Гари Хол – диабетът не може да спре стремежа към олимпийското злато

от 14 май 2015г.

Американският плувец използва своите постижения в спорта като една платформа, от която да прокламира борбата срещу диабета и превенцията му.

Гари участва на Летните олимпийски игри в Сидни през 2000 година, като на финала са подредени осемте най-добри плувци в света на 50 метра плуване свободен стил. Стартът е даден и след по-малко от 22 секунди всичко приключва... със златен медал за Хол. Постижението е изключително, но не заради самият резултат, а поради факта, че само година по-рано, Гари Хол е диагностициран с диабет тип 1.

По това време, лекарите му казват, че той никога повече няма да може да плува на състезания. Каква е била реакцията му: „Отчаяние. Пълно отчаяние. Прекарал съм толкова много време, посветено на финото регулиране на моето тяло, за да мога да се конкурирам с най-добрите атлети в света, но когато тялото ви предаде още в най-ранна възраст – това е страшно.“ Всичко идва като „изстрел в мрака“, тъй като Хол няма фамилна анамнеза с тази болест. Новината е опустошителна за човек като него, който има „хлор в кръвта“.

Бащата, Гари Хол – старши, е трикратен участник на олимпийски игри, а през 1976 година негов съперник в басейна е брата на съпругата му (Чарлз Кийтинг ІІІ), която също е плувкиня от националния отбор на САЩ.

По време на игрите в Атланта през 1996 година, Гари Хол – младши печели два сребърни медала в плуването, но той е разочарован, тъй като счита, че златото е единственият начин да докаже, че трудът полаган в басейна е достатъчен.

Тренировките след установяване на диабета

Подготовката за игрите в Сидни през 2000 година преминава изключително трудно, тъй като явно започват да се проявяват симптоми на диабета като замъглено зрение и рязка проява на умора от най-малките натоварвания. Хол се чувства като бебе, което сега се учи да прави първите си крачки. Всичко е на база „проба – грешка“. Гари споделя: „Не съществува книга, в която е написано как да спечеля Олимпиадата с диабет.“

Първите стъпки са свързани с плуването, при което постоянно се мери кръвната захар и се инжектира инсулин, когато е необходимо. С малки стъпки, плувецът бавно увеличава преплуваните дистанции. „Това не е нещо ново за мен, и преди съм тествал границите на човешките възможности.“

Хол далеч надхвърля лимитите, които лекарите му определят. Той не само успява да достигне до Сидни, но и печели 10 олимпийски медала, 5 от които златни, гарнирани с поставяне на рекорди за скорост. След като защитава титлата си и на следващите игри – тези в Атина през 2004 година, Гари Хол се оттегля от състезателното плуване през 2008 година, когато е на 34 години. Малко по-късно той е приет в американската олимпийска зала на славата.

Още по темата: