Бобслей

Бобслей е зимен спорт, в който отбори от двама или четирима състезатели се спускат по специален тесен U-образен леден улей със гравитационно задвижвана шейна. Отделните времена от маншовете се сумират, за да се получи крайния резултат. Първите шейни са били изработени в Сен Мориц, Швейцария, където са били модифицирани и използвани за превоз на богати туристи и жители на града. Малко след това и по-бедните започват да си правят такива шейни и започва истинско състезание по улиците на града и околните на него пътища между богатите и бедните. Заради опасността, която се създава за обикновените минувачи, бобслей състезанията са забранени по обществените пътища. През зимата на 1903/04 година семейство Бедрут, които са собственици на историческия Кулмхотел и хотел Палас, разрешават на Емил Дома да организира изграждането на първата писта от парка на Кулмхотел до село Креста, която е с форма халф пайп. Тази писта се е използвала в две олимпийски игри и е все още в употреба.

Пистите за бобслей

Модерните писти са направени от бетон, който е покрит с лед. При тях задължително трябва да има поне един прав участък и един лабиринт (три завоя в бърза последователност). В идеалният случай, пистите трябва да са дълги около 1200-1300 метра и да имат най-малко 15 завоя. Скоростта на шейните може да надхвърли 120 километра, а в някой от завоите страничното ускорение върху екипажа достига до 5G. Някой от пистите позволяват спускане и със скелетон.

Някой от пистите предлагат и спускане с бобслей за туристи, включително тези в Сигулда, Латвия; Инсбрук-Игълс, Австрия; Калгари, Канада; Уислър, Канада; Лилехамер, Норвегия; Чезена Париол, Италия; Лейк Плесид и Солт Лейк Сити, САЩ; Ла Плань, Франция. Най известният от всички завои е „Петерсън“, заради неговият прочут 180-градусов завой и 270-градусов ъгъл на тунела. Завоят е кръстена на дизейнерът и пионер в изграждането на писти Хайди Петерсън.

Всички модерни изкуствени ледени писти са проектирани от Уго Гюргел.

Шейни и екипаж при бобслей

Съвременните шейни комбинират леки метали със стоманени ски и са много аеродинамични. Състезателните модели не могат да бъдат по-дълги от 3,80 метра за екипите от четирима състезатели и 2,70 метра за двойките. Междурелсието и на двата вида е еднакво, по 0,67 метра.

Преди в правилника да се включи лимит на теглото през 1952 година, шейните са били много тежки, с цел да се гарантира по-голяма скорост. Сега, максималното тегло включително и екипажа е 630 килограма за четворките, 390 килограма за двойките мъже и 340 килограма за двойките жени, които могат да бъдат достигнати с добавяне на метални тежести.

Преди 1930 година екипажите са били и с пет или шест души, но след тази година те се ограничават максимум до четирима. Задължително трябва да има един пилот и един, който да спре шейната. При четворките, останалите двама са тласкачи. Ролите се определят въз основа на силата на спортистите, която е необходима да се даде достатъчна първоначална скорост на шейната. Пилотите трябва да притежават умения, бърза реакция и сила да управлява шейната така, че да и придаде правилната линия за постигане на висока скорост и по-добро време.

В съвременните шейни, кормилното управление се състои от два метални пръстена, които задействат система от макари, разположени в предната част на корпуса. Те от своя страна карат ските да завиват в желаната посока. За ръководенето на шейната са необходими съвсем леки корекции, защото при скорост от 120 километра, всяко рязко движение би довело до катастрофа.

Състезанията по бобслей

Стартовете започват от място, като екипажът започва да засилва шейната с бутане за около 50 метра, преди да се качи в нея. Пилотът се качва първи, въпреки, че в началото няма нужда от управление, тъй като ските на шейната попадат в малки улеи в стартовата права. Началният тласък е почти без значение, тъй като скоростта на шейната зависи най-вече от нейното тегло, аеродинамика, ски, състояние на леда и уменията на пилота.

Състезателното време се записва с точност до стотна от секундата, така че дори дребни на пръв поглед грешки могат да се окажат фатални за крайното класиране.

В нормалните състезания, времето за крайното класиране се определя от две спускания, както при мъжете, така и при жените. В олимпийските игри и световните първенства се правят по 4 спускания.