Лекоатлетически шпайкове

Лекоатлетическите шпайкове са специализирани обувки, които имат метални, керамични или пластмасови шипове в долната си част, които са предназначени да подобрят сцеплението и да сведат до минимум вероятността от подхлъзване. Шиповете са подобни на тези, които се използват в спортовете като футбол, бейзбол и други, които се практикуват на хлъзгави повърхности, но като цяло са с по-остра форма и са по-малки като размери.

Шпайковете са станали популярни в Англия през 60-те години на 19-ти век, но концепцията за обувки с шипове за по-добро сцепление е доста по-ранна история.

През 1934 година, американският футболен треньор Поп Уорнър, препоръчва използването на този тип лекоатлетически обувки, тъй като с тях се постига по-висока скорост и съответно по-добри резултати. В едно проучване на доктор Рей Мелъм от 2012 година той установява, че шпайковете не винаги помагат във всички дисциплини. Той смята, че в бяганията с препятствия, шпайковете водят до забавяне на атлетите, но все още предстои да се направят изследвания, които да докажат тази негова теза.

Дизайн на лекоатлетически шпайкове

В предната част на шпайковете има твърда или полутвърда част, която съдържа между 3 и 9 шипа, които могат да са фиксирани или да се сменят с помощта на винтово завиване.

Лекоатлетическите шпайкове са изключително леки, като някой от тях са дори под 140 грама всяка, което е дори на половината в сравнение с масата на повечето маратонки. Това обаче се постига чрез намаляването на използваните материали в зоната на ходилата и страничните стени, а самите шипове не омекотяват достатъчно, което означава че постоянната употреба по време на тренировките може да сериозен проблем за състезателите.

Зоната на шиповете има и леко изпъкната форма, което насърчава спортистите да тичат по-скоро на пръсти, но ъгълът на извивката зависи от вида на дистанцията, за която са предназначени шпайковете.

Видове шпайкове

Шпайкове за спринт – обикновено имат по-голяма плоча и максимален брой шипове. Предната част на тези лекоатлетически обувки е висока и твърда, с което в най-голяма степен се предава енергията на атлета към повърхността на пистата. Подметката на петата е гладка и много тънка, тъй като тя почти не влиза в употреба, заради тичането предимно на пръсти при спринта. Почти всички шпайкове за спринт са с цип, а не с връзки, за да се подобри тяхната аеродинамика. Те трябва да са плътно по крака, но не трябва да са стегнати отпред при пръстите, тъй като трябва да са удобни, за да се концентрират спринтьорите върху бягането, а не върху обувките си.

Шпайкове за дълги дистанции – тяхната предна част е доста по-мека и има по-малко на брой и по-къси шипове. Поради големите дистанции, тук важна роля играят и средната част на обувката, както и петата й, като те са по-меки и много удобни. Предната част на тези шпайкове е по-широка, като те не са толкова плътно по крака, както тези за спринта.

Шпайкове за средни дистанции – те са хибрид между лекоатлетическите обувки за спринт и за дълги дистанции. Имат междинна твърда част, стесняват се в предната част, имат шипове не само в зоната на пръстите, но и в средата на ходилото, а зоната на петата им е мека.

Шпайкове за крос кънтри тичане – обикновено имат по не повече от 6 шипа и са подобни на шпайковете за дълги дистанции в много отношения. Въпреки това, предвид разнообразния терен, по който се налага да бъдат използвани, те имат кръстосани шипове, които са обикновено от твърд каучук и удобна и добре стабилизираща подметка.

Видове шипове

Повечето шипове са с дължина между 5 и 12 милиметра, обикновено 6, но има и специални дължини, както и минимално разстояние без шипове, които се използват в различните дисциплини на леката атлетика. Шиповете са най-често от метал, керамика или пластмаса и имат форма на пирамида, коледна елха и игла. Пирамидите са с конична форма, като се стесняват към върха. Те имат диаметър, който е почти равен на диаметъра на резбата им. Иглите също имат остър връх, но техният диаметър е много по-малък от пирамидите. Те много силно се забиват в повърхността на пистата и осигуряват много добро сцепление. Някой писти не позволяват тези два вида шипове, защото се получава силно увреждане на повърхността им. Като алтернатива се използва коледното дръвче, което има терасовидна форма и плосък край, което му позволява да върне енергията на бегача, да подобри скоростта му, а в същото време не се забива в пистата и не я разрушава.