Греда

Греда е уред и дисциплина в спортната гимнастика. Понякога, вместо този термин се използва балансираща греда. Самият уред представлява повдигната на 1,24 метра с помощта на основа греда, която е дълга 5 метра и широка 10 сантиметра. Обикновено е обвита с кожа. В тази гимнастическа дисциплина се състезават само жени.

Гредите, използвани в международните състезания трябва да отговарят на определени спецификации и изисквания, които са наложени от Международната федерация по гимнастика. Има няколко производителя, които са доказали своя професионализъм при изработването на греди за гимнастиката и това са AAI от Съединените щати, Янсен и Фритсен от Европа и Акромат от Австралия.

В повечето школи за обучение в тази дисциплина се използват гредите, които отговарят на изискванията на международната федерация, но понякога се използват и греди, които са обвити с мокет или други тъкани, а тези, които се използват за начинаещите гимнастички са със същите размери, като стандартните греди, но не са на голяма височина. Има случаи, при които на пода на залата има линия или подложка с размерите на гредата, като идеята е момичетата да свикнат с габаритите, преди да се качат на истинската греда.

Преди години, повърхността на уреда не е била обвивана в кожа, а се е използвало обикновено полирано дърво. По-късно обаче това е било забранено, тъй като самата греда е била прекалено хлъзгава и е създавала предпоставки за тежки контузии на състезателките. С обвиването на гредата се избегна тази трудност за задържане върху уреда и се позволи на момичетата да се съсредоточат върху самото изпълнение.

Развитие на дисциплината греда

В първите години на спортната гимнастика, движенията върху гредата са били повече танц, отколкото акробатика. Дори на елитните състезания, най-сложните движения са били подскоци, кълбо напред, превъртане напред с използване на ръцете. През 1960 година, за най-трудно акробатично упражнение се е считало превъртането назад.

След 1970 година, трудността на упражненията върху града значително се увеличава. Първите гимнастички, които внасят промяната са Олга Корбут и Надя Команечи. Те започват да правят превъртания във въздуха и други акробатични комбинации, които не са били използвани и познати до този момент, като останалите състезатели и треньори веднага започват да следват техните примери. Промяната в движенията е улеснена от преминаването от дървените греди към обвитите с кожа или велур. До средата на 80-те години, повечето от големите гимнастички с лекота изпълняват въздушните елементи върху греда. Днес, съчетанията в тази дисциплина са комбинация между танцови умения, скокове и акробатични изпълнения, като трудността им е изключително висока.

Съчетания в международните състезания

• Свързване на два танцови елемента, два скока или скок и отскок с разделяне на 180 градуса.

• Завъртане на 180 градуса върху пръстите на единия крак

• Серия от две акробатични движения

• Акробатичен елемент в различни посоки напред / настрани и назад

• Слизане от гредата, което може да бъде и с въздушно превъртане, а приземяването трябва да бъде чисто и без пристъпване.

Качването на гредата може да стане с помощта на трамплин или подложка, а съчетанието може да бъде в рамките на 90 секунди.

Точкуване при определяне на оценката

Вземат се няколко аспекта от изпълнението, за да се определи крайната оценка на състезателката. Всички изпълнени елементи и грешките се отбелязват от съдиите. Всяка грешка върху гредата, включително загуба на баланс, падане от гредата (това е най-сериозната грешка, която автоматично води до понижаване на оценката с 1,00), лоша техника на изпълнение, както и неизпълнение на някой от задължителните елементи се наказва от съдиите.

Специфични правила в дисциплината греда

Гимнастичките имат право да се състезават боси или с леки обувки. Те също могат да мажат ръцете и краката си с талк, за да имат по-добро сцепление с уреда. Върху самата греда също може да се сложи талк. Когато започне изпълнението, треньорите на състезателките нямат право да дават никакви указания, с цел подобряване на представянето им. Единствената възможност за това, треньорът да се доближи до гредата е, когато дадената състезателка се качва на гредата с трамплин. Тогава, задачата на треньорът е да отстрани това пособие. В случай на падане, състезателката има право да се качи отново, единствено ако се е приземила на краката си. Тогава тя има право в рамките на 30 секунди да се качи отново и да продължи изпълнението си. Ако пресрочи това време, съдиите прекъсват състезателката и тя няма право да се качи отново.

Една състезателка може да престои максимум 90 секунди върху гредата, като в залата има таймер, който се вижда от нея и от съдиите. За по-голямо улеснение, когато изминат 80 секунди се чува предупредителен звуков сигнал. Ако се получи пресрочване на времето се чува камбанен звън, което означава наказание и отнемане на 0,1 от крайния резултат.

История на гимнастическата греда

Всичко започва от Йохан Кристоф, който използва кръгъл боров ствол с дължина около 19 метра, като той започва да балансира върху него. През 1923 година все още гредата не присъства в състезанията по спортна гимнастика. Тогава има само успоредка, смесена успоредка и висок лост. Чак през 1934 година гредата стават част от Световното първенство. Тогава тя е широка едва 8 сантиметра. Днес тя не е много по-широка, но според специалистите, безопасността се е подобрила в пъти. Тя вече не е кръгла, а квадратна, а ръбовете и са леко заоблени. Височината за разлика от онези години може да се регулира от 80 до 120 сантиметра в долната част на гредата. За да се разреши обвиването на гредата с кожа или велур са били необходими цели 7 години преговори. Твърдата дървесина, от която е била изработена основната част на уреда е била заменена с порест каучук през 1974 година. Днешните греди отговарят на всички стандарти за безопасност, но трябва да направим уточнението, че това е към днешна дата, а в бъдеще е възможно те да станат още по-безопасни.