добро постижение е 8,13 метра.

Карл Люис веднага решава да си изкарва прехраната използвайки лекоатлетическите си способности, въпреки че спорта тогава е аматьорски. С пристигането си в университета в Хюстън, Люис казва на Телез: „Искам да бъда милионер, но не искам никога да се захвана с истинска работа“. Към края на учебната година, студентът за първи път попада в световната класация на списание „Track & Field News”, като заема 5-то място в дълъг скок.

През 1980 година Карл Люис се класира за националния отбор на САЩ за олимпийските игри, като участва в коронната си дисциплини и в щафетата за спринта на 4 х 100 метра. Въпреки, че вниманието му е насочено към скочището, той започва да се очертава и като талант в бягането на къси дистанции. Заради бойкотът на САЩ обаче, той така и не може да дебютира на игрите в Москва, но все пак участва на състезанието „Либърти бел класик“, което събира страните, които отказват участие в Москва 1980 (това се случва заради нахлуването на руските войски в Афганистан). Там Люис печели бронзовият медал със 7,77 метра в сектора за дълъг скок, а с щафетата в спринта взима злато с 38,61 сек.

1983 година и първият рекорд

За първи път Международната Федерация по Лека Атлетика организира за първи път световно първенство, което ще се окаже едно от най-големите събития на годината. В него се включват рекорден брой участници от 154 страни, повече от предходните олимпийски игри, които са били бойкотирани по политически причини.

На първенството се смята, че най-сериозен съперник на Карл Люис в пясъчника ще бъде Лари Майрикс, човекът който го е побеждавал за последно. Люис обаче печели с 8,55 м., което е с 26 сантиметра повече от вторият в класирането – Джейсън Граймс.

В спринта на 100 метра, Люис също грабва златото и то с относително лесна победа над Калвин Смит, който по-рано през годината е поставил нов световен рекорд с 9,93 сек.

В щафетата, американският отбор с Карл Люис в състава си печелят златните медали с нов световен рекорд от 37,86 сек., като това е първото свалено от върха най-добро постижение в кариерата на този невероятен атлет.

В началото на 1984 година Карл Люис вече е доста популярен по света, но в собствената си родина все още не е познат. Благодарение на олимпийските игри в Лос Анжелис през същата година, той прави име и в САЩ.

Люис и неговият агент Джо Дъглас често обсъждат подвигът на Джеси Оуенс, който печели четири златни медала от една Олимпиада, което му носи купища пари от рекламни договори.

Карл започва своят опит да се доближи до Оуенс с първо място на 100 метра с 9,99 сек., взема и златото на дълъг скок, като прави няколко опита в доста горещо време, с което рискува здравето си, но той иска да е сигурен, че никой няма да го задмине и да провали целта му. Първият му скок е 8,54 метра, което е напълно достатъчно да вземе победата. Той знае това, но продължава да опитва, въпреки че в последствие това се оказва излишно. Сребърния медал е за Гари Хъни с 8,24 м.

Люис иска да изпревари Боб Биймън в скока на дължина, който бе постигнал рекорд с 8,90 метра. Преди финала се появява самият Биймън и му казва: „Надявам се да го направиш, хлапе“.

Третият златен медал за Карл Люис е на 200 метра с време 19,80 сек, а четвъртият е завоюван с 37,83 сек., на 4 х 100 метра, което е и новият световен рекорд. Целта е постигната.

1991 година: Великите изпълнения

Мястото на провеждането на Световното първенство е Токио. Във финала на 100 метра Карл Люис е изправен пред двама мъже, които са били №1 в класирането за последните 2 години – Бърел и Реймънд Стюърт. Първите шестима състезатели слизат под 10 секунди, което никога до този момент не се е било случвало. Карл не само побеждава съперниците си, но той регистрира нов световен рекорд с 9,86 сек. Това е първият път, когато при пресичане на финала се вижда резултатът на големи екрани, като при пресичането на линията Люис вижда името си и надписа световен рекорд, като в очите му проблясват сълзи. „Най-доброто състезание в моя живот“ казва той в минутите след края на спринта. Той е радостен, че е имал най-добрата техника на бягане и е бил най-бърз, когато вече е на тридесет години. Освен този рекорд, той постига още един – с щафетата на 4 х 100 метра с 37,50 сек.

В сектора на дългия скок, Карл Люис се изправя срещу сериозен съперник – Майк Пауъл. Сребърният медалист от олимпийските игри в Сеул винаги е бил в подножието на върха, но в решителните опити винаги напрежението му идва в повече и той регистрира множество фаулове.

В това състезание, първият скок на Карл е 8,68 м., а на Майк е 8,54 м. Следват 8,83 срещу 8,80 метра. Люис скача 8,91, с което си мисли, че подобрява рекорда на Боб Биймън, но ветромерите показват повече от позволената сила на вятъра в посоката на скока и това не може да се счита за ново най-добро постижение, но пък важи за състезанието. Пауъл отговаря с 8,95 и вятър +0,3 м/сек, което е в допустимите граници и така, не само е подобрен 23 – годишният рекорд, но и Майк вече е с 4 сантиметра повече от съперника.

Карл Люис трябва вече да се бори не с Биймън, а с Пауъл. Той скача 8,87 м., а след това 8,84 в последния си опит и така за първи път от 65 състезания насам. След състезанието казва: „Той просто го направи“, и след това допълва, че може би Пауъл е направил скока на живота си и никога повече няма да може да го повтори. Той обаче не знае, че Майк Пауъл ще направи още два такива скока – 8,95 и 8,99 метра, но попътният вятър при тях е бил по-силен.

Карл Люис печели още редица медали, като обаче се контузва и дълго време е извън пистата. Връща се през 1996 година, като отново се преборва за място в националния отбор на САЩ, с който за пети път отива на Олимпиада. Така той става първият американец с такова постижение. Люис отново е със златен медал. Ако участва в щафетата на САЩ може да се превърне в атлетът с най-много медали, но се получава нареждане този спринтьор да не взема участие, което за него е огромно разочарование. САЩ губят финала от Канада, което е първият път, в който американската щафета губи олимпийски финал. Номер едно стават Канада, подсилени от Донован Бейли, който ден по-рано е подобрил рекорда на 100 метра. Тяхното време е най-бързото регистрирано на американска земя.

Краят на кариерата и признанието

Карл Люис се оттегля от леката атлетика през 1997 година, като през 1999 е избрана за „Сспортист на века“ от МОК.