Зимен триатлон

Зимният триатлон е комбиниран спорт, при който състезателите се надпреварват в три дисциплини последователно и без прекъсване. Това са бягане, планинско колоездене и ски бягане, като всички те се провеждат на сняг. Трасетата и тяхната дължина се определя в деня на събитието, като целта е то да може да бъде преминато за около 80-90 минути, след като се вземе в предвид състоянието на снега. Като алтернатива на планинското колоездене може да се включи бягане с кънки, ако условията не са подходящи за използването на велосипедите.

Зимният триатлон бе кандидат за олимпийски спорт в Сочи през 2014 година, но не бе приет. Въпреки това, той е един чудесен начин за запазване на формата на триатлонистите през зимата и за подобряване на уменията им (Международните съюзи на триатлона и на зимния триатлон са обединени в едно през 1997 година).

Обикновено бягането се практикува на твърди ски писти, с дължина варираща от 5 до 9 километра. Бегачите носят нормални обувки за бягане или шпайкове. Кръгът по планинско колоездене се провежда на писти за ски бягане, като дължината е от 10 до 15 километра. Велосипедите са обикновени маунтин байкове, които често са оборудвани с по-дебели гуми, които са по-ниско налягане. Разрешават се и гуми с шипове, но те рядко се използват, тъй като те са по-тежки. В последното събитие, ски бягането, пистата е дълга между 8 и 12 километра, като може да се използва класическия или фристайл пързаляне, въпреки че повечето състезатели използват втория стил, тъй като той е по-бързия.

Повечето състезателни курсове включват по няколко обиколки на трасето от всички дисциплини, за да може да се поддържа интереса на зрителите. Провеждат се и отборни първенства, като всеки тим се състои от трима състезатели. Всеки от тях преминава по кратка дистанция във всяка от трите дисциплини (2 километра бягане, 5 километра колоездене и 3 километра ски), преди неговият съотборник да тръгне по трасето.

Бягането

Екипировка – обикновени маратонки, шпайкове и бутонки са най-добрият избор на зимен триатлон. Снегът допълнително затруднява бягането, така че са необходими обувки, които не се пързалят.

Техника – бягането по сняг не се различава съществено от това на твърда повърхност. Препоръчително е да не се правят много големи крачки, за да се избегнат паданията. По-скоро трябва да се правят по-малки крачки, но с по-бързо темпо. Ако е възможно, специалистите препоръчват да се следват стъпките на миналите по трасето състезатели.

Планинското колоездене

Екипировка – всеки планински велосипед с широки гуми (най-малко 5 сантиметра, но препоръчителните са между 5,60 и 6,10 сантиметра) и по-агресивна шарка е подходящ за зимния триатлон. Налягането в гумите не трябва да бъде високо – между 10 и 20 паскала е идеално. Каските са задължителни.

Техника – маунтин байкинга изисква много добър баланс, а практикуването му във сняг е „висш пилотаж“, тъй като при него нещата са в пъти по-сложни. За да се избегне превъртането на задната гума, може да се наложи да се кара на по-голяма предавка от нормалното, като на състезателите много често им се налага да карат в изправено положение.

Крос кънтри ски

Екипировка – както свободният така и класическият стил на пързаляне са позволени в зимния триатлон. Като цяло първият е по-бързият, така че повечето състезатели залагат именно на него. Екипировката включва подходящите обувки, щеки и ски, които трябва да са с точната дължина, твърдост и вакса.

Техника – финесът и фитнес подготовката са ключови за бързото ски бягане. В зимния триатлон, победата зависи от перфектната техника и от аеробното състояние на състезателите. За подготовката може да се използва бягане със ски, но без щеки, за да се прецизира механиката на движенията.

Преходите

От бягане към маунтин байкинг – тук се налага преобличане на състезателите, като те слагат по-топли якета и ръкавици, тъй като скоростта е по-голяма и при ниските температури усещането за студ е много по-силно.

От планински велосипед към ски – ските могат да се карат и с каската за велосипед, но това затруднява състезателите, които предпочитат да я свалят. Най-трудната част в този преход е смяната на обувките, тъй като тези за ски бягане не са сред най-лесните и най-бързи за обуване. Нужни са много тренировки именно в тази насока, за да се справят състезателите за възможно най-кратко време.

Бъдеще на зимния триатлон

Това е бързо разрастващ се спорт, който в близко бъдеще е с големи шансове да се присъедини към голямото олимпийско семейство.