Травми във волейбола

Спортните травми във волейбола са значително по-редки от тези във футболът, баскетболът или хокеят, но не по-малко в сравнение с другите безконтактни спортове като тенис, ски и гимнастика. За разлика от контактните спортове при волейбола травмите са най-често вследствие на лошо падане, удар или блокада на топката при игра. Статистиката показва, че най-много травми във волейбола се получават при игра до мрежата, в моменти на атака или блокада, затова и играчите там са най-засегнати.

Според локализацията си травмите се наблюдават най-вече в областта на ходилото, глезените, коленете, раменния пояс и пръстите на ръцете и китката. Травмите на глезените и ходилото се получават най-често при приземяване, а травмите на китката и пръстите, при блокиране на топката с ръка. При волейбола се наблюдават еднакво често както остри травми, така и хронични заболявания причинени от микротравматични увреждания. Острите травми са характерни най-вече за пръстите на ръцете и глезените, а хроничните за коленете и раменния пояс. Най-честите остри травми са навяхванията и контузиите, а хронични, бурситите и тендинитите.

Травми на раменния пояс 

Едни от най-честите и значими за волейбола травми са тези в областта на раменния пояс. Поради своята специфична анатомия, горният крайник има голяма свобода на движение, но раменната става е податлива на травми. За да е стабилна ръката при движение, раменната става е добре укрепна и обхваната от сухожилията на мускулите ротатори, наричани "ротаторен маншон". Много често поради дисбаланс на мускулите или пренатоварването им се получават дегенеративни изменения в сухожилията, които могат да доведат до разкъсване и увреди на ротаторния маншон. Една от най-типичните прояви на такъв тип увреда е синдромът на притискане познат като импинджмънт синдром.
Също така вследствие на голямото натоварване и травмиращите фактори може да се появи периартрит на раменната става.

Рискови фактори:

Прекомерно използване на раменната мускулатура при удар на топката - силата на удара при волейболът не идва само от мускулите на ръката. При добра техника на изпълнение в удара участват не само мускулите на ръката, но и тези на тялото, включвайки в движението тазобедрените, коленните и глезенните стави. Ако обаче техниката не е добра, мускулите на рамото се пренатоварват и това може да доведе до травми.

Прекомерен обем на движение в рамото - Когато се изпълнява т. нар. "забивка" във волейбола се прави силно замахване, при което ръката се изнася максимално назад, а китката стига почти зад главата. В това движение се включват три стави: раменната, акромиоклавикуларната и стерноклавикуларната. Поради ограниченото движение на последните две, за да достигне ръката зад главата, максимално се напряга раменната става. При това съществува риск от притискане на меките тъкани около раменната става в костния израстък на лопатката (акромион) и появата на импинджмънт синдром.

Неподходяща техника на повдигане на ръката - При изпълнение на забивка или начален удар, ръката трябва да достигне максимална скорост и да предаде цялата енергията върху топката. Съществуват два варианта за изтеглянето на ръката назад. В единия случай ръката се отвежда рязко в страни и нагоре, а в другия, върви първо хоризонтално назад и после нагоре. Поради това че страничното отвеждане с повдигане на ръката нагоре е най-честото положение за получаване на импинджмънт синдром, то втория вариант на изпълнение е много по-подходящ, за да се избегнат травми на ротаторния маншон.

Травми на пръстите и китката 

Пръстите на ръцете са едни от най-често травмираните части от тялото при волейбол. Няма волейболист, който да не е претърпявал някаква травма на пръстите, макар в повечето случаи те са сравнително леки. За да се предпазят от травми и при лечението на навяхвания и изкълчвания в областта на пръстите, волейболистите често използват спортен тейпинг. Травма може да се получи във всяка една от ставите в областта на китката и пръстите, като по-сериозните изискват временно преустановяване на тренировките.

Травми на гръбначния стълб

Волейболистите страдат по-често от хронични болки в областта на гърба и кръста, отколкото от разтежения и други остри травми. Хроничните болки могат да имат различни причина, като най-често се касае за дегенерация на междупрешленните дискове или стрес фрактура на прешлени.

Травми на коленете

Пателарен тендинит - Една от често срещаните хронични травми на коляното във волейбола е тендинита на пателарното сухожилие, познат още като "коляно на скачач". То се характеризира с болка най-често под колянното капаче, която в по-напреднал стадий може да е достатъчно силна, за да доведе до прекъсване на тренировка или игра. В тези случаи, продължаването на тренировките въпреки болката може да доведе до пълно разкъсване на пателарното сухожилие.

Увреда кръстни връзки - Една от най-сериозните травми за всеки спортист е частичното или пълно разкъсвана на едната или двете кръстни връзки в областта на коляното, като най-често се разкъсва предната кръстна връзка. Без функционираща предна кръстна връзка, спортистите нямат стабилност в колянната става, развиват артрозни изменения и не могат да продължат със спортната си кариера.

Травми на глезена и ходилото

Травмите на глезена са едни от най-чести във волейбола, като според някои изследвания те са до 50% от всички контузии. Най-често травмите на глезена са свързани с навяхване на глезена вследствие на лошо приземяване или настъпване от друг играч. Настъпването се получава най-често при групова защита, когато играч се приземи върху крака на съотборник. В тези случаи, освен навяхване, може да се получат и други по-тежки травми като фрактура на костите на подбедрицата.

Профилактика на травми във волейбола 

Правилна техника на игра - Много важно е спортистите да бъдат добре информирани за механизмите на получаване на травми, за да могат да ги предотвратяват. Правилната техника при игра дава възможност да се избегнат голяма част от рисковите за травми положения и така да се намали броя на контузиите. Трябва да се обърне особено внимание на техниките на атака и блокада, защото при тях е получават най-много травми.

Тренировъчен процес - В тренировъчния процес трябва да се включват упражнения за укрепване на мускулатурата на раменния пояс и долните крайници. Също така е важно да има постепенност в натоварването и да се даде достатъчно почивка за възстановяване на мускулно-ставния апарат.

Рехабилитация - Важно е всяка една травма да бъдат напълно излекувана, преди да се върне един спортист в игра. Ако рехабилитацията е проведена неправилно или липсва, това крие голям риск от повторна поява на проблема и неговото хронифициране. Добре е в рехабилитационния процес да се включат тренировъчни упражнения за проприорецепцията, баланса и координацията, с цел предотвратяване на травми.

Спортен тейпинг - Различни превръзки със спортен тейп може да се използват както за предотвратяване на травми, така и за лечението им. Поради честите травми на пръстите във волейбола се налага поставянето на тейпинг с цел защита от навяхвания. Тейпинг може да се използва за пръстите, китките на ръцете, глезените и колената с протективна или лечебна цел. При рехабилитацията на различни травми може да се използва и кинезиотейпинг.

Ортези - За предотвратяване на травми във волейбола най-често се използват ортези за глезен, които имат за цел да предпазят спортистите от навяхване на глезена. Също така с цел подкрепа на пателарното сухожилие могат да се използват и ортези за коляно. Самите ортези не повишават спорните постижения, а само дават допълнителна стабилност на ставата.

Обучение в добра техника на падане - Оттренираното на добра техника на падане е много важен фактор за избягване на травми като натъртвания, навяхвания, бурсити и счупвания. Самото падане не бива да е начин на игра, а по-скоро краен вариант, който при възможност за достигане на топката с бягане да се бъде избегнат.

Спортна екипировка - Спортната екипировка включва спортни обувки, наколенки и спортен екип. Важно условие за предпазването от травми и използването на подходящи спортни обувки, както и предпазващите коленете при падане наколенки.