Алберто Томба – ски алпийски дисциплини

Алберто Томба (роден на 19.12.1966 година) е бивш алпийски скиор от Италия. Той бе доминиращият скиор в техничните дисциплини (слалом и гигантски слалом) в края на 80-те и началото на 90-те. Томба Ла Бомба спечели три златни олимпийски медала, два пъти е световен шампион и девет пъти печели Световната купа: 4 в слалома, 4 в гигантския слалом и 1 път в генералното класиране.

Ранни години

Алберто Томба е роден в Болоня и израства в Кастел де Брити – област без особено силни скиорски традиции, но достатъчно близка до алпийските писти на Монте Симоне и Корно але Скале. Като дете, Алберто се занимава с тенис, футбол и планинско колоездене, но с времето открива, че неговата най-голяма страст са ските.

През 1984 година той участва в младежкият световен шампионат, където завършва на четвърто място, което му осигурява позиция в националния Б отбор по ски на Италия. През същата тази година, в паралелна надпревара проведена на Сан Сиро в Милано, той изненадващо побеждава всеки един от титулярните национали на родината си. След три победи на Европейската купа, Томба прави и своя дебют на Световната купа през декември 1985 година, в Мадона ди Кампильо, само няколко дни преди да навърши 19 години. 2 месеца по-късно, в Аре, Швеция, Алберто изненадващо завършва на шесто място, въпреки че тръгва от 62-ра стартова позиция. Първият подиум за Бомбата идва през следващият сезон в Алта Бадия, Италия, през декември 1986 година, а малко по-късно през същия сезон, италианският скиор печели и бронзов медал на Световното първенство в Кранс-Монтана, Швейцария.

Възходът към славата

На 27 ноември 1987 година, Томба записва своята първа победа на Световната купа, по време на слалома в Сестриере, Италия. Два дни по-късно печели и гигантския слалом, побеждавайки своя идол Ингемар Стенмарк. От този момент нататък стана ясно, че Томба ще остави дълбока следа в света на алпийските дисциплини в ските.

През следващият сезон Алберто Томба печели 8 победи, които му носят титлите в слалома и в супер гигантския слалом, но въпреки това остава втори в генералното класиране. По време на тази ранна част от кариерата си, Томба участва редовно във супер гигантския слалом до 1989 година, въпреки че няма особени успехи и не завършва на по-високо от четвъртото място.

По време на Зимните олимпийски игри през 1988 година в Калгари, Алберто Томба печели две титли – в слалома и в гигантския слалом. По време на първия манш в гигантския слалом, той завършва с впечатляващите 1,14 секунди пред най-близкият негов съперник.

Следващите два сезона не са толкова успешни за италианския скиор, като той печели едва четири победи от Световната купа. През 1989 година по време на Световното първенство във Вейл, Колорадо, Томба има възможност да завърши на по-предно място, но грешки го изхвърлят на шесто място в супер гигантския слалом и на седмо в гигантския слалом.

През сезон 1991 година, Алберто Томба се връща на пътя на победите. Той печели Световната купа в гигантския слалом за втори път, но завършва четвърти в слалома. По време на Световното първенство отново завършва четвърти в слалома, но по време на втория манш в гигантския слалом пада и дава победата на Рудолф Ниерлих.

Кариерата на Томба достига до своя втори връх през сезон 1992, през който той постига 9 победи и 15 пъти се качва на почетната стълбица. Те му осигуряват титлите в двете най-технични дисциплини в алпийските ски. През целият сезон става пословична битката му с Пол Акола, провела се чак до финала, но швейцарецът печели точки във всички дисциплини, включително и в спускането и в северната комбинация, които в крайна сметка натежават в негова полза.

На Зимните олимпийски игри в Албервил през 1992 година, Томба печели поредният си златен медал в гигантския слалом и взема среброто в слалома. На пистите във Вал д`Изер, той успява да защити своята титла от Калгари, след като побеждава друга легенда в ските – Марк Жирардели.

През 1993 година, по време на Световното първенство, съперничеството между Томба и Жирардели продължава. За жалост, Алберто страда от висока температура по време на надпреварата и прави няколко недопустими грешки, които не му позволяват да се качи на подиума. За капак на всичко, той успява да спечели едва една победа в Световната купа през сезона.

№1 в генералното класиране за Световната купа

Както и в предните 2 Олимпиади, Томба се представя страхотно и в Лилехамер`94. След първия манш в слалома, на пръв поглед италианецът е далеч от медалите, след като изостава на 1,84 секунди от лидера Томас Щрасингер, но във втория манш той наваксва до голяма степен това изоставане и печели сребърен медал.

1995 година се оказва една от най-добрите за Алберто Томба в Световната купа, като той печели впечатляващите 11 победи от декември 1994 до март 1995 година в техничните дисциплини. От тях 7 поредни в слалома, за да спечели най-накрая Големият кристален глобус, връщайки го в Италия след 20-годишно отсъствие. Последният печелил го преди това е треньорът на Томба, Густав Тони през 1975 година.

По време на Световното първенство през 1996 година в Сиера Невада, Испания, Алберто Томба най-накрая добавя липсващите парченца в неговата витрина, печелейки два златни медала. Неговата победа в гигантския слалом идва във втория манш, след като той наваксва изоставане от 0,81 секунди.

След Световното първенство, Томба започва да обмисля своето пенсиониране. Той решава да участва на още едно първенство, това през 1997 година, което ще се проведе в домашния му курорт Сестриере. Там обаче е дисквалифициран в гигантския слалом и се представя ужасяващо в първия манш на слалома, но във втория успява да навакса и печели бронзов медал. Благодарение на него, Томба взема решение, че все още може да бъде конкурентен и остава още една година на най-високо ниво.

Представянето на Ла Бомба на Зимните олимпийски игри в Нагано е знак, че неговата кариера е към своя край. За пръв път в неговата олимпийска кариера, той не успява да спечели медал, след като пада в гигантския слалом. Претърпява болезнена контузия и не успява да участва във втория манш.

Алберто Томба се пенсионира след края на сезон 1998, но не и преди да спечели последното състезание за Световната купа в Кран Монтана. Завършва първи в слалома, превръщайки се в единственият алпийски скиор при мъжете, печелил поне 1 състезание от Световната купа в продължение на 11 последователни сезона.

След края на кариерата

По време на Зимната Олимпиада в Торино 2006 година, в церемонията по откриването, Томба внася огъня в стадиона, където го предава на златните медалисти от игрите в Лилехамер 1994 на 4 х 10 километра ски бягане – Де Золт, Албарело, Ванзета и Фаунер.

В негова чест бе именувана и най-техничната и сложна писта в Банско, на която се провеждат състезания от Световната купа. Самият патрон на пистата много често присъства на откриването на сезона в планинския ни курорт, заедно с други велики скиори като Марк Жирардели и Петър Попангелов.